Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
град София, 01 декември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 2024/2011 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Т. Н. М. против въззивно решение № 86 от 28.05.2011г. постановено по в.н.о.х.д. № 83/2011г. на Бургаския апелативен съд.
В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се алтернативно- отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане или отмяна и признаване на подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и е на становище, че решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното:
Бургаският апелативен съд с решение № 86 от 28.05.2011г. по в.н.о.х.д.№ 83/2011г. е изменил присъда № 88 от 25.02.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 709/2010г. на Бургаския окръжен съд, като оправдал подсъдимия Т. М. по повдигнатото срещу него обвинение за допуснато нарушение на служебните задължения като частен съдебен изпълнител посочени в чл.432, ал.1, т.5 от ГПК и ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата й обжалвана част.
С нея подсъдимият Т. Н. М. е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение- частен съдебен изпълнител, вписан към Камарата на частните съдебни изпълнители с рег.№ 707 и с район на действие Окръжен съд- Бургас, при условията на продължавано престъпление за периода от 09.04.2009г. до 10.07.2009г. в гр. Бургас нарушил служебните си задължения, като при спряно , съгласно определение от 02.04.2009г.на Софийския районен съд с правно основание чл.432, ал.1, т.5 , вр. чл.417, т.9, чл. чл.420, ал.1 от ГПК, принудително изпълнение и производство по изпълнително дело, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 39491/ 2008г. на СРС, извършил изпълнителни действия в нарушение на ГПК, изразяващи се в събиране на доказателства за имущество на длъжника от 09.04.2009г. до 19.05.2009г., опис на движимо имущество на 19.05.2009г. и на 07.07.2009г., оценка и публична продан на движимо имущество чрез явен търг с устно наддаване- 10.07.2009г. собственост на фирма..........- Бургас, представлявано от П. П. П., с цел да набави облага за Д. Р. М., като от деянието са могли да настъпят за дружеството немаловажни вредни последици в размер на 153 703, 60лв. , поради което и на основание чл.282, ал.2 вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до липса на яснота кои служебни задължения се приема последователно от досъдебното производство, обвинителния акт и съдебните актове, са нарушени от подсъдимия.Тази неяснота ограничавала правото на защита на подсъдимия и тъй като това нарушение било отстранимо се иска връщане на делото за ново разглеждане от досъдебното производство.Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат: разпита в качеството на свидетел на адвокат К. К., което според защитата на подсъдимия противоречи както на Закона за адвокатурата, така и на чл.118 от НПК; неуведомяването Министъра на правосъдието и Съвета на камарата на ЧСИ за образуваното досъдебно производство, както и отказа на въззивния съд да се произнесе по определените по чл.306, ал.1, т.4 от НПК за веществените доказателства.
Настоящият състав не споделя възраженията за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствените материали , както и при излагане на фактите, касаещи конкретното обвинение в обвинителния акт.Още от досъдебното производство разследващите са предявили конкретните задължения, които са нарушени и привлечения към наказателна отговорност е имал възможност да организира защитата си по начин, какъвто сам избере.Впрочем идентично възражение подсъдимият и защитата му правят както в първата инстанция, така и пред въззивната,и двете решаващи инстанции са дали изчерпателен отговор, защо приемат, че възраженията са неоснователни.Особено некоректно е възражението срещу въззивната инстанция, която независимо че споделя приетите за установени от първата инстанция фактически положения,сама е направила анализ на цялата доказателствена съвкупност, посочила е конкретно за всеки един обективен или субективен признак от състава на престъплението въз основа на кои доказателства прави изводите си.Не оставя без оценка и събраните доказателства, които подкрепят на тезата на подсъдимия и посочва защо те се отхвърлят като недостоверни.Спазени са в пълнота изискванията по чл.14 от НПК ,поради което и вътрешното убеждение на съда е основано при спазване изискването за обективно, всестранно и в пълнота изследване на обстоятелствата по делото, включени в предмета на доказване.Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на въззивния съд, касаещи дейността по събирането и преценката на доказателствата по делото.Възприема изводите относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане и не намира за необходимо да ги повтаря, още повече, че макар в самата касационна жалба/л.8/ да се сочи, че възраженията по довода за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК не представлява оплакване за необоснованост, а анализа на доказателствата бил насочен към аргументиране на възражението, че е приложен закон, който не е следвало да се прилага, всъщност се оспорва точно обосноваността на съдебния акт.
Правилни са съображенията на въззивния съд относно възможността на бъде разпитан като свидетел адвокат К., респ. включването в доказателствената съвкупност на неговите показания.Лицата, които не могат да бъдат свидетели са посочени в чл. 118 от НПК и адв.К. не е между тях.Не се спори, че той е бил упълномощен от свид.П. да защитава интересите на дружеството- длъжник в изпълнителното производство, поради което и той не е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество.В показанията му дадени по настоящото дело той изяснява единствено факти и обстоятелства, които са му известни именно в качеството му на пълномощник по изпълнителното дело.Участието на К. при извършените изпълнителни действия от подсъдимия също не са пречка за даване на показания, тъй като чл.118, ал.2 от НПК въвежда забрана за свидетелстване от лица, които са извършвали действия по разследването, а не когато са присъствали на действия по изпълнение.След като нито със Закона за адвокатурата, нито НПК забраняват при наличието на определени предпоставки лице упражняващо адвокатска дейност да свидетелствува , правилно съдебните инстанции са включили в доказателствената съвкупност показанията на свид.К., подложили са ги на задълбочен анализ и приемайки ги за достоверни, са основали изводите си и на тях.
Правилен е извода на въззивния съд и относно възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради липсата на уведомление до Министъра на правосъдието и Съвета на камарата на Частните съдебни изпълнители за започнатото наказателно производство срещу подсъдимия .Вярно е, че при започнато досъдебно производство срещу частен съдебен изпълнител законът изисква незабавно уведомяване както на Министъра на правосъдието, така и на Съвета на Камарата на ЧСИ, но неизпълнението на това задължение от разследващите с нищо не ограничава правото на защита на подсъдимия, поради което и не е от категорията на съществените, които да налагат отмяна на съдебния акт.
Поради изложените съображения и по възприетите изцяло такива на въззивната инстанция настоящия състав намира, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК .
Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона се свеждат до възражения срещу приемането на частния съдебен изпълнител като субект на общото длъжностно престъпление по чл.282 от НК, приемането му като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, до липсата на умисъл и специална цел, относно извода за доказани извършени нарушения на служебните задължения , макар да липсват посочени конкретни такива, които той да е нарушил.
Всички тези възражения са били направени и пред въззивния съд, който изключително подробно им е дал отговор.Последният е правилен, изцяло се споделя от настоящия състав, който няма никакви допълнителни съображения, които да изложи в противовес на твърденията в касационната жалба.Не може да не се отбележи обаче некоректността в твърденията, че не било ясно какви точно задължения е нарушил подсъдимия в дейността си като частен съдебен изпълнител и че ако е допуснато някакво нарушение, то било поправимо по реда на съдебния контрол, но не може да се квалифицира като престъпление.Обстоятелството, че дейността на съдебните изпълнители поначало подлежи на съдебен контрол не изключва възможността от търсене на наказателна отговорност, когато тя покрива признаците на определено престъпление.В конкретния случай точно в този аспект е и проведеното наказателно производство, защото по несъмнен начин е установено, че при наличието на спряно от съд изпълнение, подсъдимият е извършил приетите от наказателния съд изпълнителни действия.Последните не са последица от немарливо изпълнение на задълженията, а умишлено извършени, със специалната цел да се набави за другиго имотна облага и от тези действия са могли да настъпят немаловажни вредни последици. Упоритостта, с която е действал подсъдимия изцяло опровергава възражението му за липсата на умисъл и специална цел, както и наличието на знание, че действията му са правомерни.
При приетите за установени фактически положения правната квалификация на деянието е правилна, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 28.05.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 83/2011г. на Бургаския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|