Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                          № 179                                        София, 26 май  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева     при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – м. Михайлова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 143/2009 г.     Касационното производство е образувано по жалба на адвокат И от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Н срещу въззивно решение № 12 от 11.02.2009 година на Военния апелативен съд по в н о х д № 10/2009 година, с което е потвърдена присъдата на Пловдивския военен съд по н о х д № 128/2008 година от 18.11.2008 г. В жалбата са въведени касационните основания за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като подсъдимият оспорва съставомерността на престъплението в което е обвинен и признат за виновен. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване, поради липса на престъпление, на основание чл. 9, ал. 2 НК – деянието е малозначително. Пред касационната инстанция, подсъдимият, Й. се явява лично. Защитникът му редовно призован, не се явява. Подсъдимият изразява съгласие лично да се защитава и заявява, че поддържа мотивираното в жалбата искане за отмяна на осъждането, като пояснява, че гранатата отразена в мотивите към виззивното решение като „осколъчна граната с изключителна поразяваща сила”, всъщност е димка, което се вижда от техническите характеристики на цветните фотоси на л. 33, от досъдебното производство, последните три броя. Освен това, пояснява в правото си на лично защита, че тази граната – димка не може да бъде изстреляна, без допълнително оборудване, с каквото нито той, нито оръжейния склад, в който е работел разполага. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната присъда, в производство пред първата инстанция като съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма НПК, подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от началото на 1997 г. до 14.08.2008 година придобил и държал в дома си взривове и боеприпаси, без надлежно разрешение – престъпление по чл. 339 ал. 1 НК. На основание чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е наложено наказание „пробация” с двете основни пробационни мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и 2 НК, за срок от по седем месеца. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства, като постановил всички взривове и боеприпаси да бъдат унищожени по реда на ЗКВВООБ и правилника за неговото приложение. Осъден е да заплати разноските по делото. Тази присъда е потвърдена от въззивния съд. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Настоящата инстанция намира, че искането на подсъдимия, за квалифициране на деянието като малозначително по смисъла на чл. 9 ал. 2 НК, кореспондира с данните по делото. Неговата лична защита пред третата инстанция не е голословна. На л. 33 от досъдебното производство е приложен цветен фотоалбум и ясно се виждат трите профила на гранатата иззета и описана по делото като веществено доказателство № 5. Не са необходими специални знания, за да се види, че граната е с предназначение за борба срещу безредици, а не е с „изключителна поразяваща сила”, по смисъла на ефекта за бойната граната. Освен това, установените предимно единични бройки на боеприпасите подкрепят тезата на защитата, че целта на придобиването и държането им е колекционерска, а не търговска. Цялото инкриминирано поведение на подсъдимия Й, както и колекционирането не по правилата на иззетите веществени доказателства е укоримо, но то само формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление – чл. 339 ал. 1 НК, защото поради своята малозначителност не е обществено опасно. Следователно, по смисъла на чл. 9 ал. 2 НК, деянието на подсъдимия не е престъпление. Касационната инстанция има правомощие да отмени обжалвания съдебен акт, в частта с която е потвърдена присъдата на първата инстанция, относно признаването на подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 339 ал. 1 НК и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 9 ал. 2 НК, да го оправдае по повдигнатото обвинение. Въззивното решение в останалата част следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2 НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно решение № 12 от 11.02.2009 година на Военноапелативния съд, постановено по в н о х д № 10/2009 година, в частта с която е потвърдена присъдата на Пловдивския военен съд от 18.11.2008 година по н о х д № 128/2008 година, относно признаването на подсъдимия Н. Д. Й. за виновен по обвинението в престъпление по чл. 339 ал. 1 НК. ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН Н. Д. Й. в това да е извършил престъпление по чл. 339 ал. 1 НК и го ОПРАВДАВА по това обвинение. Оставя в сила въззивното решение в останалата част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: