Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 19.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 288/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Е. П. Д. с ЕГН [ЕГН] и Л. Н. Т. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 2127 от 08.08.2018 г. по в.гр.д. № 5311/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД /с предишно наименование ХДИ Застраховане“ АД/ искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 10 000 лв. до 200 000 лева /за всеки от ищците/ – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния 14-годишен син Н. Л. Н., настъпила в резултат на ПТП на 28.11.2012 г., ведно със законната лихва от 30.11.2012 г. С оглед на този резултат, е постановена частична отмяна на решение № 3845 от 31.05.2017 г. по гр.д. № 4540/2015 г., поправено с решение № 6223 от 31.08.2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав – в частта за уважаване на исковете за разликата над 10 000 лв. до 80 000 лв. и частично потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителните части за разликата над 80 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от ищците. С определение № 593 от 28.10.2019 г. е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по материалноправния въпрос относно приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на въззивния съдебен акт. Касационните жалбоподатели считат, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа на справедливост и бланкетно е посочил само част от критериите, релевантни към чл.52 ЗЗД, без да е извършил преценка за значението на тези критерии при определяне на размера на дължимото обезщетение. Твърди се, че оценката на въззивния съд за личността на пострадалия е базирана единствено на решение на МКБППМН, [населено място], вследствие на което е наложена възпитателна мярка на ищците, без обаче да е отчетено, че преписката касае един случай на извършена кражба от пострадалия Н. от необитаема къща в града, както и, че той си е признал пред полицейските органи за извършване на кражбата, а вещите са били върнати на собственика им. Касационните жалбоподатели сочат, че въззивното решение, с което общо определеното обезщетение от по 20 000 лв. е редуцирано с по Ѕ, е необосновано. Поддържат и доводи, че съдът се е произнесъл по ненадлежно въведено възражение за съпричиняване, тъй като нито ответникът, нито третото лице помагач са поддържали, че съпричиняването на вредоносния резултат се изразява в знание от страна на пострадалия, че делинквентът е употребил алкохол, или че е бил неправоспособен водач. По съображения, подробно изложени в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на касаторите в публичното съдебно заседание на 29.01.2020 г., се иска касиране на атакувания съдебен акт и уважаване на исковете в пълнопредявените размери, ведно със законните последици. От ответника по касация „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който е мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поддържано и в постъпила по делото молба от 24.01.2020 г. Третото лице Д. С. И. не е заявило становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и извърши проверка за правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК приема следното: За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София, зачитайки влязлата в сила присъда по НОХД № 485/2013 г. на Окръжен съд – Кюстендил, е приел за безспорно установено от фактическа страна, че настъпилото на 28.11.2012 г. пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е загинал Н. Л. Н. – син на ищците, е причинено от водача на л.а.“Опел Корса“ с рег. [рег.номер на МПС] Д. И., управлявал без свидетелство за правоуправление, в пияно състояние и с превишена скорост. Съдът е преценил решенията по възпитателно дело № 3/2012 г. на Комисията за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Община Кочериново, с които са били наложени възпитателни мерки на Н. Н. и наказание „предупреждение“ на неговите родители – ищци по делото. Решаващият състав е кредитирал показанията само на свидетеля, посочен от подпомагащата страна, установил неполагане на грижи по отглеждането и възпитанието на загиналото момче, както и, че то не е посещавало редовно училище. При определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът е посочил : възрастта на пострадалия – 14-годишен, неговото обществено положение, отсъствието на родителски грижи и контрол по отглеждането и възпитанието на момчето, с регистрирано противообществено поведение, за което на родителите е било наложено наказание по ЗБППМН, обществено-икономическите условия и лимита на застрахователно обезщетение към момента на произшествието. За справедливи, по см. на чл.52 ЗЗД, са определени обезщетения от по 20 000 лв. за всеки един от ищците, редуцирани с по Ѕ, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Становището на въззивния съд, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, е основано на доказателства по делото за закупен алкохол на лице, с което е бил в дружески отношения, по-близки от тези с родителите му, който не е притежавал свидетелство за управление на МПС, а след като водачът на л.а. е употребил алкохол, са предприели пътуване, завършило с ПТП. По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, са налице задължителни за съдилищата указания, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., доразвити в непротиворечивата практика на ВКС по чл.290 ГПК, според които: Понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства; За да се определи справедлив размер на обезщетението за търпени от деликт страдания при смърт на близък, от значение са съществуващите приживе отношения между пострадалия и претендиращия обезщетение, интензитета и продължителността на психическите страдания, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната; Лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не съставляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението, а те следва да се съобразят само като ориентир за конкретната икономическа обстановка при настъпване на увреждането. За да бъде надлежно обоснован размерът на претендираното обезщетение, което да съставлява точен паричен еквивалент на моралните страдания на увреденото лице, съдът е длъжен не само да изброи, но и да анализира релевантните обстоятелства, при зачитане на общите критерии по приложение на чл.52 ЗЗД. В горния смисъл са: решение по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ІІ т.о, решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 566/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 157/2011 г., І т.о. , решение по т.д. № 3584/2015 г., ІІ т.о и мн.др. Атакуваното решение е частично неправилно поради неточно прилагане на критериите за определяне на справедливо обезщетение при деликт. Въззивният съд е изброил част от установените по делото обстоятелства, релевантни към обема на претендираните неимуществени вреди, без да отчете негативното отражение от тежката загуба на детето върху психическото и емоционално състояние на двамата родители. В последния смисъл са непосредствените впечатления, дадени при разпита на св.Г. Т., сестра на касатора и леля на загиналото момче, които изобщо не са преценени от решаващия съдебен състав. Действително, тази свидетелка е сред лицата, по отношение на които е приложим чл.172 ГПК, но същевременно тя е дала най-подробни показания не само за отношенията между ищците и техния починал непълнолетен син, но и за мъката на родителите от трагичната загуба. Установеното от св. Т. за взаимоотношенията между родители и дете съответстват на установените от св.С. С. обстоятелства за съществували добри отношения между пострадалия Н. и неговите родители, като момчето е посещавало училище. Тези показания изобщо не са преценени при постановяване на въззивното решение, наред с данните, съдържащи се в издаденото от СОУ“Х. Б.“ [населено място] удостоверение. Като необосновано следва да се прецени становището на САС за неполагане, от страна на ищците, на грижи по отглеждане и възпитание на техния син, мотивирано с показанията на св. В. И. и с представени по делото решения на Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетните и непълнолетните при Община – Кочериново. В случая става въпрос за установена единствена противообществена проява на малолетния тогава Н. Н. - кражба на вещи от необитаема къща, извършена заедно с друго лице, за която той е признал и вещите са били върнати на собственика. От констатациите на комисията и взетите решения по възпитателно дело № 3/2012 г. не би могъл обаче да се изведе краен извод за системно неупражняване на родителски контрол и неполагане на грижи за отглеждането и възпитанието на пострадалото момче, нито тези доказателства са относими към доказаните по делото негативни психически и емоционални последици за двамата родители от трагичната загуба на дете. Що се касае до показанията на св. И., въззивният съдебен състав не е съобразил, че в преобладаващата си част те са относими към възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат. В резултат на горното, следва да се приеме, че решаващият съд е определил значително занижено по размер обезщетение за понесени от касаторите неимуществени вреди, явяващо се несъответстващо на изискването за справедливост. При отчитане на посочените по-горе релевантни за спора обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира, че справедливото в случая обезщетение възлиза на по 80 000 лв. за всеки един от родителите на загиналото момче. Като необоснован следва да се прецени и изводът на Апелативен съд – София за основателност на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Действително, с отговора на исковата молба застрахователното дружество е направило възражение, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, мотивирано с: липса на положена от страна на родителите грижа за безопасността и здравето на непълнолетния Н., дезинтересиране от детето и допускане то да се вози в автомобил на неправоспособен водач, употребил алкохол, както и да се вози на предна седалка на лекия автомобил в нарушение на чл.137а ЗДвП. Във връзка с част от доводите, на които е основано възражението за съпричиняване, ответникът се е позовал на мотивите към влязлата в сила присъда на ОС-Кюстендил и на публикации в пресата за произшествието. Възприетите от решаващия съдебен състав обстоятелства: закупуване от страна на пострадалото дете на алкохол на лице, с което е било в дружески отношения, по-близки от тези с родителите му, който не е притежавал свидетелство за управление на МПС, а след като последният е употребил алкохола са предприели пътуването, завършило с катастрофа, въз основа на които е изведен извод за съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен с водача на л.а., са извън твърдените такива в отговора на исковата молба. От друга страна, не е доказан по категоричен начин обективният факт на знание на увредения, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол, а констатациите на наказателния съд не са обвързващи за гражданския съд. В този смисъл настоящият състав съобразява и задължителните указания в т.7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Предвид горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК атакуваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над 10 000 лв. до 80 000 лв. за всеки един от ищците, като бъдат присъдени допълнително по още 70 000 лв., ведно със законната лихва от 30.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото, въззивното решение следва да се отмени и в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдени в полза на ответното дружество разноски за над 103.50 лв. до 207 лева; в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за въззивното производство в размер над 1 550 лв. до 3100 лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъдено в полза на адвокат Н. Ц. възнаграждение за сумата над 1 660 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА. В последния смисъл определението на АС-София, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отказано присъждане на възнаграждение на адв. Ц. в размер на 1 660 лв., е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В зависимост от уважените преки искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, в полза на адвокат Н. Ц. следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. в общ размер на 5960 лв. за въззивната инстанция, а за производството пред ВКС – общо 5330 лева. Ответникът по касация следва да заплати по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 2 800 лева. Така мотивиран и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2127 от 08.08.2018 г. по в.гр.д. № 5311/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. П. Д. и Л. Н. Т. срещу „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД /с предишно наименование ХДИ Застраховане“ АД/ искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над по 10 000 лв. до по 80 000 лева/ – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния 14-годишен син Н. Л. Н., настъпила в резултат на ПТП на 28.11.2012 г., ведно със законната лихва от 30.11.2012 г., както и в частите, с които: е потвърдено първоинстанционното решение за присъдени в полза на ответното дружество разноски за над 103.50 лв. до 207 лева; ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за въззивното производство в размер над 1 550 лв. до 3100 лв. и е отменено първоинстанционното решение за присъдено в полза на адвокат Н. Ц. възнаграждение за сумата над 1 660 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА, вместо което постановява: ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД да заплати на Е. П. Д. и Л. Н. Т. допълнително по още 70 000 лв./седемдесет хиляди/ лева, на основание чл.226, ал.1 КЗ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния 14-годишен син Н. Л. Н., настъпила в резултат на ПТП на 28.11.2012 г., ведно със законната лихва от 30.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОТМЕНЯ определение № 3376 от 02.11.2018 г. , постановено по реда на чл.248 ГПК по в.гр.д. № 5311/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав. ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД да заплати на адвокат Н. Ц. възнаграждение в размер на 5960 лв. за въззивната инстанция, а за производството пред ВКС – 5330 лева. ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 800 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: