Р Е Ш Е Н И Е № 167 София 26.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 666 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на КД [фирма] и П. Я. З. - София срещу решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, с което е уважен иск по чл.254 ГПК отм. за признаване за установено, че ищецът П. Д. не дължи сумата от 100 000 евро по изп. лист и образувано изпълнително дело, с изпълнително основание договор за посредничество от 21.01.2006г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.1.2007г. до окончателното й заплащане и разноски в производството за издаване на изпълнителен лист 3912 лв. С решението касаторите са осъдени да заплатят на П. К. Д. разноски 11 848 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора уважаване на установителния иск. Направено е искане за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба. Представя писмена защита и списък на разноските. Ответникът П. К. Д. в съдебно заседание и в писмена защита, счита касационната жалба за неоснователна, по подробно изложени съображения. Направено е искане за присъждане на разноски, като законна последица от отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК с определение №254 от 11.07.2007г. за констатирано противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по приложението на чл.20 ЗЗД във връзка със запазване на съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните, подлежат ли на тълкуване ясни уговорки между страните или само неясните и двусмислени уговорки при прилагането на чл.20 ЗЗД. Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК отм. за установяване по отношение на касаторите, че ищецът П. Д. не им дължи сумата от 100 000 евро, представляваща възнаграждение по т.18 от договор за посредничество от 21.01.2006г., за която сума те са се снабдили с изпълнителен лист и има образувано изп. дело №103/2007г. на ЧСИ И. М. – Б.. Искът е отхвърлен като неоснователен. СГС е приел, че няма основание ищецът да дължи възнаграждение на посредника по чл.18 от договора от 21.01.2006г., тъй като от събраните по делото доказателства не се установява да е действал недобросъвестно. Възнаграждението, приема съдът, се дължи по чл.2.5 от договора и неговата изискуемост е настъпила с изповядването на сделката на 12.12.2006г. Счетено е за ирелевантно обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден на основание чл.18 от същия договор, доколкото сумата от 100 000 евро се дължи по същото правоотношение - договора от 21.01.2006г. САС, за да уважи искът, след като е отменил първоинстанционното решение, е приел, че след като изпълняемото право произтича от чл.18 на договора за посредничество, то пределите на съдебното дирене и на съдебната защита се ограничават в тази посока - дължи ли ищецът на ответниците комисионно възнаграждение по чл.18 от договор, каквито фактически твърдения за недължимост на вземането по издадения изпълнителен лист ищецът е заявил в исковата си молба по ч.254 ГПК отм. От фактическа страна е приел за безспорни установени фактите за реализирана продажба на посочения в договора недв. имот със страна по договора за продажба лице, което фигурира в протокол №1, осъществена със съдействието на посредника, както и че договорът за продажба е сключен след изтичането на уговорения в договора от 21.01.2006г. срок. Съдът е приел, че за да бъде осъществена хипотезата на чл.18 от договора/ заплащане от възложителя на посредника комисионно възнаграждение в размер на 100 000 евро/ е необходимо възложителят да е проявил укоримо поведение, да е действал във вреда на посредника като го е лишил от правото на възнаграждение. Установените по делото факти, според САС, сочат на добросъвестно поведение на ищеца за уведомяване за сключване на сделката с участието на посредника и заплащане на договорения процент възнаграждение. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Въззивният съд правилно е възприел фактите по делото отнасящи се до установената между страните облигационна връзка с договора от 21.01.2006г., правата и задълженията на всяка една от тях за посредничество за продажба на описания в чл.1.1 недв. имот, уговореното възнаграждение в раздел ІІ на договора, за срока на действието му и уговорка в чл.18, раздел V на договора за уговорено възнаграждение от 100 000 евро, което възложителят дължи на посредника, както и факта, че имотът е прехвърлен с договор за продажба след срока на договора с нот.акт от 12.12.2006г. т.ІV н.д. №647/2006г. Настоящият състав намира, че в нарушение на чл.20 ЗЗД въззивният съд е дал на клаузата на чл.18, раздел V от договора съдържание, което не съответства на волята на страните. В решение №81 от 7.07.2009г. по т.дело № 761/2008г. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна се съобразява с изявената, а не предполагаема воля на страните и не може да бъде подмени нейното съдържание. При всяка тълкуване на договорно установените права и задължения съдът е задължен да изясни само изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуването не може да бъде изменено договорно установеното задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговорили, което се споделя от настоящия състав на ВКС, ТК. Ответниците – касатори са основали претенцията си на чл.18 от договора, която гласи следното: в случай, че след срока по чл.17, възложителят и третото лице, посочено от посредника – лице приобретател, което фигурира като лице в подписан протокол №1 подпишат предварителен договор, както и в случай, че сключат сделка за прехвърляне на имота описан в чл.1.1, възложителят дължи на посредника възнаграждение в размер на 100 000 евро. Клаузата е сключена в полза на посредника и изпълнението й е обусловено от настъпване на обективен факт – изтичането на уговорения в договора срок. В. ще дължи заплащането на възнаграждение определено по размер /100 000 евро/ при настъпването и на следните факти – сключване на договор за продажба / предварителен или нотариално заверен/ и договорът да е сключен с лице, посочено от посредника по протокол №1. При нормално развитие на отношенията между възложител и посредник по време на действие на договора, страните са уговорили заплащане на възнаграждение при условията на чл.2, раздел ІІ. В. се е задължил да заплати на посредника възнаграждение за възложената работа, което се формира в зависимост от договорената цена на имота, т.е. от постигнатия от него икономически интерес. По-високата цена на продажбата формира по-високо възнаграждение за посредника. Систематичното място на клаузите на чл.2 Раздел ІІ Възнаграждение и начин на плащане е преди разделите Права и задължения на страните – ІІІ, Отговорност и неустойка – ІV. Систематичното място на чл.18 в раздел V Общи разпоредби и след чл.17, в която е уговорен срока на действие на договора / два месеца от сключването му/ дава основание да се приеме, че тази клауза урежда отношенията между възложител и посредник за дължимото възнаграждение, в случай на сключване на договор за продажба само след като срокът на договора за посредничество е изтекъл. Страните са се съобразили с нормалната практика по такъв вид договори, да уговорят заплащане на възнаграждение за посредника и след като е изтекъл срока на договора, щом като са изпълнени останалите условия. В този случай възнаграждението не се влияе от цената на продажбата, ако договорът за продажба е сключен при действието на договора за посредничество/ спр. чл.2.1, чл.2.2, чл.2,4, чл.2.5 от раздел ІІ/. След като въззивният съд правилно е приел, че договорът за продажба на описания в чл.1.1 имот е сключен след като договорът е прекратил действието си, при спазване на останалите условия, настоящият състав на ВКС намира за неправилен извода му, че за да бъде осъществена хипотезата на чл.18 е необходимо възложителят да е проявил укоримо поведение, като например да е действал във вреда на посредника, като го е лишил от основното му право – правото на комисионно възнаграждение. При тълкуване на клаузата съдът не само е вложил смисъл, какъвто не се съдържа в нея, но то не е съобразено с останалите клаузи на договора и по конкретно с тези в раздел ІV Отговорности и неустойки, в които са уговорени санкциите за проявена недобросъвестност от страна на договора. При уговаряне на възнаграждението страните не са имали предвид нищо друго освен сключването на договор за продажба на имота по чл.1, раздел І на договора след изтичане на срока на договора по чл.17, с лице приобретател посочено от посредника в подписан протокол №1. Без значение е причината, поради която договорът за продажба е сключен от възложителя след изтичане на срока на договора за посредничество. Д. на ответника по касация, че въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.20 ЗЗД тълкувайки чл.18 на договора, след като има спор за дължимото на посредника възнаграждение, не може да бъде споделен. Съдът е длъжен да съобрази действителната воля на страните и не може да подменя нейното съдържание. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС намира предявения иск за неоснователен. Събраните по делото доказателства установяват предпоставките за заплащане на възнаграждение на посредника по чл.18 - продажбата е с имота по чл.1.1 на договора от 21.012006г., осъществена, след като е изтекъл срока на действието му, при съдействието на посредника и с приобретател посочен в протокол №1. Налице са всички предпоставки уговорени от страните, поради което възнаграждението се дължи от възложителя на посредника в уговорения размер от 100 000 евро. Договорът за посредничество от 21.06.2006г. е с нотариална заверка на подписите и е годно изпълнително основание по чл.237, б”з” ГПК отм. Ответникът признава факта, че не е заплатил на посредника уговореното възнаграждение. Неоснователни са възраженията за липсата на идентичност на продадения по нот.акт недв. имот и този по чл.1.1 на договора от 21.1.2006г. Определящ за идентичността на имота е неговия регулационния статут, а в случая е налице пълно съвпадение между имота по нот.акт №103 нот.дело № 647/2006г. и имота по договора за посредничество. Неоснователно е също възражението, че не се дължи възнаграждение по чл.18 от договора поради липсата на съвпадение между субектите / купувач/ по нот.акт и протокол №1. Въпросът за отсъствие на съвпадането между субекта по протокол №1 и купувача, на който е продаден имота по нот.акт се поставя за първи път в касационното производство. Първоинстанционният и въззивният съд не са се произнасяли по него, тъй като не е имало спор, че ответникът дължи възнаграждение по договора за посредничество - спорът е бил дали се дължи по раздел ІІ на договора или по чл.18, раздел V. В заключение искът по чл.254 ГПК отм. е неоснователен. Обжалваното въззивно решение като неправилно ще следва да бъде отменено. На касаторите се дължат направените по делото разноски, за което е представен списък на разноските. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 13.02.2006г., постановено по гр.дело №1541/2004г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. Д. от [населено място], представляван от пълномощника Ц. А. Ц. срещу [фирма], със седалище в [населено място] и П. Я. З. от [населено място] иск, че не дължи сумата от 100 000 евро по изпълнителен лист издаден с определение от 1.02.2007г. по гр.дело № 362/2007г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 103/2007г. с ЧСИ И. М., Б.. ОСЪЖДА П. К. Д. от [населено място] да заплати на [фирма], със седалище в [населено място] и П. Я. З. от [населено място] разноски в размер на 11 942 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: