Р Е Ш Е Н И Е № 93 С о ф и я, 03 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 м а р т 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 153/2017 година. Недоволни от новата оправдателна въззивна присъда № 49 от 15.12.2016 г., постановена от Русенския окръжен съд по ВНОХД № 643/2016 г., прокурорът от Окръжна прокуратура-Русе и частният обвинител и граждански ищец Г. Н. П. от [населено място], област Русе я обжалват с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и с искания за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на протеста и жалбата. Касаторът П. и повереникът му адв.С.С.-М. от АК-Русе, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Подсъдимият Л. Р. В., лично и чрез защитника си адв.Л.П. от АК-Русе молят протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение, а обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд извърши проверка на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 111 от 16.09.2016 г., постановена по НОХД № 694/2016 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия Л. Р. В. от [населено място], област Русе за виновен в това, че на 23.07.2015 г. в [населено място] е причинил средна телесна повреда на Г. Н. П. от същия град и на основание чл.129, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Уважен е бил предявеният от пострадалия Г. П. граждански иск, като подсъдимият В. е бил осъден да му заплати сумата от 3 000 лева за обезщетяване на причинените от деянието му неимуществени вреди и 65 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.07.2015 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 700 лева направени от ищеца разноски по делото, като искът за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 6 000 лева е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени 199 лева направени по водене на делото разноски, както и заплащането на 122,60 лева дължима държавна такса върху уважения размер на исковете. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Л.П. с оплаквания за нейната необоснованост, постановяване в нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда и отхвърляне на уважените граждански искове изцяло или връщане на делото за новото му разглеждане било от фазата на досъдебното производство, било от друг състав на първоинстанционния съд. Русенският окръжен съд, с нова присъда № 49 от 15.12.2016 г. по ВНОХД № 643/2016 г. е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подс.В. за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение, отменил я в гражданско-осъдителната й част и е отхвърлил изцяло предявените от пострадалия П. граждански искове, отменил я и в частта за направените по водене на делото и от частния обвинител и граждански ищец разноски. В касационния протест са заявени доводи за неправилно приложение на материалния закон, но като последица от неправилен анализ на събраните по делото доказателствени материали с искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг със състав на окръжния съд. В касационната си жалба частният обвинител и граждански ищец Г.П. също изразява недоволство от доказателствения анализ на окръжния съд и направените от него фактически и правни изводи и моли новата оправдателна присъда да бъде отменена като неправилна и делото бъде върнато за новото му разглеждане от друг състав на този съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира протеста и касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец за подадени в законоустановения срок, от страни с право на протест/жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, а разгледани по същество - и за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Въпреки наведеното в протеста като касационно основание само това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, доводите на прокурора основно са фокусирани върху неправилно, според него, възприетите от въззивната инстанция нови фактически обстоятелства за липса на физически контакт между подсъдимия В. и пострадалия П., отричайки тези на районния съд на основата на доверието към твърденията на „втората група свидетели-очевидци”, в разрез с останалите доказателствени източници, поради което те следва да отнесат към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и следва да се разгледат на първо място, доколкото правилното извеждане на фактите е предпоставка за правилното приложение на материалния закон. В емоционалното си изложение частният обвинител П. също оспорва фактическите изводи на окръжния съд, игнорирането на показанията му, подкрепени от други преки и косвени доказателства, достатъчни за обосноваване съставомерността на поведението на подс.В. като неправомерно и подлежащо на санкциониране на основание предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, което настоява да бъде утвърдено след ново разглеждане на делото от друг състав на втората инстанция. Това налага обсъждане на доводите в протеста и жалбата съвместно. Настоящата инстанция намира, че изложените от въззивния съдебен състав съображения са в голямата си част декларативни и меко казано – неубедителни и произволни. Възприемайки въззивната жалба на защитника на подсъдимия за основателна, съдът заявява, че е налице „отменителното основание по чл.336, ал.1, т.3 от НПК”, което обаче е правомощие на въззивната инстанция, следващо се от констатации за неправилност на първоинстанционния съдебен акт при неговата цялостна проверка съгласно чл.314 от НПК, при спазване на изискванията на чл.305 от НПК. Това в случая в ни най-малка степен не е сторено. Излагайки съображенията си „по фактите”, съдът се е задоволил само да заяви, че „спорно е обаче ….” със следващ преразказ на показанията на пострадалия св.Г.П. (стр.3, втори абзац и стр.4 от мотивите на новата присъда), без да е конкретизирано какво точно е спорно, кои са противоречивите доказателства, какви фактически обстоятелства се приемат за установени от съда и въз основа на кои доказателствени източници и кои се отхвърлят като недостоверни и защо. Липсва и какъвто и да е доказателствен анализ според изискванията на чл.14, ал.1 от НПК, като „по доказателствата” единствено е направил констатацията въз основа на кои доказателствени източници районният съд е постановил осъдителната си присъда с упрек към него, че съществувала „и втора група гласни доказателства на действителните очевидци на случилото се”, които „необяснимо защо ги е игнорирал”, без изобщо да обсъди съображенията на първостепенния съд, дали му основание да кредитира показанията на пострадалия св.П., приети „в синхрон” с тези на св.П., св.Н., св.Т.Й., св.З..Й., св.А., св.М., изводите в СМЕ на експерта д-р Пл.Д. и при разпита му в съдебното следствие, констатациите на денталния специалист д-р Ю.Г., позволили му да се отнесе критично към обясненията на подс.В. и към противоречивите показания на св.Б., св.В. и на семейство св.Ат.П. и св.Д.П.. С това е допуснато съществено нарушение на изискванията на нормата на чл.305, ал.3 вр.чл.339, ал.3 от НПК. Те не могат да бъдат приети за спазени и от изложението на съда в раздела на мотивите му „от правна страна”. В този раздел, освен многократното повторение за „необосновани изводи” на решаващия съд, за „необосновано формулирано и поддържано обвинение”, окръжният съд е направил изводи, че то (обвинението) било „в противоречие с обстоятелствената част на обвинителния акт”, защото нямало „нито едно годно доказателство, което да доведе до извода” подс.В. да е извършил инкриминираното „престъпление” (би следвало „деяние” –бел.ВКС). Това било така, защото осъдителната присъда се базирала само на показанията на св.П., като „първата група свидетели ….. са косвени доказателства” според разказана им от него „версия” за нанесени му удари от подсъдимия. Всъщност, като се остави без коментар разбирането на съда за правната същност на т.н. преки, производни, косвени доказателства, следва да се отбележи липсата на оценка на доказателствената им стойност за разкриване на обективната истина по делото при проверката за тяхната достоверност въз основа на редица установени по безспорен начин обстоятелства, а именно : че от угасването на двигателя на джипа на В. в средата на улицата не е била създадена внезапна за св.П. опасност, която да е налагала екстрено спиране, а и в заключението си д-р Д. е отрекъл възможността травмите на зъбите и на гръдния му кош да са получени от удар във волана (с.з.15.09.2016 г., л.114-115 НОХД); че д-р Г. е установила избиване на един горен зъб вдясно с прясна рана на мястото му и разклащане на други два съседни; констатациите на св.Т.Й. и св.З..Й. за кръв по устата на св.П. минути след инцидента и споделеното от него за нанесени му удари от В.; тези на св.П. в същата насока и подуване на устната му; тези на св.М. за липсата на алкохолен прием от св.П. и данни за негово алкохолно опиване при оказване рано сутринта на помощ при прибиране на доставените му отсевки и за реакцията на В. при отправения му от този свидетел упрек за причинените на пострадалия неприемливи за възрастта им последици при конфликта му с него; за сигнала на св.П. за нанесен му побой от последния, доведен до знанието на ПИ св.Л.Н., на извършилия предварителната проверка мл.ПИ св.П.Т. и за „скандал” между двамата при телефонното обаждане на В. до мл.ПИ св.Л.П.; за реакцията на св.Ат.П. в с.з. на 28.04.2016 г. относно идентифициране на св.П. като пострадалия в конфликта и какво той (св.П.) всъщност е могъл и видял от неговото развитие. Вместо да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствената съвкупност, въззивният съд е отрекъл „приписаното авторство на подсъдимия без нито едно пряко доказателство за неговата вина”, интерпретирайки по свой начин позицията на св.Б. в джипа, приемайки произволно св.П. „въпросната сутрин да е употребил алкохол” и след подадения от В. сигнал до полицията „набързо привел автомобила си в движение …., заобикаляйки през тротоара пред къщата на В. спрения напреки джип”, както и нелогичност на неговото последващо „мнимия инцидент” поведение. Крайният си извод за недоказаност на обвинението съдът е утвърдил с предположението пострадалият „в такова пияно състояние …. напълно възможно да е натиснал спирачка и да си е разбил устата и гръдния кош във волана”, което е недопустимо според чл.303, ал.1 от НПК и в разрез с посочените по-горе категорично установени обстоятелства. На тази основа е приел за несъстоятелни и вътрешно противоречиви съображенията на районния съд, който бил кредитирал само „осъдителни доказателства и елиминирал изобилните оправдателни такива”, заради което е отменил осъдителната присъда и постановил оправдателна такава на база на „всички проверени в това производство доказателства”, без да е проведено каквото и да е въззивно съдебно следствие или направен изискуемия се доказателствен анализ. ВКС намира, че констатираните съществени процесуални пропуски опорочават формирането и затрудняват касационната проверка на вътрешното убеждение на съда по установяване на относимите към предмета на доказване фактически обстоятелства, повлияло на правилността на изводите му за наличие или не на обективните и субективни елементи от състава на престъплението, в което е обвинен подс.В.. Това налага отмяна на атакуваната нова присъда на окръжния съд и връщане на делото на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 49 от 15.12.2016 г., постановена по ВНОХД № 643/2016 г. от Русенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :