Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 03 октомври 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 646/2017 година. Касационното производство е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура-гр. Бургас против присъда № 95 от 24.03.2017год., постановена по внохд № 170/2017год. по описа на Окръжен съд-Бургас, със сочени основания за касационна проверка и отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В протеста се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд довели до ограничаване правата на прокурора. Сочи се, че съдът е игнорирал доказателства и превратно е ценил част от тях и по този начин е нарушил разпоредбите на чл. 107, ал. 5 от НПК и чл. 14, ал. 1 от НПК. Излагат се доводи, че съдът избирателно и фрагментарно е анализирал събраните по делото доказателства, неправилно ги е ценил и приел в мотивите си, че подсъдимият френски гражданин Ж. А. е невиновен по предявеното му обвинение по чл. 354а, ал. 5, във вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, въпреки, че са налице достатъчно доказателства, водещи до единствения извод, че той е извършил посоченото престъпление, поради което и законът е нарушен. С протеста се прави искане за цялостна отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаския окръжен съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че по отношение на подсъдимия А. протестът е неоснователен, тъй като при разглеждане на делото и при постановяване на въззивната присъда не са допуснати визираните в него основания за отмяна на съдебния акт, а изложените доводи не намират подкрепа от събраните по делото доказателствени източници, които съдът е подложил на внимателна проверка и верен анализ. Така, както е изготвен протестът – с искане за цялостна отмяна на въззивната присъда подаденият, то той е недопустим спрямо втория подсъдим-Н. С. Х., тъй като спрямо него първоинстанционната осъдителна присъда е потвърдена от въззивната инстанция, който съдебен акт не подлежи на касационна проверка. Защитникът на подсъдимия адв. К. К. от АК-Бургас изразява становище, че протестът насочен срещу подзащитния му А. е неоснователен и следва да се остави без уважение. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: С присъда № 95 от 24.03.2017год. по внохд № 170/2017год. на ОС-Бургас, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е отменена присъда №213/14.12.2016год. постановена по нохд № 5814/2016год. на РС-Бургас в частта, с която подсъдимият френски гражданин Ж. А. е признат за виновен за извършено на 10.08.2016год. в [населено място] престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание от сто лева глоба и вместо нея е постановена нова, с която А. е признат за невинен на посочената дата и място, без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество-кокаин с нетно тегло 0,317гр. със съдържание на основно вещество 64,70%, на стойност 69,74лв., като случаят бил маловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 5, във вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Първоинстанционната присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. С. Х. за друго, отделно извършено от него деяние по чл. 354а, ал. 5, във вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, за което и във вр. чл. 54 от НК му е наложена глоба в размер на хиляда лева, е потвърдена. С присъдата въззивната инстанция се е произнесла и по направените по делото разноски. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира касационния протест за неоснователен. По същество в протеста се твърди, че подсъдимият А. е признат за невиновен поради неизпълнени от въззивната инстанция задължения да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и поради това, че съдът не е подложил на внимателна проверка всички доказателства събрани по делото, поради което е стигнал до погрешни правни изводи и неправилно е приложил закона. Този довод не се споделя от настоящия съдебен състав. В изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК проверяваният съд е изложил в мотивите към новата си присъда съображения, кои доказателства приема за достоверни, кои не, и защо последните отхвърля като недостоверни, която преценка е суверенно право на съда и не подлежи на касационен контрол. При проверката по делото след нов, собствен анализ на доказателствата, Бургаският окръжен съд е достигнал до обратния извод на този, направен от първоинстанционния съд, относно виновността на подсъдимия. Прието е, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин обвинението, че до момента на извършената на 10.08.2016год. от полицейските органи проверка на автомобила, в която пътували двамата подсъдими, А. да е държал без съответно разрешение наркотичното вещество-кокаин и незабелязано да е поставил в чантата на Х. пакетчето кокаин, което по-късно при извършения на Х. личен обиск в 5-то РУП-Бургас е открито и иззето от него, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Законосъобразно съдът е приел, че дадените на 26.08.2016год. в хода на образуваното срещу Х. досъдебно производство свидетелски показания на А., с които се е уличил в извършване на престъпление по 354а, ал. 5, във вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК нямат доказателствена сила по отношение на самия него и не представляват самопризнания по смисъла на чл. 116 от НПК, тъй като той е привлечен като обвиняем за същото престъпление на една последваща дата и в проведения му разпит е отказал да дава обяснения по фактите на обвинението. Обстоятелството, че А. е привлечен като обвиняем изключва възможността в същото наказателно производство той да притежава и процесуалното качество на свидетел /виж чл. 118, ал. 1 от НПК/. Поради това, позоваването в протеста на тези показания при поддържаната обвинителна теза касационната инстанция не може да възприеме, тъй като те нямат необходимата процесуална доказателствена стойност. При постановяването на оправдателната присъда ОС-Бургас е извършил обстоен анализ и на дадени пред първоинстанционния съд показания на полицейския служител-свидетеля Т. Н. относно обстоятелствата свързани с извършената полицейска проверка на управлявания от Х. лек автомобил и установеното от него държане без надлежно разрешение на наркотично вещество-коноп, както и за откритото у Х. пакетче с бяло вещество при извършения в 5-то РУП-Бургас личен обиск на лицето, което назначените по-късно по делото експертизи установили, че е наркотично вещество с висок процент на кокаин. Тези показания съдът е съпоставил с приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т.4 и т. 5 от НПК от Районния съд показания от досъдебното производство дадени пред съдия на втория полицейски служител-свидетелят Т. А. и френския гражданин П. П., от чието съдържание е установил, че не могат да се изведат каквито и да било данни относими към предмета на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК по обвинението срещу А.. След като е установил, че показанията на посочените трима свидетели не се оборват от останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, въззивният съд е стигнал до извода, че същите са обективни и следва да бъдат кредитирани при постановяване на съдебния акт. Всичко изложено сочи, че въззивният съд е провел доказателствената си дейност така, че тя е съответства на процесуалните изисквания, които НПК поставя. Не са нарушени разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. При установената фактическа обстановка, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените източници, Бургаския окръжен съд е изложил убедителни съображения, защо приема, че от доказателствения материал по делото не се установява по несъмнен начин на инкриминираната дата подсъдимият Ж. А. да е извършил посоченото в обвинителния акт деяние и правилно го е оправдал по повдигнатото обвинението по чл. 354а, ал. 5, във вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК. По изложените съображения ВКС намери, че релевираните в касационния протест основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК не са налице, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Бургас. Протестът в тази му част е неоснователен и като такъв, следва да бъде оставен без уважение. Касационният протест подаден срещу въззивната присъда с направеното искане за цялостната й отмяна, вкл. и по отношение на втория подсъдим - Н. С. Х. е недопустим, тъй като спрямо Х. първоинстанционната осъдителна присъда е потвърдена от въззивната инстанция, чийто въззивен съдебен акт е влязъл в сила и по силата на чл. 346 от НПК не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, трето н.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 95 от 24.03.2017год., постановена по внохд № 170/2017год. по описа на Окръжен съд-Бургас в частта, с която подсъдимият Ж. А. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 5, във вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадения касационен протест в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: