10 Р Е Ш Е Н И Е № 60052 гр. София, 13.07.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 261 по описа за 2020г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца сдружение „Национална транспортна камара“, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Р., срещу решение № 1769 от 12.07.2019г., поправено с определение № 3243 от 07.10.2019г., по в. т. дело № 1057/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 15 състав, с което след отмяна на решение № 1469 от 11.07.2018г. по т. дело № 1784/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от сдружение „Национална транспортна камара“ иск с правно основание чл. 25, ал. 6 във връзка c ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, проведено на 08.05.2017г. в [населено място], [улица], зала № 105А на Дома на науката и техниката и председателствано от Г. П., както следва: по т. 1 от дневния ред в частта за отхвърляне на искането за отмяна и оспорване на решения на управителния съвет от 07.03.2019г. и от 12.03.2017г. за приемане на общо 30 нови членове и решение на управителния съвет от 11.04.2017г., с което са изключени от сдружението общо 12 редовни членове; по т. 2 от дневния ред за промени /изменения и допълнения/ на устава на АЕБТРИ; по т. 3 от дневния ред за промени в устава на управителния съвет на АЕБТРИ /за освобождаване на членове и избор на нови членове/ и по т. 4 от дневния ред за обсъждане на финансовите резултати за 2016г., за приемане на програма за подобряване на финансовото състояние на АЕБТРИ и предявяване на отговорност. Сдружение „Национална транспортна камара“ е осъдено да заплати на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ сумата от 6 973,34 лв., представляваща разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че процедурата по свикване на общото събрание е спазена. Твърди, че по делото липсват доказателства за провеждане на общо събрание по инициатива на управителния съвет, респ. за отправяне до съда на писмено искане от заинтересованите членове. В тази връзка излага доводи, че изводите на съда засягат действия, относими към фактическия състав на свикване и провеждане на друго общо събрание, състояло се на същата дата, но в зала № 102. Твърди наличието на допуснати нарушения на закона и устава при провеждане на събранието: поканата за свикване на събранието е поставена от лице, различно от лицето, инициирало свикването му, както и събранието е проведено на място, което не е посочено в поканата. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че приемането и изключването на членове поражда действие веднага след вземане на решение от управителния съвет. В тази връзка излага доводи за провеждане на общото събрание без наличие на необходимия кворум и мнозинство. Твърди, че решенията на общото събрание за потвърждаване на решенията на управителния съвет противоречат на ЗЮЛНЦ и на устава. Счита за неправилен извода на съда, че провеждането на легитимно общо събрание не може да обоснове незаконосъобразност на друго такова, проведено на същата дата. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски за трите инстанционни производства. Ответникът сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, [населено място] чрез процесуален представител адв. П. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение като постановено в съответствие със закона и съобразено с фактическата обстановка. Излага доводи за правилност на извода, че при процедурата по свикване и разгласяване на общото събрание е спазено изискването на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ; твърденията на касатора за поставяне на още една покана, в която е посочена друга зала за провеждане на събранието, не се отразява на извода за редовно разгласяване, тъй като това действие е извършено от други лица, различни от организаторите на събранието; изпълнението на законовата и уставна разпоредба за поставяне на покана е доказано; не е налице нарушение на закона и устава във връзка с наличието на кворум, предвид надлежно взети решения за прием на новите членове. Ответникът моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски по делото. С определение № 661 от 02.12.2020г. по настоящото т. дело № 261/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове – от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред общото събрание, респ. след приключване на оспорването с потвърждаването им? Допустимо ли е лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на управителния съвет, да участва с право на глас в общото събрание при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му? 2/ Лицето, отправило искане до съда за свикване на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел /сдружение/ поради бездействие на управителния съвет на сдружението, легитимирано ли е да проведе свиканото от съда въз основа на това искане общо събрание? Следва ли в определението на съда за свикване на общо събрание на сдружение поради бездействие на управителния съвет да има изрично овластяване на лице или лица, които да извършат действията по провеждането на общото събрание? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд, позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на първоначална и допълнителна съдебно – графологически експертизи, е приел, че проведеното на 08.05.2017г. в [населено място], [улица] сградата на „Дом на науката и техниката“, зала 105А общо събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, председателствано от Г. П., е свикано от съда по искане на 1/3 от неговите членове към момента на отправяне на искането до управителния съвет – 21.02.2017г. Установил е, че списъчният състав на сдружението е бил 34 юридически лица и еднолични търговци; искането за свикване на събранието е подписано от 12 от тях; изпълнено е изискването първо да бъде сезиран управителния съвет, като в двуседмичен срок последният не е свикал общо събрание. Констатирал е, че в определение от 29.03.2017г. по ф. дело № 3711/1990г. на СГС са посочени дата и място на провеждане на събранието, дневният ред и по чия инициатива се свиква, като липсва овластяване на лице или лица, различни от управителния съвет, които да извършат действията по провеждане на събранието. С оглед на това въззивният съд е приел, че тези действия са извършени от органите на сдружението. Приел е за безспорно установено, че поканата за свикване на събранието е поставена на таблото за обявления, намиращо се в сградата, в която е адресът на управление на сдружението, на 07.04.2017г., на която дата е била публикувана и в „Държавен вестник“. Констатирал е наличието на още една покана, поставена на 04.04.2017г., различаваща се само в залата за провеждане на събранието. В тази връзка съдебният състав е приел, че членовете на сдружението са имали възможност да се информират къде точно ще се проведе събранието, предвид посочените в поканата, публикувана в „Държавен вестник“, и тази, поставена на таблото, административен адрес и самата сграда – Дом на науката и техниката, както и поставените в деня на провеждане на събранието информационни табели и наличието на служители, които да упътват. Изтъкнал е, че наличието на още една покана, в която е посочена друга зала за провеждане на събранието, не се отразява на извода за редовно разгласяване, тъй като това е извършено от лица, различни от организаторите на събранието. Приел е, че този извод не се променя и от наличната заповед от 18.04.2017г., определяща организационен комитет, който да осъществи организацията и провеждането на събранието, тъй като същата не представлява покана, а част от оперативната дейност на органите на сдружението. С оглед на това въззивният съд е заключил, че не е налице първият от релевираните пороци на атакуваните решения на общото събраните – същите да са нередовно свикани и дневният ред да е нередовно разгласен. По отношение на оплакването, че в общото събрание са участвали лица, които не са притежавали членствени права, и не са участвали лица, които притежават такива, съдебният състав е приел за спорен въпросът дали решението на управителния съвет е влязло в сила при наличие на оспорване на същото пред общото събрание. Констатирал е, че на 11.04.2017г. управителният съвет е взел решение за изключване на определени членове на сдружението. Позовавайки се на действащия към този момент Устав, е изложил съображения, че решенията за приемане и изключване на членове пораждат действие незабавно след формиране и документиране на волята на управителния съвет. Изтъкнал е, че в устава не е предвидено част от решенията на управителния съвет да влизат в сила след тяхното потвърждаване от общото събрание. Съдебният състав е приел оплакването, че събранието не е проведено при спадащ кворум, за неоснователно, предвид констатацията, че на събранието са присъствали повече от половината членове с право на глас. Въззивният съд е приел за неоснователни и твърденията, че решенията на Общото събрание противоречат на устава и закона. Според решаващия състав решенията за приемане на нови членове съответстват на изискванията на устава и закона, предвид приемането като редовни членове по чл. 10, ал. 1 от устава на търговци, притежаващи лицензии за извършване на превози, при липса на изискване първо да са били асоциирани членове. По отношение на решението на общото събрание, потвърждаващо решението на управителния съвет за изключване на членове, съдебният състав е изложил съображения, че наличието на мотиви на управителния съвет относно нарушението на разпоредби от устава изключва необходимостта от мотиви на общото събрание. Приел е, че общото събрание потвърждава решението на управителния съвет в цялост заедно с изложените мотиви, от които се установяват основанието за изключване - чл. 13, ал. 4, т. 2 от устава, и конкретното действие, заради което е предприета тази мярка. Преценката дали конкретното действие е довело до несъвместимост с по-нататъшното членство, същата е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност, поради което и не може да бъде контролирана от съда. Въззивният съд е счел, че решението по т. 2 от дневния ред, с което са приети изменения на устава, и решението по т. 3 от дневния ред, с което К. Я. Р. е освободен като член на управителния съвет и е посочен личният състав на управителния съвет след освобождаването, са взети с необходимото мнозинство и не са налице противоречия с разпоредба на устава или императивна правна норма. По т. 4 от дневния ред в частта, с която е взето решение да се потърси отговорност на К. Р. за дейността му като член на управителния съвет, въззивният съд е приел, че не може да бъде извършен контрол за законосъобразност, тъй като решението е взето по целесъобразност от органа на сдружението. Съдебният състав е приел, че последният довод за незаконосъобразност на решенията на общото събрание, предвид провеждането на друго легитимно общо събрание, не може да бъде проверен по реда на инцидентния контрол, а такава проверка е възможна само по повод нарочен иск. По релевантните правни въпроси: По въпросите „От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове – от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред общото събрание, респ. след приключване на оспорването с потвърждаването им? Допустимо ли е лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на управителния съвет, да участва с право на глас в общото събрание при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му?“: Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ регламентира правомощията на общото събрание на сдружението, едно от които е да приема и изключва членове на сдружението /чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ/. По аргумент от противното на чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ следва да се направи извод, че правата по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ могат да се възлагат на други органи на сдружението. Управителният съвет на сдружението разполага с правомощия да приема и изключва членове на сдружението, ако това е предвидено в устава на юридическото лице с нестопанска цел. В посочената хипотеза решенията на управителния съвет, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението – чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ, когато уставът предвижда изключването да става по решение на УС или на друг орган на сдружението, това решение може да се обжалва пред общото събрание. Взетото от управителния съвет на сдружението решение за приемане или изключване на член на сдружението има конститутивно значение за възникване, респективно преустановяване на съществуващата с отделния член членствена връзка. За да възникне членствено правоотношение след учредяване на сдружението и вписването му в регистъра, е необходимо да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на възникване на членственото правоотношение, предвидени в устава. Допустимо е в устава на сдружението да бъдат уредени определени процедури за приемане на нови членове и за настъпване на действието на решението за приемане. При липсата на предвидени в закона и устава условия за настъпване на ефекта на решението на управителния съвет на сдружението за приемане или изключване на член на сдружението следва да се приеме, че решението произвежда незабавно действие. Оспорването на решението на управителния съвет за приемане на нови членове на сдружението или за изключването на член на сдружението пред общото събрание, респективно потвърждаването на решението на управителния съвет от общото събрание, не е елемент от фактическия състав на възникване на членственото правоотношение, респективно за изключване на член на сдружението, нито ЗЮЛНЦ предвижда настъпване на действието на решението на управителния съвет за приемане на нови членове, респективно за изключване на член на сдружението, след изтичане на срока по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗЮЛНЦ член на общото събрание няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг/а/ или роднини по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително. На основание посочената разпоредба се налага извод, че при оспорване на решението на управителния съвет за приемане на нов член на сдружението новоприетият член няма право на глас в общото събрание при гласуване на решението по направеното оспорване на приемането му. Ако този член е участвал в работата на общото събрание, неговият глас не следва да бъде зачетен при определяне на мнозинството за вземане на решение. По въпросите „Лицето, отправило искане до съда за свикване на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел /сдружение/ поради бездействие на управителния съвет на сдружението, легитимирано ли е да проведе свиканото от съда въз основа на това искане общо събрание? Следва ли в определението на съда за свикване на общо събрание на сдружение поради бездействие на управителния съвет да има изрично овластяване на лице или лица, които да извършат действията по провеждането на общото събрание?“: Разпоредбите от чл. 26 до чл. 29 вкл. ЗЮЛНЦ уреждат свикването и провеждането на общото събрание на сдружението. Общото събрание е колегиален орган, който може да приема решения на заседания. То се свиква от управителния съвет по негова инициатива. Съгласно чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ управителният съвет е длъжен да свика общото събрание по искане на 1/3 от членовете на сдружението. Ако в този случай управителният съвет в двуседмичен срок от получаване на искането не отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях лице. Съдът се произнася с определение, с което постановява свикване на общото събрание при посочения от съответните членове на сдружението дневен ред. Съдът не е длъжен да посочи в определението по чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ лицата, които да извършат последващите действия по организацията и провеждането на общото събрание. Определението на съда за свикване на общото събрание не лишава управителния съвет от правото му да извърши последващите действия във връзка с организацията и провеждането на общото събрание, които са част от неговите правомощия. Ако управителният съвет бездейства относно провеждането на общото събрание след постановяване на определението по чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ, членовете на сдружението, поискали свикване на общо събрание, респективно лицето, отправило искане до съда за свикване на общото събрание, са легитимирани да проведат свиканото от съда на основание чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ общо събрание и без изрично овластяване. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос: Решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел /сдружение/ за изключване и приемане на членове произвеждат незабавно действие от момента на вземането им, ако в устава не са предвидени условия за настъпване на действието на съответните решения. Лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на управителния съвет, няма право на глас в общото събрание при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му съгласно чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗЮЛНЦ. В правомощията на управителния съвет на сдружението е да проведе свиканото от съда по реда на чл. 26 ЗЮЛНЦ общо събрание на сдружението. Лицето, отправило искане до съда за свикване на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел /сдружение/ поради бездействие на управителния съвет на сдружението, е легитимирано да проведе свиканото от съда въз основа на това искане общо събрание, ако управителният съвет бездейства след извършеното свикване на общо събрание от съда по реда на чл. 26 ЗЮЛНЦ. Не е необходимо в определението на съда за свикване на общо събрание на сдружение поради бездействие на управителния съвет да има изрично овластяване на лице или лица, които да извършат действията по провеждането на общото събрание. По правилността на въззивното решение: При така дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е правилно. Изводът на въззивния съд за неоснователност на първия, релевиран в исковата молба порок на решенията на общото събрание на ответното сдружение, изразяващ се в нередовно свикване на заседанието на общото събрание и неразгласяване на дневния му ред поради непоставяне на покана в сградата на управление един месец преди общото събрание, евентуално поради поставянето й от друго лице, което не е инициирало свикването на общото събрание, е правилен. Проведеното на 08.05.2017г. в [населено място], [улица], зала № 105А на Дома на науката и техниката и председателствано от Г. П. заседание на общото събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ е свикано от съда с определение от 29.03.2017г. по ф. дело № 3711/1990г. на СГС по искане на 1/3 от членовете на сдружението към момента на отправяне на искането до управителния съвет – 21.02.2017г., при спазване на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ. В определението са посочени датата и мястото на провеждане на събранието, дневният ред и по чия инициатива се свиква съгласно подаденото искане. Непосочването в определението на СГС на овластено лице или лица, различни от управителния съвет, които да извършат последващите действия по провеждане на събранието, не опорочава приетите решения, тъй като управителният съвет на сдружението разполага с правомощия да проведе свиканото от съда по реда на чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ общо събрание. Констатацията, че поканата за свикване на събранието е публикувана в „Държавен вестник“ и поставена на таблото за обявления, намиращо се в сградата, където е адресът на управление на сдружението, на 07.04.2017г., съответства на представените доказателства. Изводът, че наличието на още една покана, в която е посочена друга зала за провеждане на събранието, не се отразява на редовното разгласяване, тъй като това е извършено от лица, различни от организаторите на събранието, е правилен. Управителният съвет на сдружението не е лишен от правомощия след постановяване на определението от СГС да осъществи последващите действия по организиране и провеждане на заседанието на общото събрание на 08.05.2017г. Оплакванията и доводите на касатора за допуснати нарушения на закона и устава при провеждане на събранието, изразяващи се в провеждане на събранието на място, което не е посочено в поканата, и в този смисъл относно съдържанието на поканата, не са въведени в исковата молба като основания за отмяна на решенията на общото събрание на Сдружение АЕБТРИ, проведено на 08.05.2017г. в [населено място], [улица], зала № 105А. В исковата молба липсват твърдения и доводи за допуснати нарушения на закона и устава относно свикване на общото събрание поради непълно съдържание на поканата, изразяващо се в неконкретизиране в достатъчна степен на мястото на провеждане на общото събрание. Посочените основания са въведени едва с касационната жалба след преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, поради което е недопустимо настоящата инстанция да се произнесе по тях. Изводът на въззивната инстанция, че приемането и изключването на членове поражда действие веднага след вземане на решение от управителния съвет, е законосъобразен. Решенията на управителния съвет за приемане на членове на сдружението на основание чл. 10, ал. 2, т. 1 от устава и за изключване на членове на сдружението, взето на основание чл. 13, ал. 4 и чл. 19, т. 9 от устава, са произвели незабавно действие с оглед липсата на предвидени в закона и устава условия за тяхното действие и настъпване на ефекта им. Правото по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ на член на сдружението да оспори решение на управителния съвет като противоречащо на закона, устава или на предходно решение на общото събрание е потестативно и при преценка на върховния орган за опорочаване на решението същото подлежи на отмяна, като актът на общото събрание е с конститутивно действие занапред. Провеждането на общото събрание е при наличие на необходимия кворум и в този смисъл решенията на общото събрание за потвърждаване на решенията на управителния съвет съответстват на чл. 15, ал. 4 от устава и чл. 27 ЗЮЛНЦ. На проведеното на 08.05.2017г. в [населено място], [улица], зала № 105А заседание на общото събрание на ответното сдружение са присъствали повече от половината членове с право на глас – от 51 членове са присъствали 44, от които 14 стари членове /при 21 стари членове след изключването на 12 членове с решение на управителния съвет от 11.04.20187г./, 12 – избрани с решение на управителния съвет от 07.03.2019г. и 18 – избрани с решение на управителния съвет от 12.03.2017г. При приемане на решението по т. 1 от дневния ред в частта за отхвърляне на искането за отмяна и оспорване на решения на управителния съвет от 07.03.2019г. и от 12.03.2017г. за приемане на общо 30 нови членове обаче настоящият съдебен състав счита, че неправилно са отчетени гласовете на новоприетите членове на сдружението с решенията на управителния съвет от 07.03.2019г. и 12.03.2017г. Лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на управителния съвет, няма право на глас в общото събрание при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му съгласно чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗЮЛНЦ. Поради това, че решението по т. 1 от дневния ред в частта за отхвърляне на искането за отмяна и оспорване на решения на управителния съвет от 07.03.2019г. и от 12.03.2017г. за приемане на общо 30 нови членове попада в хипотезата на чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗЮЛНЦ, участвалите 30 нови членове не са имали право на глас при вземането на посоченото решение. При приспадане на техните гласове остават 14 членове с право на глас за вземане на решението по т. 1 от дневния ред. В конкретния случай решението е гласувано единодушно, поради което се налага извод, че не е допуснато нарушение на изискването за мнозинство по чл. 17 от устава и и чл. 29, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените разноски в касационното производство в размер 4 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1769 от 12.07.2019г., поправено с определение № 3243 от 07.10.2019г., по в. т. дело № 1057/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 15 състав. ОСЪЖДА сдружение „Национална транспортна камара“, [населено място], [улица] да заплати на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.