Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
Гр. София, 23.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора от ВКП ЛЮБЕНОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1059/18 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №3/08.02.18 г.,постановена от Сливенски военен съд /СлВС/ по Н.О.Х.Д.97/17 г., подсъдимият Б. И. Я. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години; оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение. Той е признат за виновен и осъден и за извършени от него престъпления по чл.387,ал.3 вр.ал.1 НК и по чл.387,ал.1 НК и вр.чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода съответно от две години и една година и шест месеца, както и за първото престъпление две години лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови или стоково-материални средства. На основание чл.23,ал.1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание- лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години на основание чл.66,ал.1 НК, Към него е присъединено лишаването от право за срок от две години.
Със същата присъда подсъдимият Т. Р. Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение.
Все със същата присъда подсъдимият И. Й. Й. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени от него престъпления по чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.4 НК и по чл.387,ал.1 НК.
Подсъдимите Я. и Р. са осъдени да заплатят солидарно на конституирания граждански ищец Сухопътни войски сумата от 1 995 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени щети, ведно със законната лихва, считано от 19.10.16 г.,като в останалата част до пълния претендиран размер предявен граждански иск е отхвърлен. Същите дейци са осъдени и да заплатят разноските по делото,както и дължима държавна такса. Я. от своя страна е осъден и да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 225,50 лв.,ведно с дължимата държавна такса.
По протест на съответния прокурор и жалби на подсъдимите Я. и Р. е образувано В.Н.О.Х.Д.38/18 г.по описа на Военно-апелативния съд /ВоАС/. С решение №32/15.08.18 г. така цитираната присъда е изменена, като деянията на подсъдимите Я. и Р. са преквалифицирани съответно по чл.212 Б,ал.1 вр.чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.3 и 4 НК за първия деец и по чл.212 Б,ал.2 вр.чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 за втория /във връзка с възстановяване на сумата от 1 584 лв. до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд/. Преквалификацията на деянието на Я. е наложила определяне на наказание лишаване от свобода за срок от една година, намалено е наложеното на този деец наказание за извършено престъпление по чл.387,ал.3 вр.ал.1 НК на една година лишаване от свобода, а присъдата е изменена в частта по приложение на чл.23,ал.1 НК,като най-тежкото общо наказание е отмерено на една година и шест месеца. На подсъдимия Р. е определено наказание една година лишаване от свобода. Присъдата е отменена в гражданско-осъдителната част, в която дейците са осъдени солидарно. В останалата част е потвърдена.
Срещу този съдебен акт е постъпил протест от представител на ВоАП, като са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Претендира се неправилно оправдаване на подсъдимия Й.,като се излагат съображения в тази връзка. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВоАП с оглед отстраняване на допуснатите нарушения.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Я. чрез неговия защитник,с релевирани съображения по чл.348,ал.1 НПК. Иска се или отмяна на решението на ВоАС и цялостно оправдаване на Я., или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати нарушения на процесуалните правила, или изменяване на решението с намаляване на наложеното наказание.
Постъпила е касационна жалба и от подсъдимия Р. чрез неговия защитник, в която са релевирани всички касационни основания. Иска се или отмяна на решението на ВоАС и оправдаване на дееца, или преквалифициране на стореното от Р. по чл.212 Б,ал.1,т.4 вр.чл.212,ал.6 вр.ал.2 НК и освобождаване от наказателна отговорност по силата на чл.78 А НК с налагане на административно наказание глоба, или определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, или изменение на решението с намаляване на дължимото наказание, определяне на една година лишаване от свобода с отлагане на изтърпяването на същото за срок от две години.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста и моли жалбите да бъдат оставени без уважение.
Подсъдимите Я. и Р. лично искат да бъдат оправдани и заедно със своите защитници поддържат жалбите с отразените в тях съображения.
Подсъдимият Й., редовно призован,не се явява. Упълномощеният от него защитник настоява протестът на ВоАП по отношение на подзащитния му да бъде оставен без уважение.
Упълномощеният представител на гражданския ищец моли решението на ВоАС да бъде оставено в сила, а нему да бъдат присъдени разноски.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и касационните жалби и изтъкнатите в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Най-напред тази инстанция се счита задължена да отрази своето отношение по фундаментални въпроси,свързани с правомощията й при първо редовно разглеждане на делото пред нея, каквото е настоящото такова. Това си разискване тя намира за необходимо, предвид голяма част от съдържанието на протеста и жалбите въпреки дългогодишното прилагане на правилата за касационен контрол.
И така, върховната съдебна инстанция по наказателни дела в принципен план е такава по правото и не се произнася по въведена необоснованост в сезиращите я процесуални документи. Обяснимо същата не е касационно основание, видно от самия процесуален закон, доколкото касае правомощията на съдилища по фактите. Тук трябва да се отбележи, че коментираното се отнася и за аргументация, която огледана в съдържателен план установява оплакване за необоснованост, макар и да е прикрита под такава за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.
Именно предвид казаното, касационният съд /при липса на предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/ може да пристъпи към оправдаване на подсъдимо лице само в случай,че приетата по верен процедурен начин от долустепенния съд фактология, не е съставомерна такава-чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Тогава,когато под формата на оплакване за допускане на съществени процесуални нарушения при доказателствените изводи се иска преоценка на последните и извеждане на непрестъпна фактология, откъдето пък да се настоява за постановяване на оправдателен съдебен акт директно от ВКС, се извлича аргументация за необоснованост и респективно невъзможност да се уважат исканията на страните в обсъжданата насока. По този начин се отговаря на претенциите по жалбите на Я. и Р. за оправдаване на тези касатори от ВКС,доколкото за тях са възприети престъпни обстоятелства.
Дълготрайната съдебна практика е категорична, че не посочване на касационното основание обуславя оплакване по същото, а словната аргументация. И когато тя формулира извод за наличие на едно касационно основание, а е изтъкнато друго, няма пречка да се обособи вярното в съдържателен план такова. Обяснението се дължи заради изложеното в прокурорския протест твърдение, че с оправдаването на Й. е допуснато нарушение на материалния закон /стр.3 от протеста,трети абзац/. Същевременно сочените в защита на това оплакване съображения могат да бъдат отнесени към незаконосъобразен доказателствен разбор /извън същината им за необоснованост/, т.е., да става дума за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Затова се дължи обсъждане на същите.
ПО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО чл.212 НК.
За да прецени доколко въобще е възможно да се произнася по приетата престъпна деятелност на подсъдимите, предвид необходимостта да отговори на всички релевирани от страните допустими за разглеждане аргументи, ревизиращият съд намира, че следва да опише какви са въздигнатите обвинения на дейците и какво са приемали решаващите съдилища, що се касае до обвинението по чл.212 НК. Ако се констатират процедурни недъзи,за каквито словно пестеливи оплаквания несъмнено се съдържат в прокурорския протест и в жалбата на подсъдимия Р., и/или поради други съображения се изведе неналичие на годен за обсъждане акт поради допускане на процесуални нарушения от категорията на абсолютните, то ВКС не би бил оправомощен да се произнесе с финално за делото решение.
С внесения за разглеждане обвинителен инструмент подсъдимият Я. е привлечен да отговаря за извършено от него престъпление по чл.212,ал.1 вр. чл.20,ал.3 и 4 НК, като вменените му документи са:фактура №153/11.10.16 г.;, приемо-предавателен протокол рег.№3-3490/12.10.16 г.; складова разписка за приемане/предаване на материални запаси №012485/11.10.16 г. и превозен билет №391300/05.10.16 г. Подсъдимият Й. от своя страна е обвинен за извършено от него престъпление по чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.4 НК,като нему са вменени фактурата и превозният билет. А на Р. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК с инкриминирани фактура, приемо-предавателният протокол и превозният билет.
Директно с присъдата на СлВС Я. е осъден за осъществено от него деяние по чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК,като за документи с невярно съдържание са приети приемо-предавателният протокол и складовата разписка, уточнени по-горе. Р. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК с приети като документи с невярно съдържание фактура и приемо-предавателен протокол. Обсъжданите подсъдими са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение, а Й.- изцяло по чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.4 НК /без за него в диспозитива на присъдата да се сочат конкретно документите с невярно съдържание/. Очевидно е следователно,че превозният билет, надълго и нашироко обсъждан в жалбата на касатора Р., остава извън документите, приети за обуславящи съставомерност на деянието.
Срещу тази присъда са постъпили въззивен протест само срещу оправдаването на подсъдимия Й., както и жалби на осъдените лица. Въззивният съд от своя страна е преквалифицирал деянията на Я. и Р. съответно в такива по чл.212 Б,ал.1 вр.чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.3 и 4 НК за Я. и по чл.212 Б,ал.2 вр.чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 за Р.. На стр.20 и 21 от атакувания съдебен акт е изписано следното: „Принципно разсъжденията на основния съд на страница 17 от мотивите, че за да е налице хипотезата на чл.212,ал.1 НК е необходимо имуществото да е постъпило в патримониума на извършителя на измамата, в случая на подсъдимия Р., а то е постъпило в патримониума на търговското дружество [фирма], поради което деянието е преквалифицирано по чл.212,ал.2 НК е правилно. Доколкото обаче не е имало изменение на обвинението от прокурора в съдебното заседание на основния съд в тази насока, като е осъдил Я. по чл.212,ал.2 НК като извършител, съдът е сторил това при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това е така, доколкото промяната на формата на съучастие на деянието на подсъдимия винаги предполага съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Този недостатък на обжалваната присъда може да бъде коригиран, като се преквалифицира деянието на подсъдимия Я. от такова по чл.212,ал.2 вр.ал..1 вр.чл.20,ал.2 НК в такова по чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.3 и 4 НК,по който текст той е предаден с обвинителния акт за съдене. Тази квалификация кореспондира и с фактите по делото,доколкото подсъдимият Р. е изготвил основния документ с невярно съдържание-фактура №153/11.10.16 г.,въз основа на който е било ощетено военното формирование,като е бил подбуден и подпомогнат за това от подсъдимия Я..”
Изложеното поставя на преглед следните проблеми:
Първо, СлВС е осъдил подсъдимите Я. и Р. по непредявено обвинение. И това е така, тъй като инкриминираните им в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства са субсумирани под състав на престъпление по чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.3 и 4 НК за първия деец и по чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК за втория, докато с присъдата е прието наличие на престъпно деяние по чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 за първия и по чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр. чл.20,ал.2 за втория. Без да се пристъпи към изменение на обвинението от страна на представител на прокуратурата, предвид промяна на дейността на дейците като съучастници-прието е, че и двамата са съизвършители, са изведени и заключения за консумиран състав на различно престъпление. Прочитът на материалите по делото установява, че същото е недопустимо да бъде сторено без приложение на разпоредбата на чл.287,ал.1 НПК, тъй като несъмнено се касае за същностно различни съставомерни факти, изискващи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, срещу което привлечените към наказателна отговорност лица да се защитават.
Второ, във въззивния протест на прокуратурата липсва оплакване в насока на неправилност на преквалификацията и респективно на оправдаването по първоначално повдигнатото обвинение по обвинителен инструмент, ерго, държавното обвинение се е съгласило с подхода на СлВС. Точно така е и описано на стр.3 от протеста,приложен по В.Н.Д.24/18 г. /прекратено дело заради необходимост от правилна размяна на книжа/- „прокуратурата възприема изцяло преценката на съда за правната квалификация и отговорността по вид и размер на първите двама подсъдими“-Я. и Р.. Поради това изключително внимателно е следвало да бъде отношението на втората инстанция доколко е било възможна промяна на първоинстанционната присъда,както е сторено. В този смисъл няма съществено значение дали във въззивните жалби, освен че се говори по съществото на приетите факти и анализа на доказателствата, има налично оплакване и за неизпъленние на разпоредбата на чл.287 НПК и нарушаване правото на защита на дейците /каквото се отправя пред ВоАС от защитата на подсъдимия Я./.
Трето, въззивната инстанция поначало правилно е обсъждала наличието на предпоставки за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението при приетото от страна на СлВС /предвид това, че самата фактология по обвинителния инструмент се явява различна и извежда на друга форма на съучастие; а не всякога, когато става дума за различно съучастничество, както е отразил в мотивите си ревизиращият съдебен състав/. С неосъществяване на надлежната дейност от страна на първостепенния съд е констатиран порок на присъдата. Но същевременно контролната инстанция е преценила, че няма пречка сама да приеме наличие на основно престъпно деяние по чл.212,ал.1 НК, вр.чл.20,ал.3 и 4 за Я., каквото е обвинението по обвинителен акт. И това е сторено, независимо от оправдаването в тази част и независимо от приетата фактология по престъпната деятелност.
Четвърто, неясно защо, при релевираните разсъждения по принципния въпрос за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението финално по отношение на Р. /стр.21 от решението, втори абзац, макар и изречението да се явява недовършено с посочване на този деец/ е прието наличие на престъпно деяние по чл.212,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК, както е видно и от диспозитива на контролирания съдебен акт. Т.е., резултатът от казаното е,че Я. се явява подбудител и помагач в извършване на състав на едно престъпление документна измама, а Р., че е извършител по друг, с различна диспозиция на нормата /по който при това няма повдигнато обвинение/, след като е ясно, че в споменатите вече мотиви става дума за съучастие помежду им. По отношение на Й. има цялостно оправдаване, както и по първоначално повдигнатото обвинение за Я. и Р., поради което следва да се приеме, че осъдените подсъдими са оправдани за съучастие с оправдания, макар и по отношение на него деянието да е по чл.212,ал.1 вр.чл.20,ал.4 НК.
Пето, неслучайно по-горе в настоящото изложение този съд възпроизведе мотивировката на ВоАС за направената от него преквалификация. И простият, и внимателният прочит на същата води до извод за изключително тежко вътрешно противоречие в приетото от контролирания съд. Казаното е така,тъй като е възприето както че спецификите на деянието правилно са водели до преквалифициране по чл.212,ал.2 НК за Я., така и че квалификацията по ал.1 за него кореспондира с действията на подсъдимия Р.. Иначе казано, волята на съда е толкова неясна, че е равностойна на липса на мотиви по основополагащо обстоятелство- под коя норма на материалното право досежно Я. и Р. /за документна измама/ следва да се подведе приетата фактология. А законосъобразно изведеното заключение трябва да бъде пренесено към процесуалните възможности на въззивния съд, заложени от постановената присъда и възраженията на активиралите произнасянето страни.
Шесто, вярно е казаното в прокурорския протест и в жалбата на подсъдимия Р., че е допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция поради осъждане на този касатор за извършено от него престъпление по чл.212 Б,ал.2 вр.чл.212,ал.2 вр.чл.20,ал.2 НК. Като оставим настрана обсъждания вече въпрос за възприетата квалификация по чл.212,ал.2 НК, чл.212 Б,ал.2 НК не съдържа в себе си диспозиция за състав на престъпление, а указва,че съдът може да постанови определени допълнителни наказания в случаите на т.2 и т.3 на ал.1 на чл.212 Б НК. Тук е мястото да се отбележи, че ал.1 има определени точки, относими към съставите по чл.212 НК, но това се е сторило толкова незначително на въззивния съд, че той е пренебрегнал задължението си да посочи релевантната за неговия случай такава- според приетото от него би се явила т.1 на ал.1 на чл.212 Б вр.чл.212,ал.1 и 2 НК. При всички случаи обаче не би могло да става дума за т.2 и 3 на ал.1 на чл.212 Б, за да се активира сочената от ВоАС ал.2 на третирания законов текст.
Седмо, без да третира възраженията за оправдаване на подсъдимия Й., свързани с личен прокурорски анализ на доказателствения материал и рефериране към необоснованост, която няма да бъде обсъждана, този съд трябва да признае изявлението в протеста, че въззивната инстанция не е коментирала изобщо заключението на приложената по делото техническа експертиза, свързана с представените превозни билети и отразените в тях количества дървен материал. ВоАС е втора първа инстанция и освен че е длъжна да направи преценка на доводите срещу атакуваната пред него присъда, следва да осъществи и цялостен личен разбор на събраните по делото доказателства. В този смисъл коментираната техническа експертиза, съотнесена към останалия доказателствен материал, е важна както за претендираната престъпна деятелност на Й., така и за тази на осъдените касатори.
Осмо, в сферата на пълнота на дължимото процесуално изследване трябва да се заяви, че действително липсват мотиви по претендираната от защитата на подсъдимия Р. още от първоинстанционното производство теза /поддържана и в касационната жалба/-за приложимост на разпоредбата на чл.212,ал.6 НК поради маловажност на извършеното деяние. Размишления по този въпрос са били необходими не само заради задължение да се даде отговор на всички възражения, но и предвид преквалификацията на деянието, сторена от самия въззивен съд, с прилагане на привилегирован текст, който от своя страна съдържа в себе си текст за маловажност /чл.212 Б,ал.1,т.4 НК/. Последният случай би могъл да доведе и до различен подход към ангажираната наказателна отговорност на касатора Р.. ВоАС не е бил обвързан с възприемането на такава позиция, но поне е следвало да изложи минимум от съображения защо я отхвърля.
Казаното дотук по отношение на престъплението по чл.212 НК обуславя от една страна липса на дължими мотиви, което винаги е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, задължителен повод за отмяна на атакувания съдебен акт. От друга-реализираният подход за осъждане на лицата е толкова неприемлив, че несъмнено е нарушил правото им на защита- да разберат ясно,точно и конкретно за какво са осъдени, за да могат адекватно да му се противопоставят. В този смисъл са налице предпоставките на чл.348,ал.3,т.1 и 2, пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК.
ПО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО чл.387,ал.3 вр.ал.1 НК ЗА Я..
Видно от първоинстанционната присъда, Я. е осъден, а Й. е оправдан /обвинен за същото деяние,но с квалификация по чл.387,ал.1 НК/ за причинена имуществена щета на стойност 3 579 лв.за извършено от него престъпление по чл.387,ал.3 вр.ал.1 НК. Въззивната инстанция е приела, че полученото без правно основание чуждо движимо имущество е на стойност 1 584 лв. Тя обаче се е произнесла в този смисъл само за престъплението по чл.212 НК, а не и за функционално свързаното по предмет престъпление по чл.387,ал.3 вр.ал.1 НК за Я..
Отделно от казаното, в решението на въззивната инстанция липсва анализ на процесното деяние. Дори не е споменато ВоАС да се е солидаризирал с позицията на първостепенния съд за него. По никакъв начин не става ясно с кое свое поведение Я. е злоупотребил с властта и служебното си положение /за разлика от другото вменено му престъпление по чл.387,ал.1 НК, където е направено разграничение между злоупотребата му с власт и служебно положение и неизпълнение на задълженията - стр.16 и стр.21 от въззивното решение в средата/. Казано общо, обсъждането на това престъпление от правна страна се явява пропуснато в акта на второстепенния съд, макар и въззивната жалба на осъдения Я., а и протестът срещу оправдаването на Й., да са се отнасяли и за него. Единственият щрих, който установява,че все пак що се касае до Я. има и осъждане за извършено престъпление по чл.387,ал.3 вр.ал.1 НК, е по повод намаляване на наложеното наказание за него /стр.23 от решението долу/.
Пропускът от всякакво надлежно произнасяне по коментираната деятелност извежда на поредно присъствие на предпоставките по чл.348,ал.3,т.1 и 2, пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК.
ПО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО чл.387,ал.1 НК ЗА Я..
Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, в резултат на неправомерното поведение на Я. е прието,че са произлезли вредни последици в размер на 9 225,50 лв., представляващи общата сума от конкретно уточнени разходи, заплатени за командироване на дванадесет военнослужещи като шофьори в ГПУ Средец. Освен това с несвоевременното изготвяне на отчетните документи и неосъществяването на реално движение на материални запаси, се твърди,че е нарушено правилното протичане на документооборота във военното формирование и е създаден хаос- защото документите не са отразявали вярно фактическото състояние на имуществото, а и неправомерно е възникнал излишък от 10 бр.неупотребявани автомобилни гуми за УАЗ. Тези факти са намерили отражение и в диспозитива на обвинителния инструмент.
В първоинстанционната присъда съдът се е занимавал само с произлезлите вредни последици с парична равностойност,като е давал разяснения,че те касаят общите разходи за командироване на шофьорите. Същото е сторил и ВоАС, който наред с паричното изражение на имуществените последици е преценил, че с престъпното поведение на Я. военнослужещите не са могли да осъществяват дейността, за която са били командировани /стр.23, горе от съдебното решение/.
Пред него обаче са въздигнати доводи във въззивната жалба на Я., оспорващи изведените вредни последици, аргументиращи командироването на автомобил, от което произтича командироването на шофьорите. Разработването на тези доводи оспорва настъпването на имуществения резултат като съществен елемент от състава на престъплението.
Отговор на поставените въпроси липсват в атакуваното решение, макар и поначало тезата на решаващата втора инстанция да е ясна. Същите аргументи се възпроизвеждат буквално и в касационната жалба, като на практика се иска ВКС директно да се произнесе по тях. Последното е невъзможно, защото въззивната инстанция е задължена да отговори на всички съществени поставени пред нея възражения,колкото и несъстоятелни да изглеждат те. Ако това не бъде сторено, както е в процесния случай, се нарушава нормата на чл.339,ал.2 НПК, което от своя страна води до извод за липса на мотиви-чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Пряко произнасяне на върховната съдебна инстанция, каквото се иска от страната, при това с проекция към оправдаване на дееца по обсъжданото му въздигнато обвинение, означава да се обезсмисли инстанция по същество.
Що се касае до изтъкнатото в касационната жалба възражение, че мотивите на въззивния съд са противоречиви, тъй като от една страна е прието,че вредоносният резултат се е изразил в неизпълнение на конкретните служебни задължения на командированите водачи на автомобил, за което липсва повдигнато обвинение на Я., а от друга-че вредните последици представляват имуществена вреда за Сухопътни войски в размер на 9 225,50 лв.,то този съд не може да се съгласи. И това е така,тъй като присъдата на първостепенния съд е потвърдена в частта по причинените вредни последици, а мотивите за препятстване на осъществяване на задълженията на водачите на автомобил представляват само несъставомерни пояснения към противоправното поведение на Я..
С оглед изложеното, тази инстанция не намира за нужно да се произнася по оплакванията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените на осъдените касатори наказания.
Единствено желае да обърне внимание, че едно от алтернативните искания в касационната жалба на подсъдимия Р. е да му бъде намалено наказанието лишаване от свобода,като изтърпяването на същото бъде отложено за срок от две години на основание чл.66,ал.1 НК. Тази претенция е в пълно противоречие с материалния закон. Никога не е имало спор и НК е ясен по отношение на института на условното осъждане, че спрямо пълнолетен подсъдим, какъвто е Р., минималният наложим изпитателен срок е три години. По-малък от този срок е възможно да бъде определен само на непълнолетен деец-от една до три години-чл.69,ал.1 НК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд,Второ наказателно отделение дължи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който внимателно трябва да прецени процесуалните възможности за произнасяне, имайки предвид описаните по-горе неблагополучия. Затова
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 32/15.08.18 г.,постановено от Военно-апелативния съд по В.Н.О.Х.Д.38/18 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|