Ключови фрази

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493

гр.София,

15.06.2022 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 608 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК
Обжалвано е решение № 361 от 12.11.2020 г. по в.гр.д. 738/2021 г. на OС – Плевен, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.127 СК относно режима на лични отношения и издръжката, която се дължи от родител на непълнолетно дете.
Жалбоподателят С. Х. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение съдът е дал разрешение на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответницата А. А. С., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване като се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е предоставил родителските права на малолетното дете С. Х., родена на 09.04. 2015г. на неговата майка А. С. и определя местоживеенето на детето на адреса на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, като го е осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева. Съдът е определил режим на лични отношения на бащата с детето, като е постановил бащата да вижда и взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч в петък до 17ч. в неделя с преспиване в неговия дом,един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, всяка четна година от 18ч. на 08.04. до 18ч на 10.04г., да взима детето в продължение на три дни по време на коледните празници всяка нечетна година от 08ч. на 24.12 до 18ч на 26.12.,както и да взима детето три дни по време на новогодишните празници всяка четна година за времето от 8ч. на 31.12 до 18ч. на 02.01.
Въззивният съд е приел, че страните са живели на съпружески начала и са родители на непълнолетното дете С. Х. [дата на раждане] , както и че към момента на постановяване на решението живеят разделени и майката е тази, която полага грижи по отглеждането му.
Прието е, че детето следва да живее с майката с оглед възрастта му и неговия пол, която следва да упражнява и родителските права. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че поискания от бащата на детето по – широк режим на лични контакти е основателен, но не и в частта, с която претендира да има контакт с детето през делничните дни. Прието е, че предложения режим за лични контакти, според който детето следва да има лични контакти със своя баща всяка сряда от 17 часа до 8 часа в четвъртък не е подходящ по отношение на детето, доколкото постоянната смяна на мястото на приспиване не би се отразило благоприятно на детето. Изтъква се се, че с оглед предстоящото започване на училище преместването в дома на бащата в строго определен делничен би нарушило времето за подготовка за учебния процес и режима на почивка на детето, поради което формулираното искане на бащата е оставено без уважение.
Въззивния съд е изтъкнал, че месечната издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, но същата следва да бъде съобразена с възможностите на неговите родители да предоставят нужната издръжка с оглед доходите, имотното и имотното им състояние.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпроси от значение за спора: задължен ли е съда, сезиран с иск по чл. 127, ал.2 СК служебно да събира доказателства, с оглед охрана интереса на детето във всеки момент от неговото развитие на производството пред инстанцията по същество, следва ли въззивния съд да прецени в съвкупност всички приети по делото доказателства и да обсъди въведените от страните доводи и възражения и задължение ли е на съда при наличие на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог и ограничаването на контактите на детето с другия родител при определяне на родителски качества. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси на сочените основания. По първия формулирна от жалбоподателяа въпрос съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т.1 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения. По отношение на служебното събиране на доказателства в т.3 е посочено, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая не е налице отклонение от посочените задължителни разяснения, доколкото съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за охрана най-добрия интерес на детето при определяне режим на лични отношения с бащата.
По поставения процесуален въпрос от жалбоподателя за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл., 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, настоящият състав намира, че същият не може да обуслови извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът отново не се е отклонил от точното приложение на закона и трайната практика. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства и е изложил мотиви, които обуславят извода му за това какъв следва да бъде режима на лични отношения на детето с бащата, който не упражнява родителските права, като е определил точно периодичността и продължителността на контактите.
По въпроса задължение ли е на съда при наличие на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог и ограничаването на контактите на детето с другия родител при определяне на родителски качества, то същият не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за това кой родител следва да упражнява родителските права и какъв да бъде режима на лични отношения на другия родител с детето. В конкретния случай въпросът за родителско отчуждение не е поставян за разглеждане от страните и съдът не се е произнесъл по него в обжалваното решение.
Що се касае до оплакванията относими към преценката за размера на издръжката, която бащата следва да заплаща на малолетното дете, то ВКС не дължи произнасяне с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят деловодни разноски за касационното производство, представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложените съображения, съдът


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 от 12.11.2020г. по в.гр. д. № 738/2021 г. ОС –Плевен.

ОСЪЖДА С. Х. С. да заплати на А. А. С. сумата в размер на 1000 лв., разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: