3 Р Е Ш Е Н И Е № 260 С., 22.02.2013 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №641 по описа за 2012 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Ю. Х. З. и Т. И. З., двамата от [населено място], представлявани по делото от адв.С. Б., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 19.11.2010г. по гр.д.№12188/2010г. на Софийски градски съд за уважаване на молбата на Надежда Т. К. с правно основание чл.103, ал.1, вр. чл.101 и чл.82, ал.2 СК. Молбата за отмяна е основана на чл.304 ГПК. Молителите като роднини по произход на детето Д. – родители на починалата му майка Ж. Т. З., считат, че е следвало да участват като страна по делото, тъй като решението има сила и по отношение на тях, тъй като пълното осиновяване на детето Д. от Надежда К. е прекратило правата и задълженията между него и тях като роднини произход, но не са били конституирани като страна по делото. Ответникът по молбата за отмяна Надежда Т. К. заявява становище, че молбата за отмяна е основателна. А. Д. К. – съпруг на осиновителката и баща на осиновеното дете Д., оспорва молбата за отмяна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителите на АСП-Дирекция Социално подпомагане С. град и на ДСП”Л.” по местоживеене на детето и осиновителката, заявяват, че предоставят въпроса на съда. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа становище, че молбата е неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С решение, постановено на 19.11.2010г. по гр.д.№12188/2010г. на Софийски градски съд е допуснато пълно осиновяване на малолетното дете Д. А. К., род.16.012005г., от майка Ж. Т. З. и баща А. Д. К., от Надежда Т. К., при условията на чл.103, ал.1, вр. чл.101 СК. Отмяна на влязлото в сила решение, съгласно чл.304 ГПК, може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл.216, ал.2 от ГПК/. Молителите поддържат, че са били лишени от възможността да участват в делото, като заинтересована страна като баба и дядо на детето, родено от починалата им дъщеря Ж. З.. Легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така, че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. Молителите З. не са трето лице по смисъла на чл.304 ГПК. Разпоредбата на чл.304 ГПК ограничава отмяната до случаите на необходимо другарство. Съдебното производство по допускане на осиновяване има признаци на охранително производство, включително, че не разрешава спор със сила на пресъдено нещо. В тази насока е изключващата разпоредба на чл.540 ГПК относно правилата за отмяна на влезли в сила решения по чл.303-388 ГПК по отношение на охранителните производства. Отделно от това, бабата и дядото не са легитимирани да участват в съдебното производство по осиновяване, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг, какъвто е настоящияслучай. Предвид изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. Х. З. и Т. И. З. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 19.11.2010г. по гр.д.№12188/2010г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: