3 Р Е Ш Е Н И Е № 639/10 София, 12.01.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря на Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 340/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 882 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № R IV-86 от 25.07.2008 г. по в. гр. д. № 611/2006 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че имот № 007103 по картата на възстановената собственост, съставляващ лозе с площ от 2.000 дка в м. “Буджака” в землището на [населено място], понастоящем обособен в два отделни поземлени имота, към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на К. А. К., починал в 1979 г. Касаторът А. К. К. поддържа, че обжалваното решение е постановено при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация Н. Д. К. и К. Д. К. считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да отхвърли иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд приел, че ищецът, сега касатор, не е провел пълно главно доказване относно идентичността на имотите и правото на собственост на наследодателя си К. Ап. К., като в самата искова молба, а и в хода на производството не е посочил придобивно основание. По тази причина съдът не е изследвал материалноправната легитимация на ответниците в качеството им на наследници на Д. А. К.. Касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по въпроса за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ при разрешаване на въпросите за установяване местонахождението и границите на претендирания от ищеца имот и за придобивния способ, осъществен в полза на неговия наследодател. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е предявен, след като ОС “Земеделие и гори”, въз основа на представено положително решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е иднивидуализирала спорния имот като № 007103 по картата на възстановената собственост в местността “Буджака”, но е постановила отказ за възстановяване с решение № 827 от 04.09.2003 г. по съображения, че след като имотът вече е възстановен на наследодателя на ответниците с решение № 192 от 31.03.2000 г., то е налице спор за материално право. Данни за местонахождението на претендирания имот се съдържат в оземлителен план за имоти на бежанци от 1930 г., скици от който са представени по делото. Чрез тях не могат да бъдат определени точната площ и конфигурация, но предвид обстоятелството, че К. К. - наследодателят на ищеца, е посочен като съсед на имотите на К. К. и И. С. У., и с оглед останалите записвания, могат да бъдат установени границите на имота, а именно: К. К., И. С. У., С. П. и Д. Ц.. Според оземлителна скица № 65 имотът на К. К. се идентифицира като имот № 007103 по картата на възстановената собственост. Налице е и карта /скица/ на лозята, изработена от инж. Й. в 1939 г., според която граница на имота на К. К. не е К. К., а неговият брат Д. К. - наследодател на ответниците. По тази карта името на К. К. не е отбелязано, а на мястото на неговия имот попада част от имота на К. Кундеров, който е различен по форма в сравнение с тази по оземлителната скица от 1930 г. Изводът, който се налага от извършената съпоставка, е, че макар и записан в картата от 1939 г. като притежател на имот, съседен на този на К. К., имотът на Д. К. не съвпада по местонахождение с този, който е записан през 1930 г. като имот на К. К., а се идентифицира като имот, съответстващ на имот № 007101 по картата на възстановената собственост. Предмет на заявената от ищеца претенция е имот № 007103 по картата на възстановената собственост. Данните по делото сочат, че картата на възстановената собственост повтаря преимуществено разположението на имотите според отразеното в оземлителните скици от 1930 г. При това положение имотът, претендиран от ищеца като собствен на К. К., е възстановеният на ответниците имот № 007103, а този на наследодателя им Д. К. е разположен на северозапад от него и се идентифицира с № 007101 по картата на възстановената собственост като лозе с площ от 1.151 дка. На тези обстоятелства въззивният съд не е придал доказателствено значение, а те налагат извод, макар и по косвени доказателства чрез идентифициране на съседни имоти, за идентичност между претендирания от ищеца и възстановения на ответниците имот. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет спор за материално право върху възстановена или подлежаща на възстановяване земеделска земя. След като е установена идентичност на имотите, на доказване подлежи твърдението, че собственик на земята към релевантния за спора момент е бил наследодателят на ищеца, а не наследодателят на ответниците. Въззивният съд неправилно е приел, че липсват твърдения по какъв начин претендираният имот е бил придобит от бащата на ищеца, и че липсва позоваване на придобивна давност. Известно е, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл. 77 ЗС/. Макар в разглеждания случай да не е въведен изрично, доводът за придобивна давност се извежда от твърденията на ищеца за извършвани от наследодателя му владелчески действия за периода от 1930 г., когато е отбелязан като граница на оземлен бежанец, до кооперирането на земите. При това положение подлежащи на доказване са фактите, свързани с установяване на елементите от фактическия състав на придобивната давност. Ето защо събраните по делото доказателства следва да се анализират не само с оглед идентичност между имотите, но и от гледна точка на придобивния способ. Съгласно чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./ всяка от страните е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Приложено към разглеждания случай, това правило означава, че за да определи дали наследодателят на ищеца е бил носител на правото на собственост към релевантния за спора момент, съдът трябва да обсъди и противопоставените от ответниците възражения. С обжалваното решение това не е сторено. С оглед изложеното, като постановено при допуснато съществено нарушение на нормата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, въззивното решение следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. Разрешаването на спора по принадлежността на правото на собственост към обобществяването на имота налага обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и затова, след отмяна на обжалваното решение, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № R IV-86 от 25.07.2008 г. по в. гр. д. № 611/2006 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че имот № 007103 по картата на възстановената собственост, съставляващ лозе с площ от 2.000 дка в м. “Буджака” в землището на [населено място], към момента на образуването на ТКЗС е бил собственост на К. А. К., починал на 16.04.1979 г. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: