3 Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 26.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2917 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета инж. О. М. А., чрез процесуалния й представител адв. Д. К., против въззивното решение № 499 от 21 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 466 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2012 г., в частта му, с която е отменено решение № 120 от 8 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 268 по описа на районния съд в гр. Девин за 2012 г. за отхвърляне исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Д. Д. В. от [населено място], обл. С., против [община] и вместо него уволнението на В., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, е признато за незаконно, тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, общината е осъдена да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 6 юни – 14 октомври 2012 г. в размер на 1692 лева, ведно със законната лихва от постановяване на решението, и общината е осъдена за разноски и такси. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1175 от 22 октомври 2013 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за значението за законността на прекратяване на трудовото правоотношение на несъответствие в заповедта на работодателя на посоченото фактическото и правно основание за уволнението. Противоречието е констатирано между даденото от въззивния съд разрешение по правния въпрос и неговото тълкуване от ВКС, изразено в решение № 313 по гр.д. № 201/2009 г., ІV г.о. и решение № 746 по гр.д. № 119/2010 г., ІІІ г.о. В обжалваното решение въззивният съд приема оспореното уволнение за незаконосъобразно, тъй като според процесната заповед уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а в текстовата част са изложени мотиви за основанието по т. 6 на същия текст, и това несъответствие обуславя незаконосъобразност на уволнението, тъй като няма промяна в изискванията за длъжността по смисъла на т. 11. В цитираната практика на ВКС се приема за правно значима при преценката на законосъобразността на уволнението обосновката на работодателя за прекратяване на правоотношението в текстовата част на заповедта, като при противоречие между тази обосновка и нейното цифрово изражение в заповедта, от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната част от заповедта. При дадения обвързващ отговор на правния въпрос, който настоящия състав на ВКС приема изцяло, даденото от въззивния съд разрешение е сторено в нарушение на материалния закон. Независимо от констатираното нарушение на материалния закон, като краен резултат обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по спора е установено, че след възстановяване на ищцата на работа на 5 юни 2012 г. на длъжността „медицински специалист” след отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, кметът на общината на 6 юни 2012 г. прекратява трудовото правоотношение между страните на основание непредставяне на документ, удостоверяващ, че лицето е преминало следдипломно обучение по промоция на здравето в детска възраст, здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години към Националния център по обществено здраве, необходимо по длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика на ищцата, съдържаща изискването за преминато обучени по промоция на здравето, е връчена на ищцата на 5 юни 2012 г., като на същата дата й е връчено уведомление да представи съответното доказателство. Към момента на уволнението ищцата не е била преминала съответното следдипломно обучение. Изискването за преминато следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето и по оказване на първа помощ при спешни състояния, по отношение на медицинските специалисти, към категорията на които спада и длъжността, заемана от ищцата, е въведено с Наредба № 3 от 27 април 2000 г. на Министерството на здравеопазването за здравните кабинети в детските заведения и училищата, и е съществувало още към момента на първия сключен срочен трудов договор между страните, както и по времето на всички последващи, включително и към предходните такива, за които ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност по уволнения по чл. 325, ал. 1, т. 3, чл. 328, ал. 1, т. 4 и чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ с влезли в сила съдебни решения. Видно от атакуваната заповед № 180 от 6 юни 2012 г., работодателят е приел, че са поставени нови изисквания за следдипломно обучение на медицинските специалисти съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 3 от 2000 г. и, като е намерил, че ищцата „не отговаря на променените изисквания за длъжността, заложени в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските градини и училищата – не притежава удостоверение за преминало следдипломно обучение по промоция на здравето на децата в ранно детство към Н., изискуема се за заеманата длъжност”, е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 11 КТ. Непритежаването на съответната професионална квалификация за изпълняваната работа във връзка с „променените изисквания”, е прието от работодателя като основание за прекратяване на трудовия договор, и правилно, съобразно изложената мотивировка, е посочена и правната квалификация по т. 11 на посочения текст. В случая обаче това основание не би могло да бъде приложено по отношение на ищцата, предвид обстоятелството, че изискването е било налично и към момента на сключването на трудовия договор, и във времетраенето на трудовото правоотношение не е въведена промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, на които работникът или служителят да не отговаря. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 499 от 21 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 466 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2012 г., в обжалваната му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: