Р Е Ш Е Н И Е № 248 София, 22.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 2131/ 2016 година Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, образувано по молба на А. С. Ш. - от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение № 92 от 29.07.2016 г. по в.т.д.№ 203/2016 г. на ОС - Шумен, с което е отменено Решение №134 от 23.02.2016 г. по гр.д.№ 448/ 2015 г. на РС - Шумен в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от [фирма] - [населено място] срещу А. С. Ш. и С. М. И. - двамата от [населено място] за 3271.08 лв. - изискуеми вноски по Договор за потребителски кредит от 29.09.2008 г., 1300.95 лв. - договорна лихва за периода 19.12.2013 г. - 04.03.2015 г. и 149.06 лв. - изтекли лихви до 04.03. 2015 г., и е постановено друго, с което ответниците солидарно са осъдени да платят на ищеца посочените суми. Молителят излага, че с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 443/ 2014 г. на Ш. е отхвърлен предявеният от [фирма] иск по чл. 422 ГПК срещу А. С. Ш. и С. М. И. солидарно за дължими суми по Договор за потребителски кредит от 29.09.2008 г.: 11 138.67 лв. - главница, 901.15 лв. - договорни лихви, 48.21 лв. - санкционни лихви и 60 лв. - такса закъснение, поради което първоинстанционният съд правилно с решението №134/23.02.2016 г. по гр.д.№448/2015 г. е отхвърлил осъдителните искове, като е съобразил решението по чл. 422 ГПК, с което е установено правното положение, което не може да се пререшава в производството по осъдителен иск. Иска на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК да се отмени неправилното Решение № 92 от 29.07.2016 г. по т.д.№203/2016 г. на Ш.. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] оспорва същата, като поддържа, че не е налице основание по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като не съществува обективно тъждество между посочените дела - различни са правните основания и исканията, и заявените петитуми. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е допустима. Молителят иска отмяна по чл. 303 ал.1 т. 4 ГПК на влязло в сила Решение № 92 от 29.07.2016 г. по в.т.д.№ 203/2016 г. на Ш., и съгласно чл. 305 ал. 1 т. 4 ГПК молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок, считано от деня на влизане в сила на решението - а това е датата на постановяването му 29.07.2016 г. С подадената на 14.10.2016 г. молба за отмяна е спазен срока по чл. 305 ал. 1 т. 4 ГПК. Молбата за отмяна е основана на чл. 303 ал.1 т. 4 ГПК - между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено влязло в сила решение, на което молителят счита, че противоречи решението, чиято отмяна иска. С Решение № 92 от 29.07.2016 г. по в.т.д.№ 203/2016 г. на ОС -Шумен, чиято отмяна се иска, е отменено Решение №134 от 23.02.2016 г. по гр.д.№ 448/ 2015 г. на РС - Шумен в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Банката срещу А. С. Ш. - кредитополучател и С. М. И. - поръчител за 3271.08 лв. - изискуеми вноски по Договор за потребителски кредит от 29.09.2008 г., за 1300.95 лв. - договорна лихва и за 149.06 лв. - изтекли лихви, и е постановено друго, с което за посочените вземания, чиято изискуемост е настъпила, осъдителните искове са уважени солидарно срещу ответниците. С влязло в законна сила Решение по гр.д.№ 443/2014 г. на Ш. е отхвърлен предявеният от [фирма] иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК срещу А. С. Ш. - кредитополучател и С. М. И. - поръчител за установяване вземане на Банката за дължими суми по Договор за потребителски кредит от 29.09.2008г.:11138.67лв.- главница, 901.15 лв.- договорни лихви, 48.21 лв.- санкционни лихви и 60 лв. - такса закъснение, по съображения, че Банката преди подаване на заявлението за издаване заповед по чл. 417 т. 2 ГПК, не е уведомила длъжника, че прави кредита предсрочно изискуем. С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице обективно тъждество на делата, водени между същите страни, исковете са с различен предмет и не е формирана сила на пресъдено нещо с решението, постановено по иска за установяване на вземането на Банката по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, за което й е издадена заповед на основание чл. 417 т. 2 ГПК, която сила на пресъдено нещо относно правопораждащите спорното право факти, от които възникват търсените суми, да се зачете по делото с предмет осъдителни искове. За да е налице обективно тъждество на делата, трябва предметът им да е един и същ, като не е достатъчно правоотношението на страните да е създадено по един договор. Водените между същите страни дела имат различен предмет. Предмет на делото по установителния иск, е вземането, основано на представеното от Банката извлечение от счетоводните книги, за вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит. Тъй като ищецът не е доказал, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - вземането не е изискуемо в заявения размер, не е възникнало на предявеното основание, искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е отхвърлен. Разрешен е между страните със сила на пресъдено нещо въпросът, че не съществува вземане на Банката, основано на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит към момента на сезирането на съда по реда на чл. 417 т. 2 ГПК - към този момент не са били предсрочно изискуеми вноските с ненастъпил падеж и лихвите - не са били налице обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост. Предмет на осъдителните искове, по които е постановено решението, чиято отмяна се иска, са вземания на Банката срещу кредитополучателя и поръчителя, основани на Договора за кредит, за погасителни вноски и лихви, които са станали изискуеми. Касае се за факт, настъпил след постановяване на решението по иска по реда на чл. 422 ал.1 ГПК - изискуемост на вземанията на Банката за вноски и лихви по Договора за кредит, затова не е налице сила на пресъдено нещо на решението по установителния иск, която да бъде зачетена от съда, който разглежда осъдителния иск и която да прави решението неправилно. Липсата на идентитет по водените между страните дела, дава основание да се приеме, че няма противоречие между решението, чиято отмяна се иска и решението, постановено по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, което да има сила на пресъдено нещо за страните и което да прави решението по осъдителните искове неправилно. Молбата за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК на влязло в сила решение, с които са уважени осъдителните искове, за което решение молителят твърди, че е неправилно, е неоснователна. Д. на молителя, че са правилни изводите, изложени в първоинстанционно решение, което е отменено с въззивното решение, чиято отмяна сега се иска, не дава основание да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК и че неправилно осъдителните искове са уважени. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК на А. Щ. Щ. - от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение №92 от 29.07.2016 г. по в.т.д.№ 203/2016 г. на Шуменски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: