Р Е Ш Е Н И Е № 422 гр.София, 22.12.2015г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2407/2015 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. ., чрез прокурор М. Д. от Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 233/09.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 2833/2014 г., в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен в размер на 5000 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 879/08.07.2015 г. по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, включително посочените от касатора – решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, при база - икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, при съобразяване на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация за неимуществените вреди. Съдът дължи обсъждането и преценка на всички обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко подължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи, която е израз за общоприетата оценка за обезвреда на неимуществените вреди и е ориентир за възприетото в обществото разбиране за справедливост в сходни хипотези. Анализът на всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото овъзмездяване, е от значение и поради забраната размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а също и с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ - трябва да се вземат предвид от съда надлежно въведените и установени по делото обстоятелства, обуславящи извод за съпричиняване. По касационните оплаквания: В касационната жалба се излагат съображения за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с чл. 52 ЗЗД. Касаторът моли въззивното решение, в обжалваната му част, да бъде частично отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение по справедливост. Счита, че то е завишено, като съдът не е обсъдил всички доказателства, не е преценил всички относими обстоятелства. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от прокурор С. от Върховна касационна прокуратура. Ответникът по касация не е изразил становище. Въззивната инстанция, като е изменила решението на първостепенния съд, е осъдила П. .. да заплати 5 000 лв. на В. С. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение. Съдът установил, че с постановление от 23.12.2008 г. С. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. Чл. 194, ал. 1 НК, затова че, чрез използване на неустановено техническо средство, е отнел чужда движима вещ – 1 брой бракуван вагон-цистерна от владението на В. С. - МОЛ при Б. АД, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои. С влязло в сила решение от 07.12.2011 г. е признат за невинен поради липса на категорични доказателства, установяващи съпричастността на подсъдимия към извършване на инкриминарото деяние. Наложена е мяка за неотклонение „подписка“, като наказателното преследване продължило около три години. Съдът приел, че през това време С. е изпитвал психически дискомфорт, страх от случващото се и от изхода на производството, отчуждил се и се затворил в себе си. От показанията на свидетеля С. е установил, че подсъдимият се отчуждил от обкръжението си, затворил се в себе си, не излизал и не общувал с приятелите си и състоянието му довело до раздяла и със съпругата му. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разрешението на въззивния съд по посочения процесуалноправен въпрос противоречи на дадения по-горе отговор – съдът, определяйки имуществените вреди и справедливото им овъзмездяване не е обсъдил всички доказателства и обстоятелства от значение за преценката доколко наказателното производство и наложената мярка за неотклонение практически са затормозили обичайния начин на живот на С., довели ли са до прекратяване на брака му с развод. Основателно е и оплакването на касатора, че съдът е възприел показанията на свидетеля С. за факти и обстоятелства, които са твърдения на самата страна, или са предположения на свидетеля; въззивният съд не е отчел и противоречията в показанията на свидетеля с другите събрани доказателства. Свидетелят сочи, че още през 2007 г., преди повдигане на обвинението, отношенията на ищеца С. и съпругата му не били добри; в същото врече твърди, че съпрузите се разделили, когато С. е задържан, а съпругата споменала, че той е „заключен“ и не искал децата й да растат „в такава среда“. Показанията в тази част противоречат на събраните доказателства – мярка за неотклонение „задържане под стража“, не е налагана. Свидетелят, също така, предполага, че отказът на С. да се среща с компанията е поради задържането и неправилното обвинение, но както стана ясно, по повдигнатото обвинение не е налагана мярка „задържане под стража“, а от друга страна нито ищецът, нито някой друг е споделял , че поведението му е резултат от негативните изживявания и емоции във връзка с наказателното производство. Допуснатите процесуални нарушения при преценката на гласните доказателства са довели и до необоснованост в извода на съда, че е налице пряка причинноследствена връзка между незаконното обвинение на С. и последвалия развод между него и съпругата му. Касационното оплакване и в тази му част е основателно. Всички установени нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, защото са се отразили върху крайния резултат по спора, при което е нарушен и материалния закон – чл. 52 ЗЗД. В заключение, въззивното решение следва да се касира и спорът относно размера на справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на С., се разреши от състава на Върховния касационен съд. По делото е установено, че наказателното преследване е продължило общо около 3 години, което е в рамките на разумния срок. Наложена е най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като няма данни за разгласа сред обществото и близкия кръг на С. за воденото наказателно производство. Недоказано е, че причина за развода на С. е именно повдигането на незаконното обвинение. Съдът намира, че той е претърпял чувство на несигурност и страх от изхода на производството. Неимуществените вреди не са по вид и интензитет над обичайните, като не се установява и особено затормозяване в обичайния начин на живот на С.. При преценка на така установеното, включително съдебната практика по аналогични случаи, се налага извод, че сумата от 3000 лв. справедливо репарира вредите, които ищецът е понесъл. Предназначението на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е да поправи претърпяната лична болка и страдания, в пряка причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната към 07.12.2011 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. По изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 3000 лв, .следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което искът се отхвърли за разликата до присъдените 5 000 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 233/09.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 2833/2014 г., в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 3000 лв. и е присъдена лихва върху главница над 3000 лв., считано от 07.12.2011 г. и вместо това ПОСТАНОВИ ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. С. против П. . по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 3000 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2011 г. до окончателното издължаване. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: