Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр. София, 25.04.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 563/2016 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 376 от 27.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 505/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 297 от 20.05.2015 г. по т. д. № 866/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Г. Б. против Сдружение с нестопанска цел в частна полза „П. връх” иск за прогласяване нищожност на решение на общото събрание на сдружението от 11.05.2014 г. по т.6, б. „в” от протокола на събранието. В жалбата се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на иска със законните последици. Касаторът поддържа, че въззивният не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е изложил собствени мотиви по съществото на спора и при дадена правна квалификация на иска по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД е потвърдил решението на първата инстанция, с което при идентични фактически твърдения и петитум искът е разгледан на основание чл.25, ал.6 З.. Навежда оплакване, че съдът не е взел предвид членствения списък към приложеното фирмено дело на С. „П. връх”, в който той не фигурира като член на сдружението към датата на провеждане на събранието, както и признанието на председателя на сдружението за изключването му с решение на предходно общо събрание, в резултат на което е направил необоснован и незаконосъобразен извод за наличие на членствено правоотношение към момента на вземане на оспореното с иска решение. Ответникът по касация Сдружение с нестопанска цел /С./ „П. връх” - [населено място] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.02.2016 г. Изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила и претендира разноски. С определение № 854 от 24.11.2016 г. е допуснато касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред Пловдивски окръжен съд е инициирано с предявен от Б. Г. Б. против С. „П. връх” иск за признаване нищожност на решение по т.6, б.”в” от протокол за проведено на 11.05.2014 г. общо събрание на С. „П. връх”, с което ищецът е изключен като член на сдружението. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е присъствал на общо събрание на ответното сдружение на 05.06.2011 г., но не като член на сдружението, а като собственик на недвижим имот във вилна зона „П. връх”; без да е подавал заявление или да е изявявал воля за членуване в сдружението, ръководството на С. „П. връх” го включило без негово съгласие в членския състав на сдружението, а с оспорваното решение на общото събрание от 11.05.2014 г. го изключило като член на сдружението; Решението за изключване е нищожно поради липса на предмет, тъй като „не може да се изключва като член на сдружението лице, което никога не е кандидатствало за такъв, никога не е било съгласно и не е приемало разпоредбите на устава”. Въз основа на така наведените фактически твърдения ищецът е поискал от съда да признае решението за изключването му за нищожно поради това, че никога не е бил член на сдружението - ответник. С допълнителна молба от 17.12.2014 г. ищецът е уточнил, че правният му интерес от установяване нищожността на оспорваното решение се обосновава от закрепените в чл.44, ал.1 вр. с чл.57, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България основни права и задължения на гражданите, тъй като решението накърнява неговите неотменими права на свободно сдружаване и на свободна воля /съвест/, доколкото под никаква форма не е заявявал, че желае да бъде приет за член на сдружението, и не е признавал по установения в закона ред разпоредбите на устава. С определение от 19.12.2014 г. Пловдивски окръжен съд е прекратил производството по делото с мотив, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца да оспорва решението на общото събрание за изключването му като член на С. „П. връх”, предвид отричането на предпоставките да бъде третиран като член на сдружението. Определението за прекратяване е отменено с определение № 48 от 28.01.2015 г. по ч. т. д. № 53/2015 г. на Пловдивски апелативен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на спора по същество. В изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания Пловдивски окръжен съд е разгледал спора и се е произнесъл с решение от 20.05.2015 г. за отхвърляне на иска, квалифициран с правно основание чл.25, ал.6 З.. Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен поради това, че ищецът не е доказал поддържаното в исковата молба основание за оспорване на решението на общото събрание от 11.05.2014 г. - че не е бил член на С. „П. връх”. В подкрепа на решаващия си извод съдът се е позовал на приложения към фирменото дело на ответника протокол от проведено на 05.06.2011 г. общо събрание, в който е вписано решение за приемане на ищеца за член на сдружението, и на мотивите към влязлото в сила решение по гр. д. № 21641/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по имуществен спор между страните, според които ищецът членува в сдружението от 05.06.2011 г. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Пловдивски апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е изложил съображения, че според приложимите към спора разрешения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел могат да са нищожни само в две хипотези - липсващо /невзето/ решение, отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга на сдружението, и решение, прието извън пределите на компетентност на общото събрание, като за тях не намират приложение уредените в чл.26 - чл.35 ЗЗД основания за недействителност на договорите. След като е преценил, че оспорваното решение не е несъществуващо и не е прието извън пределите на компетентност на общото събрание, въззивният съд е формирал извод, че искът за признаването му за нищожно е неоснователен, и е потвърдил решението на първата инстанция за неговото отхвърляне. Въззивното решение е валидно, но недопустимо. Предпоставките и процесуалният ред за съдебна защита срещу решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел са уредени в специалната разпоредба на чл.25 З.. Съгласно чл.25, ал.4 З., решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като оспорването им се осъществява чрез предявяване на иск за отмяната им пред окръжния съд по седалището на сдружението в преклузивните срокове по чл.25, ал.6 З.. В зависимост от правната сфера, която може да бъде засегната от решенията, законодателят е признал право за предявяване на констититувния иск по чл.25, ал.6 вр. с ал.4 З. само на членовете на сдружението, на неговите органи и на прокурора - когато решението засяга обществен интерес. Независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, във всички случаи искът по чл.25, ал.6 вр. с ал.4 З. предполага конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото. Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство. Ищецът - касатор Б. Б. е сезирал Пловдивски окръжен съд с иск за признаване нищожност на решение от 11.05.2014 г. на общото събрание на С. „П. връх”, с което е изключен като член на сдружението. В исковата молба, с която е предявен искът, ищецът е изложил твърдения, че никога не е изявявал воля за членство в ответното сдружение и не е приеман за член на сдружението по предвидения за това ред. Твърдението за липса на валидно възникнало и съществуващо към датата на решението членствено правоотношение е поддържано последователно при разглеждане на делото от инстанциите по същество, поддържа се и пред касационната инстанция. С факта, че никога не е придобивал качеството член на С. „П. връх”, ищецът е обосновал и искането си за признаване на решението за изключването му от сдружението за нищожно. След като твърди, че никога не е встъпвал в членствено правоотношение със сдружението и че не е бил негов член към датата на провеждане на общото събрание от 11.05.2014 г., ищецът няма правен интерес да оспорва решението за изключване - както с иск за отмяната му по реда на чл.25, ал.6 З., така и с иск за признаването му за нищожно. Ако членството не е възникнало или е прекратено в по-ранен момент, изключването по никакъв начин не е засегнало правната сфера на ищеца и установяването по съдебен ред на евентуалната нищожност на решението за изключване няма да доведе до благоприятни за него правни последици. Изложеното обосновава извод, че още към момента на завеждане на делото ищецът - касатор не е имал правен интерес от търсената съдебна защита и с оглед на това производството по делото е подлежало на прекратяване поради недопустимост на предявения установителен иск. Първоинстанционният съд е констатирал липсата на правен интерес и е прекратил производството по недопустимия иск, но определението за прекратяване е отменено по реда на инстанционния контрол и в изпълнение на задължителните указания на въззивната инстанция съдът се е произнесъл по съществото на правния спор, постановявайки по този начин недопустимо решение за отхвърляне на иска. Констатацията в мотивите към решението, че от събраните доказателства е установено приемането на ищеца за член на ответното сдружение с предходно решение на общото събрание, е ирелевантна за преценката относно допустимостта на иска. При произтичаща от твърденията в исковата молба липса на правен интерес съдът не е разполагал с правомощия да събира и обсъжда доказателства от значение за основателността на недопустимия иск. Вместо да констатира недопустимостта на първоинстанционното решение и след обезсилването му да прекрати производството по делото, въззивният съд също се е произнесъл с решение по съществото на спора, което е процесуално недопустимо като постановено по недопустим иск. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК обжалваното решение на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него решение на Пловдивски окръжен съд, следва да бъдат обезсилени, а производството по предявения от Б. Г. Б. против С. „П. връх” недопустим иск за признаване нищожност на решението по т.6, б.”в” от протокола за проведено на 11.05.2014 г. общо събрание на сдружението - ответник да бъде прекратено. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за производството пред ВКС в размер на 500 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2016 г. Разноски за производството пред първата и пред въззивната инстанции не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 376 от 27.11.2015 г., постановено по в. т. д. № 505/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 297 от 20.05.2015 г. по т. д. № 866/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Б. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], [улица], ет.2, вх.Г, ап.4, против Сдружение с нестопанска цел „П. връх” - [населено място], [улица], иск за прогласяване нищожност на решение по т.6, б.”в” от протокол за проведено на 11.05.2014 г. решение на общото събрание на С. „П. връх” за изключване на Б. Б. като член на сдружението. ОСЪЖДА Б. Г. Б. да заплати на Сдружение с нестопанска цел „П. връх” сумата 500 лв. /петстотин лв./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :