Р Е Ш Е Н И Е № 598 тр. София, 16 декември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1948 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдената С. И. Х., депозирано на 17.09.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 21/13 по описа на Разградски окръжен съд, по което е постановено решение № 15 от 18.03.13 г, с което е потвърдена присъда на Разградски районен съд № 765 от 11.12.12 г, по НОХД № 570/12, с която молителката е призната за виновна в това, че в периода от 25.02.10 г до 26.02.10 г в [населено място], Република България и в [населено място], Република А., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудила и поддържала заблуждение у С. О. и с това му е причинила имотна вреда, в размер на 10 815, 73 лв, с оглед на което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че правото на защита на молителката е нарушено, че е опорочено вътрешното убеждение по релевантните факти, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че са обсъждани само обвинителни доказателства, че осъждането почива на предположения, че обвинителният акт не отговаря на процесуалните изисквания, че присъдата е основана на спорните показания на пострадалия от досъдебното производство, че осъдената е била лишена от възможността да присъства на разпита на пострадалия пред съдия в досъдебната фаза, че липсва разпит на св. С. в съдебната фаза, че не е констатирано противоречието на неговите показания с останалите доказателствени източници, че доказателствените изводи са формирани въз основа на несъществуващи бланки за преводи на суми, че не са обсъдени доказателствата, оборващи обвинението, че не са съобразени справките относно обстоятелството, че осъдената не е разполагала с мобилни телефони, и документите за здравословното й състояние, че неправилно е отказано събирането на нови доказателства, че незаконосъобразно адвокат К. К. е отстранена от участие като защитник на осъдената, че, в противоречие с НПК, същият адвокат е разпитан като свидетел, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и молителката да бъде оправдана. Пред настоящата инстанция осъдената чрез защитник изразява становище в писмен вид, че искането следва да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. По делото са приложени необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, поради което не се е налагало да бъдат събирани нови доказателства. На следващо място, правото на защита на молителката не е нарушено. По повод на инкриминираната сума 10 815, 73 лв, пострадалият С. е завел в Република България гражданско дело срещу подсъдимата С. И. Х., по което пълномощник на ответницата е адвокат К. К.. По наказателното производство за измама подсъдимата е ангажирала като свой защитник адвокат Е. С.. В хода на първото първоинстанционно производство, присъдата по което е отменена от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане в Разградския районен съд, подсъдимата се е явила с двама защитници: адвокат К. и адвокат С.. На досъдебното производство адвокат К. е била разпитана в качеството на свидетел. При първото разглеждане на делото в първата инстанция адвокат К. е заличена като свидетел / участвала е като защитник /. След отмяна на присъдата, в хода на второто първоинстанционно производство, приключило с присъда № 765 от 11.12.12 г, по НОХД № 570/12 на Разградски районен съд, проверена с въззивния акт, предмет на настоящето производство, адвокат К. е отстранена от участие в качеството на защитник и е разпитана като свидетел / подсъдимата е била представлявана от адвокат Е. С. /. Следователно, правото на защита на подсъдимата не е нарушено, тъй като молителката е участвала със защитник в лицето на адвокат С., а, доколкото в НПК съществува забрана едно лице да притежава две процесуални качества в рамките на едно и също наказателно производство, законосъобразно адвокат К. е била отстранена от участие в процеса в качеството на защитник. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактите, имащи значение за съставомерността на деянието като измама, извършена при условията на продължавано престъпление. Описано е, че в периода от 25.02.10 г до 26.02.10 г, чрез системата „У. Ю.”, пострадалият е изпратил на подсъдимата на три пъти парични суми в евро, съответно: 330 евро, 2 500 евро и 2 700 евро, с обща левова равностойност 10 815, 73 лв, мотивиран от уверението й, че желае да започне работа в стопанисван от него пансион в Република А., каквото намерение подсъдимата не е имала. При анализа на доказателствата е спазен принципът на чл. 14 НПК, тоест, вътрешното убеждение по релевантните факти не е опорочено. Правилно са оценени показанията на св. С., които са конкретни, последователни и еднопосочни / неоснователно се твърди, че твърденията му са противоречиви и спорни /. Свидетелят е бил разпитан на досъдебното производство пред съдия на 28.11.11 г, към който момент все още не е имало обвиняемо лице / постановлението за привличане на молителката датира от 4.01.12 г /, поради което, в конкретния случай, не може да се счита, че е било нарушено правото на обвиняемата да участва при провеждане на разпита. Показанията на св. С. от досъдебното производство са приобщени чрез прочитането им, на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК, в която хипотеза показанията са станали част от доказателствения материал, годен да послужи при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Показанията на пострадалия не противоречат на останалите доказателствени източници. Твърденията му кореспондират на заключението на Графологическата експертиза, установила, че подписите върху платежните документи за получател на сумите са положени от осъдената. Неоснователно се твърди, че не съществуват инкриминираните бланки за получени суми от молителката / същите са приложени по делото и са били предмет на изслушаната Графологическа експертиза /. В подкрепа на казаното от пострадалия е и обстоятелството, че той е закупил самолетен билет на името на осъдената, който факт кореспондира на твърденията му, че молителката го е уверявала, че възнамерява да пътува до А. и да започне работа при него. Косвено, обвинителната теза е подкрепена от показанията на близките на осъдената: св. Й., св. А., св. Х.. Цитираните свидетели са установили, че в инкриминирания период осъдената е била във влошено здравословно състояние / била е на легло /, че не е имала намерение да пътува в чужбина, както и че не е търсила възможност за снабдяване с парични средства, необходими за лечението й, извън кръга на близките си / по този начин е опровергано вписаното от осъдената в декларациите за произход на паричните средства, съставени по Закона за мерките срещу изпиране на пари, че сумите са й били изпратени за лечение /. По делото липсват доказателства, разколебаващи обвинителната теза / осъдената не е давала обяснения, опровергаващи показанията на пострадалия /. Що се отнася до справките от мобилните оператори, че в инкриминирания период молителката не е притежавала телефон, те не разколебават обвинителната теза, тъй като е ирелевантно чия собственост са били телефоните, от които подсъдимата е провеждала разговорите с пострадалия. Документите, удостоверяващи здравословното състояние на осъдената, са взети предвид от съдилищата при индивидуализация на наказателната й отговорност. Казано обобщено, осъждането почива на надеждна доказателствена основа, тоест, спазени са изискванията на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Разградски окръжен съд. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти очертават съставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и такава е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на осъдената за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването й, тъй като липсва хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство е взета предвид завишената степен на обществена опасност на деянието с оглед значителния размер на вредата и обстоятелството, че същата не е възстановена, а като смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало на осъдената, влошеното й здравословно състояние, времетраенето на наказателното производство. Наказанието е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, като е съобразена редакцията на чл. 209, ал. 1 НК, действала към момента на деянието, която е по-благоприятна за осъдената, и са взети предвид целите по чл. 36 НК. Наложеното наказание е в границите от минималния размер към средния: една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за минималния изпитателен срок от три години. Преценката за условното осъждане е направена на базата на ниската степен на обществена опасност на осъдената, като е прието, че целите по чл. 36 НК, и преди всичко, поправянето и превъзпитаването на осъдената, биха се постигнали и без ефективно изтърпяване на наказанието. Следователно, определеното наказание отговаря на критерия за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице основания за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на молителката. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. И. Х. за възобновяване на ВНОХД № 21/13 по описа на Разградски окръжен съд, по което е постановено решение № 15 от 18.03.13 г, с което е потвърдена присъда на Разградски районен съд № 765 от 11.12.12 г, по НОХД № 570/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: