Р Е Ш Е Н И Е № 260 гр. София, 09.06. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1421 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител Т. П. С. против въззивна присъда № 9/14.03.2011 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 44/2011 г. С тази присъда Шуменският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 1559/01.12.2010 г. по НОХД № 707/2010 г., с която Районен съд – Шумен е признал подсъдимия А. С. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за невинен в това, че на 26.07.2009 г., в [населено място] причинил средна телесна повреда на Т. П. С. (счупване на външния и задния малеол на големия пищял на дясната подбедрица, разкъсване на ставни връзки в областта на дясната глезенна става, причинило затруднение в движението на долен десен крайник за срок от 5-6 месеца), поради което и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 129 ал. 1 от НК. Отхвърлил е предявения от Т. С. граждански иск за причинени неимуществени вреди. В касационната жалба се твърди, че обжалваната присъда е необоснована поради неправилно кредитиране показанията на свидетел, разпитан три години след деянието. В с. з. пред ВКС касаторът и неговия повереник, както и подсъдимият и упълномощения му защитник, редовно призовани, не се явяват. Повереникът е представил писмена защита. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. За да признае подсъдимия за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК и отхвърли гражданската претенция за неимуществени вреди, въззивният съд е провел въззивно следствие, разпитвайки поискан от защитата свидетел – К. К., извършил е собствена проверка на доказателствени средства и е достигнал до нови фактически положения, на основата на които е приел за недоказано авторството на деянието от страна на подсъдимия С.. Единственото оплакване, застъпено в касационната жалба, е за необоснованост поради неправилно кредитиране показанията на св. К. с оглед времето на депозирането им. Известно е, че необосноваността не е касационно основание и ВКС няма правомощия да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано. В конкретния случай и с оглед същността на направеното възражение, ВКС не намира, че при оценката на доказателствата е допуснато процесуално нарушение от характер и степен да повлияе върху правилността на съдебните изводи за недоказано авторство на деянието. В мотивите се съдържат подробни и убедителни аргументи защо се приема, че подсъдимият не е ударил пострадалия със стол, причинявайки му съставомерно увреждане. В детайли са обсъдени показанията на отделните групи свидетели, излагали противоречиви данни за фактическата обстановка и автора на нараняването. Показанията на св. К., разпитан за първи път от въззивната инстанция, съвсем не са били единствените и решаващи за изхода на делото. Нещо повече, изразени са резерви към тяхната достоверност с оглед изтеклия период от време между деянието и депозирането им, а също и приятелските му отношения с подсъдимия, макар, че формално те са били идентични на сочените от св. М. разпитван пред първостепенния съд, а именно, че същата вечер св. М. не е бил в заведението, където е станал побоя, а в отсрещното, респ. че не би могъл да има възприятия за инцидента. За да не кредитира показанията на св. М. обаче, който единствено е твърдял да е видял подсъдимия С. да удря пострадалия с метален стол тип щъркел без облегалка, въззивният съд внимателно ги е анализирал с оглед тяхното съдържание, откроил е вътрешните противоречия в тях и ги е съпоставил с други източници на информация, непозволяващи на тяхна основа да бъде изградено несъмнено заключение за авторството. Това са данните за това, че не подсъдимият С., а св. А. е държал стол тип щъркел, че столовете в заведението от този тип не са били метални, а дървени, както и че вероятността травмата в областта на глезена на пострадалия да е получена в резултат на директен удар, не е единствено възможната измежду сочените от медицинския експерт. При тези мотиви липсва основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е опорочено, поради което и атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 9/14.03.2011 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 44/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: