Р Е Ш Е Н И Е №137 гр. София, 22.11.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1678 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е от А. З. З.-П., В. А. К., Н. К. И. и В. К. Б. решение № 8621 от 16.12.2015г. по гр.д. № 4542/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав. С него е оставено в сила решение от 07.11.2012г. по гр.д. № 26104/2007г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от касаторите против „2001-Д. и с-ие” О., ЕИК[ЕИК], искове по чл. 108 ЗС относно: 1/помещение /фитнес център/ в сградата на [улица],[жк]в [населено място], на партерния етаж, застроено на 95,7 кв.м. и 2/клубно помещение /бивша зала за събрания/ находящо се на същия адрес, на партерния етаж, със застроена площ от 65,55 кв.м., както и искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването за периода от 25.05.2007г. до 12.11.2007г. в размер на 9 400лв. за първия имот и 6709 лв. за втория имот. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилни правни изводи по съществото на спора. Ответникът „2001 Д. и с-ие” О. чрез пълномощника адв. Б., представя становище за неоснователност на жалбата. С определение № 312 от 08.07.2016г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.6 и 7 по въпроса за възможността да бъдат представяни нови доказателства пред въззивната инстанция в производство, развиващо се по реда на ГПК от 1952г./сега отменен/ и задължението на съда да ги вземе предвид. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Ищците са предявили исковете за собственост и за обезщетение за лишаване от ползване с твърдението, че са собственици на основание З. на две помещения: фитнес център и клубно помещение в партерния етаж на сградата на [улица], [жилищен адрес] а ответникът е във владение на имотите. За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС и обусловеният от него иск по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е счел, че ищците не са ангажирали доказателства за установяване, че им е възстановена собствеността по реда на З.. Съдът е изтъкнал, че според правилата за разпределение на доказателствената тежест всяка страна трябва да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В. по никакъв начин и в двете инстанции, не са доказали правото си на собственост. Представените с въззивната жалба заповеди и нотариални актове „не са били представени в първоинстанционното производство, поради което съставът не следва да ги кредитира, тъй като не са нови”. Също така, от представените с въззивната жалба доказателства не се установява правото на собственост на въззивниците. Наред с тези изводи, съдът е обсъдил приложени по делото договори за наем и е счел, че те установяват намерението на етажните собственици да се грижат, разпореждат и управляват вещта като своя. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е приел, че ищците не са установили правото си на собственост върху двете помещения. С въззивната жалба са представени от страна на настоящите касатори 11 броя писмени доказателства, описани в жалбата, които в съдебно заседание на 21.11.2013г. са приети. Впоследствие по делото са изискани от Столична община и от Областния управител и са приети административните преписки, по които са издадени заповедите за обезщетяване на ищците по реда на З. с компенсаторни записи и с предоставяне на процесните имоти в собственост. В обжалваното решение съдът не е обсъдил нито едно от новоприетите доказателства, а се е задоволил с констатацията, че „представените с въззивната жалба заповеди и нотариални актове не са били представени в първоинстанционното производство, поради което съставът не следва да ги кредитира, тъй като не са нови”. Съждението е противоречиво и нелогично, но в крайна сметка по този начин съдът е отрекъл възможността да се събират от въззивната инстанция нови доказателства, които не са били представени пред първата инстанция. Несъмнено е, че въззивното производство е такова §2, ал.1 ПЗР ГПК - образувано е по искова молба, постъпила преди влизането в сила на ГПК и поради това подлежи на разглеждане пред първата и пред въззивната инстанция по досегашния ред. В този смисъл е направено изрично отбелязване във въззивния акт. По правния въпрос: Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.6 и 7 разглежда въпроси на въззивното производство по отменения ГПК. В т.6 се приема, че са допустими пред въззивната инстанция в качеството на нови доказателства по смисъла на чл. 205 ГПК/отм./ не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, но и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това поради виновното си процесуално поведение. Според т.7 от същия акт нови доказателства могат да се представят от заинтересуваната страна и след първото по делото заседание, включително когато непредставянето им се дължи на небрежното процесуално поведение на страната, щом като те са от съществено значение за изхода на делото. При тези разрешения е несъмнено, че нови доказателства във въззивното производство по реда на ГПК/отм./ могат да бъдат ангажирани и съответно съдът е длъжен да ги обсъди. Обжалваното решение на Софийски градски съд е постановено при пълно незачитане на посочената задължителна практика. Освен това, решението е напълно немотивирано. В. жалба на ищците съдържа оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд досежно принадлежността на правото на собственост. При представени нови и допустими писмени доказателства в тази насока въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по тези доводи, да извърши анализ на приетите по делото доказателства, да формира собствени фактически изводи, а въз основа на тях да прецени дали е установено правото на собственост на ищците върху спорните помещения, както и дали са налице останалите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск и съединените искове за неоснователно обогатяване. Вместо това съдът е използвал клиширани изрази относно тежестта на доказване, след което игнорирайки представените многобройни писмени доказателства, е направил немотивирана констатация, че по никакъв начин не е доказано правото на собственост. Конкретна преценка на конкретни доказателства не е извършена. По този начин решението е постановено без излагане на каквито и да било фактически и правни съображения, които да позволяват преценка на крайните изводи от настоящата инстанция. Неизпълнението на задължението да се обсъдят доказателствата и въз основа на тях да се изградят собствени фактически изводи, които да се съпоставят с приетите за установени от първата инстанция факти, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Императивната разпоредба на чл.189, ал.2 ГПК/отм./, сега 236, ал.2 ГПК, изисква решението да съдържа мотиви. Тъй като в обжалваното решение изцяло липсва посочване и обсъждане на доказателствата, исканията и възраженията на страните, то същото е лишено от мотиви. Касае се до порок, който не може да бъде поправен от касационната инстанция, която е такава по правото, а не по фактите. А и това би означавало в касационното решение за първи път да се установява фактическата обстановка по делото, което лишава страните от разглеждане на спора по същество поне от две инстанции. Горното налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав, който да постанови мотивирано решение след обсъждане на събраните доказателства. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 и 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 8621 от 16.12.2015г. по гр.д. № 4542/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: