3 Р Е Ш Е Н И Е № 296 [населено място], 29.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 442 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 6224 от 29.12.2010г. постановено по гр.д. № 9591/2010г. от Софийски градски съд, ІV-г състав, с което е отменено решение от 07.12.2009г. по гр.д. № 28722/2006г. на Софийски районен съд в частта за извършване на делбата и по претенцията на по чл. 31, ал.2 ЗС срещу М. Т. Ч.-Р. и вместо това е съставен и обявен за окончателен разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти, като дял първи включва апартамент в [населено място], на [улица], а дял втори включва дворно място от * кв.м. в [населено място], заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда. С въззивното решение е осъдена М. Т. Ч.-Р. да заплати на М. Н. Д.-Ч. и А. В. Ч. на основание чл. 31, ал.2 ЗС сумата 2 808,75лв., представляваща обезщетение за ползване на посочения по-горе апартамент за периода от 16.11.2007г. до 29.09.2008г. С определение № 698 от 28.06.2011г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението в частта му относно извършването на делбата за преценка на допустимостта му предвид необходимото съдържание на окончателния разделителен протокол. Поставен е за изясняване въпросът дали е допустимо съставеният протокол да не дава отговор каква е стойността на дяловете и какви суми се дължат за уравнението им, както е в конкретния случай. В частта относно уважената срещу касаторката претенция по сметки касационно обжалване не е допуснато. Касационната жалба е подадена от М. Т. Ч., чрез пълномощника й адв. С.. Според жалбоподателката при прекратяване на съсобствеността съдът е действал в противоречие с трайно установената практика на ВКС относно способа за извършване на делба в хипотеза на два делбени имота и трима съделители. Според нея прилагането на чл. 292 ГПК/отм./ е единствената възможност в случая. На второ място изтъква, че при определяне начина на извършване на делбата съдът следва да вземе предвид нуждата от ремонт на единия от делбените имоти и липсата на жилище за единия от съделителите. Ответниците по жалбата М. и А. Ч. поддържат в писмения си отговор, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата са апартамент в [населено място] и дворно място с жилищна сграда в [населено място]. Делбата първоначално е допусната между касаторката М. Ч. и В. Ч. - неин брат при равни квоти. По време на производството по извършване на делбата В. Ч. е починал и на негово място са конституирани наследниците му М. Д.-Ч. и А. Ч., които са пожелали да получат общ дял. Районният съд е извършил разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК/отм./ като апартамента е поставил в дял на М. Ч., а на наследниците на В. Ч. е поставил в общ дял къщата в Б.. В. съд, за разлика от първоинстанционния, е приел, че делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Изложил е съображения, че не са налице изискванията, обуславящи приложението на чл. 292 ГПК/отм./, който способ е специален спрямо способа по чл. 289 и 291 ГПК/отм./, а именно не е налице невъзможност за теглене на жребий, нито неудобство за това. Първоначалните съделители са двама с равни дялове, двата делбени имота са жилища и стойността им не се различава съществено. В. в делбата наследници на единия съделител изрично са заявили искане за поставяне в общ дял, а и в такъв случай делбата се извършва по колена. В съставения и обявен за окончателен разделителен протокол съдът е посочил единствено имотите, които се включват в дял първи и дял втори, без да определи паричната стойност на дяловете и дължимите суми за да уравнение, като е счел, че е необходимо назначаване на нова експертиза за актуална оценка в следващия етап на производството. По основанието за допускане на касационно обжалване. Когато съдебната делба се извършва чрез образуване на дялове според броя на съделителите и последващо теглене на жребий, то в проекта за разделителен протокол по чл. 287 ГПК/отм./, сега чл. 347 ГПК, а и в окончателния разделителен протокол по чл.289 ГПК/отм./, сега чл. 350 ГПК съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е стойността /цената/ на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове. Това е необходимо, за да бъде предварително ясно на съделителите не само как са групирани имотите, но и какви суми ще са необходими за уравнение на дяловете. Силата на присъдено нещо на решението по обявяване на окончателния разделителен протокол обхваща именно тези три въпроса: колко са дяловете и какво имущество се включва в тях, каква е стойността на всеки дял и какво уравнение ще бъде дължимо при получаване на съответен дял. Решението представлява изпълнително основание както за извършване на въвод във владение върху падналите се в дял на съделителя имоти, така и за заплащане на паричните суми за уравнение на дяловете. Поради това решаването на въпросите за цената на дяловете и паричното уравнение между получателите на различните дялове не може да бъде отложено за след влизане в сила на окончателния разделителен протокол. С тегленето на жребий формираните дялове получават своя персонален носител, т.е. идеалните части се превръщат в реални и делбеното производство приключва. Съдебно решение, с което се обявява за окончателен разделителен протокол, който не съдържа горепосочените реквизити: формирани дялове от делбените имоти, стойност на дяловете и дължими суми за уравнение, е неправилно поради нарушение на закона. По основателността на касационната жалба. В съответствие с изложеното по-горе обжалваното решение в частта му за съставяне на разделителен протокол и обявяването му за окончателен, е неправилно, тъй като съставеният от Софийски градски съд разделителен протокол не съдържа разрешение на въпросите за стойността на дяловете и дължимите суми за уравнение. Горното обуславя отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане поради необходимостта от извършване на процесуални действия – назначаване на експертиза за актуална пазарна оценка на делбените имоти, тъй като приетата такава по делото е от месец януари 2009г. Освен това, когато пристъпи към извършване на делбата съдът следва отново да прецени кой е приложимият способ с оглед особеностите на конкретния спор, а именно: възможно ли е теглене на жребий при искане за поставяне в общ дял от двама съделители и налице ли са предпоставките за разпределяне на имотите по реда на чл. 292 ГПК/отм./ без съставяне на разделителен протокол предвид трайно установеното ползване на апартамента от съделител, който не притежава друго жилище. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 6224 от 29.12.2010г. постановено по гр.д. № 9591/2010г. от Софийски градски съд, ІV-г състав в частта му относно извършването на делбата. В останалата част решението е влязло в сила. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.