4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 485 София, 15.09.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 566/2015 година Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. М., [населено място], срещу определение № 819 от 13.12.2014 г. по в.ч.т. д. № 672/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3547 от 08.09.2014 г. по т.д.№ 746/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на „Р. Бетайлигунген И. Г.”, ФР Германия, с фирмен № HRB 4199 и в списъка за призоваване е заличен „Р. Бетайлигунген И. Г.”, ФР Германия, с фирмен № HRB 7781. В частната касационна жалба са наведени доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на всички основания, визирани в чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по касация поддържа, че липсват основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че дружеството - евентуален ответник „Р. Бетайлигунген И. Г.”, ФР Германия, с фирмен № HRB 4199 се е вляло на 19.02.2013 г. в поемащото дружество „Р. И. И.”, което в последствие е променило наименованието си на „Р. Бетайлигунген И. Г.”, ФР Германия, с фирмен № HRB 7781, последица от което е прекратяването без ликвидация на евентуалния ответник „Р. Бетайлигунген И. Г.”, ФР Германия, с фирмен № HRB 4199 и заличаването му от търговския регистър. От тези данни съдът е достигнал до извода, че към 19.04.2013 г. – датата на подаване на исковата молба, дружеството – евентуален ответник не е съществувало в правния мир. Прието е, че като не е приложил нормата на чл. 227 ГПК, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение, тъй като правоприемството е настъпило преди предявяването на иска, а не в хода на висящия процес, както и че не са били налице законоустановените предпоставки за приложението на чл. 372, ал. 2 ГПК, поради липсата на възможност с допълнителната искова молба да се привлече нов ответник. В обжалваното определение съдът е изложил, че действието по заличаване на „Р. Бетайлигунген И. Г.”, ФР Германия, с фирмен № HRB 7781, което дружество не е страна по делото, не подлежи на самостоятелно обжалване и не е налице пропуск на първоинстанционния съд да държи прекратителен диспозитив спрямо заличената страна. В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдението на частния касатор е, че обусловилият крайния правен резултат по делото процесуалноправен въпрос, доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с правомощията й, разяснени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е въпросът за допустимостта на исково производство, образувано по иск срещу юридическо лице, заличено преди предявяването му, но с допълнителната искова молба по чл.372, ал.2 ГПК ищецът е посочил правосубектния ответник - универсален правоприемник на влялото се търговско дружество, срещу което първоначално е насочен иска. Преценени мотивите на обжалвания акт налагат извода, че този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него е налице допълнителна предпоставка за допускане на касационно основание, но не сочената от частния касатор по т.2 на чл.280 ГПК, а на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради наличието на задължителна съдебна практика, съгласно която при всяко положение на делото в първата инстанция е допустимо замяна на първоначалния ответник с нов ответник без съгласието на последния, ако ищецът се отказва от иска си срещу първоначалния ответник, като искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. Разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като разликата между първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото или на задължението, а не в правопораждащия факт и съдържанието на спорното право - Определение № 218 от 1.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 305/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Поради това, когато искът е предявен срещу търговско дружество, което преди подаване на исковата молба се е вляло в друго търговско дружество, посочването на правосубектния ответник - универсален правоприемник на влялото се търговско дружество и неговото конституиране като ответна страна поражда възникване на процесуално правоотношение между ищеца, правосубектния ответник и съда от момента на подаване на молбата /исковата молба, респективно молбата за конституиране/ срещу правосубектния ответник, от който момент следва да се счита предявен искът срещу него. В този смисъл е разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 221 от 22.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1161/2010 г., II т. о., ТК, към което настоящият състав изцяло се присъединява. Обжалваното определение, с което не е отчетена възможността за конституиране на универсалния правоприемник в хипотезата на чл.228, ал.3 ГПК като евентуален ответник в процеса, е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика, което налага то да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите процесуални действия – конституиране на правосубектния евентуален ответник „Р. Бетайлигунген И. Г.”, ФР Германия, с фирмен № HRB 7781 и произнасяне по съществото на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 819 от 13.12.2014 г. по в. ч.т.д.№ 672/2014 г. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 819 от 13.12.2014 г. по в.ч.т.д.№ 672/2014 г. на Варненски апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 3547 от 08.09.2014 г. по т.д.№ 746/2013 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: