Ключови фрази
отмяна-нарушено право на участие * изпълнително производство


6
Р Е Ш Е Н И Е


№ 131


гр. София, 19.02.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1803 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от З. К. З., [населено място], молба по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 01.02.2018г. по изп. д. № 813/2017г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № 758, с район на действие Окръжен съд - Пловдив.
Молителката иска отмяна на постановлението за възлагане, тъй като е лишена от правото да участва в процеса в качеството й на присъединен по право взискател. Сочи, че се явява кредитор на длъжника М. З. и след издаване в нейна полза на 08.10.2015г. на изпълнителен лист в заповедно производство по ч.гр.д. № 12710/2015г. на РС – Пловдив за главница от 150 000 лева и лихва, считано от 05.10.2015г., по нейно искане е наложена на 17.11.2015г. възбрана по изп. дело № 259/2015г. на ЧСИ С. Г. върху апартамент Г-4а на ет.8, с индентификатор 56784.540.1131.1.49, и върху гараж Г-25 на ет. „-1”, с индентификатор 56784.540.1132.1.86, с адрес [населено място],[жк], [улица], вх. Б, собственост на длъжника, като изпълнително дело е препратено по нейна молба на ЧСИ А. А., рег. № 757, при който е образувано изп.д. № 57/2017г. По последното изпълнително дело е извършен опис, оценка и продан на възбранените имоти, като на 13.07.2017г. за купувач е обявен присъединилият се с молба от 10.07.2017г. като взискател „П. А. БГ” ЕООД, който е обжалвал направеното на 24.11.2017г от ЧСИ А. А. разпределение. Този взискател се е присъединил въз основа на представени три броя удостоверения от ЧСИ П.И. по изп. дела № 20/2015г., №238/2015г. и № 722/2015г., в качеството си на частен правоприемник въз основа на цесия на взискателката Т. З. – К., в чиято полза са издадени изпълнителни листове срещу същия длъжник - М. З., с наложени от първоначалния взискател възбрани върху процесните имоти на 02.06.2015г. Въпреки, че взискателят „П. А. БГ” ЕООД е бил обявен за купувач по изп.д. № 57/2017г., с молба до ЧСИ М. О., рег. № 757, той е поискал образуване на ново изпълнително дело № 813/2017г., по което на 10.01.2018г. е проведена нова публична продан на същите недвижими имоти и взискателят е обявен за техен купувач, като в негова полза е издадено на 01.02.2018г. процесното постановление за възлагане, влязло в сила на 15.02.2018г. Молителката твърди, че на 01.03.2018г. й е връчено от ЧСИ А.А. по изп. д. № 57/2017г. искане на взискателя „П. А. БГ” ЕООД за прекратяване на принудителното изпълнение върху възложените с постановлението по изп.д. № 813/2017г. по описа на ЧСИ М. О. недвижими имоти, от който момент молителката е узнала за проданта им. Поддържа се, че тя е лишена от правото на присъединяване като взискател по изп.д. № 813/2017г., тъй като не е била уведомена за него, не й е съобщено за описа и оценката на имотите, не е участвала в проведената публична продан, респ. в разпределението на постъпилата сума от осребряване на имуществото. Поддържа, че ЧСИ М. О. е била длъжна да направи справка на вписаните преди образуването на изп.д. № 813/2017г. възбрани, за да установи лицата, които следва да се считат за присъединени по право кредитори и те да бъдат уведомявани за насочване на изпълнението върху имотите, предмет на възбраните. Твърди се, че молителката е лишена и от правото като присъединен взискател да участва като наддавач в публичната продан, за да бъде обявен за купувач. Излагат се съображения, че в конкретния случай не е налице механизъм, по който тя да узнае, че при ЧСИ М. О., рег. № 757, има образувано дело от конкуриращ взискател. В конкретния случай наложената по искане на молителката възбрана е от 17.11.2015г., поради което тя е била известна на ЧСИ М. О. към момента на започване на принудителното изпълнение върху имотите.
Ответникът по молбата, „П. А. БГ” ЕООД, поддържа, че молбата за отмяна е недопустима, съответно неоснователна. Твърди се, че молбата за отмяна, подадена на 22.05.2018г. е просрочена, тъй като постановлението за възлагане е вписано в Службата по вписванията на 16.02.2018г., което вписване има оповестително действие спрямо третите лица, поради което молителката се счита уведомена за него от този момент, от когато тече тримесечният преклузивен срок по чл.306 ГПК, изтекъл на 16.05.2018г. На второ място, се поддържа, че с определение № 990 от 10.05.2018г. по гр.д. № 884/2018г. на Окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба на молителката срещу постановлението за възлагане, а с решение № 797 от 08.06.2018г. по гр.д. № 1144/2018г. на Окръжен съд – Пловдив е оставена без уважение жалбата на същата срещу разпределението на сумата от публичната продан по изп. дело № 813/2017г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № 758, които не са влезли в сила, поради което липсва правен интерес от подаване на молбата, доколкото не са изчерпани всички законоустановени способи за защита. Ответникът по молбата обосновава недопустимостта й и с разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК, като сочи, че в нея лимитативно са изброени лицата, които имат право да обжалват, като молителката не е взискател, участвал като наддавач без да дължи задатък. Излагат се и съображения за неоснователност на молбата, тъй като молителката няма качеството на присъединен по право взискател, поради това, че вписаната от нея възбрана на 17.11.2015г. е последваща след насочване на изпълнението от конкуриращ взискател чрез вписване на възбрана по изп. дело № 813/2017г. по описа на ЧСИ М. О. на 24.01.2015г., преобразувано от изп. дело № 20/2015г. по описа на ЧСИ П. И.. Едва с молбата за присъединяване, депозирана от молителката З. на 01.02.2018г. по изп.д. № 813/2017г., същата придобива качеството на присъединен взискател, поради което се поддържа, че тя правилно не е уведомена от съдебния изпълнител относно насрочването и извършването на публичната продан. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на 1500 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по молбата М. З., чрез особения си представител, изразява становище за недопустимост на молбата с твърдение, че постановлението за възлагане не може да бъде предмет на производството по отмяна, тъй като не се полза със сила на присъдено нещо. По същество се сочи, че не е налице соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, пр.1-во ГПК, тъй като молителката не е била конституирана като взискател по изп.дело № 813/ 2017г., от което се извежда липса на активна легитимация по молбата.
Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:
Изпълнително дело № 20/2015г. по описа на ЧСИ П. И., с рег. № 821, е образувано по молба на взискателя Т. З. – К. въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2014г., издаден въз връзка със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 18048/2014г. на Районен съд - Пловдив срещу длъжника М. Д. З., като на 24.01.2015г. върху имотите, предмет на постановлението за възлагане чиято отмяна се търси, е вписана в Службата по вписванията – [населено място] възбрана за обезпечаване на вземанията на взискателя. По посоченото изпълнително дело на основание чл.429, ал.1 ГПК с постановление от 05.07.2017г. за взискател е бил конституиран „П. А. БГ” ЕООД въз основа на представен договор за цесия от 16.06.2017г., с който вземането по изпълнителния лист му е било прехвърлено от първоначалния взискател.
По молба на З. К. З. за вземанията й по изпълнителния лист от 08.10.2015г. по ч. гр. дело № 12710 / 2015г. на Районен съд - Пловдив е било образувано срещу същия длъжник - М. Д. З., изп. дело № 259/2015г. по описа на ЧСИ С. Г., рег. № 825. Въз основа на молба на взискателя З. З. от 21.10.2015г. е била вписана на 17.11.2015г. възбрана върху процесните имоти за обезпечаване на вземането преди проданта им от длъжника М. Д. З. на Т. З. – К.. Това изпълнителното дело на 27.04.2017г. е било предадено на ЧСИ А. А., рег. № 757, за продължаване на изпълнението, като пред него е образувано изп. дело № 57/2017г., по което с молба от 04.05.2017г. са били предявени за събиране от взискателя З. и вземанията по другите два изпълнителни листа. По това изпълнително дело с молба от 10.07.2017г. се е присъединил въз основа на удостоверения по чл.456 от ГПК взискателя „П. А. БГ” ЕООД, включително за вземанията си по изп. дело №20/2015г. на ЧСИ П. И.. С протокол от 13.07.2017г. по това изпълнително дело за купувач на процесните имоти е обявен присъединения взискател „П. А. БГ” ЕООД, като за предложената от него сума като цена е изготвено на 13.07.2017г. разпределение по чл.495 от ГПК, срещу което взискателят - купувач е подал на 27.07.2017г. жалба.
Изпълнително дело № 813/2017г. по описа на ЧСИ М. О. с рег. № 758, е образувано въз основа на писмо от 13.10.2017г. за продължаване на изпълнителните действия по изп. дело № 20/2015г. на ЧСИ П. И., с рег. № 821, с оглед на молба на взискателя „П. А. БГ” ЕООД от 14.09.2017г. По изп. д. № 813/17г. с молба от 20.10.2017г. взискателят „П. А. БГ” ЕООД е поискал насрочване и извършване на опис и публична продан на процесните имотите, предмет на възбраните. Същите са описани с протокол от 10.11.2017г. и изнесени на публична продан за времето от 09.12.2017г. до 09.01.2018г., като с протокол от 10.01.2018г. за техен купувач е обявен взискателят „П. А. БГ” ЕООД за цена от 100 400 лева, като на 18.01.2018г. е изготвено разпределение по чл.495 ГПК. След изготвяне и предявяване на разпределението на 19.01.2018г., е постъпила на 01.02.2018г. молба от З. К. З. за присъединяването й като взискател въз основа на удостоверение по чл.456 от ГПК за вземания спрямо длъжника М. Д. З. по изпълнителни листове от 08.10.2015г., от 02.06.2017г. и от 14.07.2017г., по които е образувано изп. дело №57/2017г. по описа на ЧСИ А. А., рег. № 757. Процесните имоти са възложени на взискателя „П. А. БГ” ЕООД с постановление от 01.02.2018г., влязло в сила на 15.02.2018г. Срещу разпределението от 18.01.2018г. е подадена на 01.03.2018г. жалба от З. К. З.. С решение № 190/ 01.11.2018г. по гр.д. № 570/2018г. на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено решение № 797 от 08.06.2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което жалбата е оставена без уважение.
По допустимостта на молбата за отмяна:
Настоящият състав на ВКС намира, че възраженията за недопустимост на молбата за отмяна, поради ненадлежен предмет, просрочие и наличие на друг път на защита и липса на активна легитимация, са неоснователни, предвид следното:
Съгласно ППВС №2/29.09.1977г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила съдебни решения и за които законът не предвижда друг ред за защита. Относно действията на съдебния изпълнител във връзка с публична продан на недвижим имот, изрично в решение № 90/01.11.1972г. на ОСГК на ВС е прието, че постановлението за възлагане може да бъде атакувано по реда на отмяната. Тълкувателно решение от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС т.3 се отнася до приложението на реда за отмяна по чл.303 и сл. ГПК по отношение на решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, какъвто не е предметът на настоящото производство. Постановлението за възлагане като акт, с който приключва осъществяването на даден изпълнителен способ и с който се дава разрешение на материалноправен въпрос, приравнен по правни последици на влязло в сила решение, може да бъде предмет на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, когато се поддържа, че е накърнено правото на участие на взискател по право в изпълнителното производство, независимо дали същият е легитимирано лице по см. на чл.435, ал.3 ГПК да обжалва постановлението за възлагане. Дали молителят има качеството на взискател по право не е въпрос, касаещ допустимостта на процеса, а е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе с решението.
Производствата по обжалване на разпределението и на постановлението за възлагане по изпълнително дело № 813/2017г. към настоящия момент са приключили, поради което не е налице друг път на защита на молителката, изключващ приложението на извънредния способ за отмяна.
Срокът за подаване на молбата за отмяна не тече от вписване в Службата по вписванията на 16.02.2018г. на постановлението за възлагане, тъй като течението на сроковете в чл.305, ал.1, т.5 ГПК е свързано с момента на фактическото узнаване на акта, предмет на отмяната, а не с оповестителното действие на вписването в Службата по вписванията спрямо третите лица.
Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява допустима, като подадена от легитимирано, съобразно твърденията в молбата, лице срещу влязло в сила постановление в 3-месечния срок от узнаването му.
По основателността на молбата за отмяна:
Молбата за отмяна е неоснователна, тъй като молителката няма качеството на присъединен по право взискател по изп. дело № 813/17г. на ЧСИ М. О. с рег. № 758, предвид следното:
Изпълнително дело № 813/17г. на ЧСИ М. О. с рег. № 758, е образувано за продължаване на изпълнителните действия по изп. дело № 20/2015г. на ЧСИ П. И., с рег. № 821, по което е наложена възбрана върху имотите, предмет на постановлението за възлагане, в полза на първоначалния взискател - праводателя на взискателя „П. А. БГ” ЕООД. Съгласно дадените указания в т.1 и т.5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с налагането на възбраната по изп. дело № 20/2015г., чието продължение е изп.д. № 813/17г., принудителното изпълнение е насочено върху недвижимите имоти, предмет на възбраната, към който момент съдебният изпълнител е длъжен да установи наличието на предшестващи възбрани, вписани от конкуриращи взискатели, които единствено се считат за присъединени по право и които съдебният изпълнител следва да уведоми за насочване на принудителното изпълнение, за насрочване на описа и проданта, както и за разпределението. В. на молителката е наложена след възбраната по изп. дело № 20/2015г., чието продължение е изп.д. № 813/17г., поради което тя няма качеството на присъединен взискател по право по изп.д. № 813/17г. Следва да се има предвид, че в т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че разпоредбата на чл.473 ГПК не намира приложение при насочване на изпълнение върху недвижими вещи, с което на практика е прието, че е допустимо извършване на паралелни продани на един и същ недвижим имот по две или повече изпълнителни дела, какъвто е и настоящият случай.
С оглед изложеното, предвид липсата на качеството на присъединен по право взискател на молителката по чл.459, ал.1 ГПК, и на присъединен по молба взискател, доколкото молбата й за присъединяване по изп.д. № 813/17г. е подадена след изготвяне на разпределението /чл.456, ал.1 ГПК/, не е налице наведеното в молбата основание по чл.303, ал.1, т.5, пр.1-во ГПК /лишаване на страна от възможност да участва по делото/ за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение уважена.
Предвид изхода на делото, на ответника по молбата следва да се присъдят разноски в размер на 1500 лева - заплатено адвокатско възнаглаждение, съобразно договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на З. К. З., [населено място], за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 01.02.2018г. по изп. д. № 813/2017г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № 758, с район на действие Окръжен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА З. К. З., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на „П. А. БГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 1500 лева.
Да се изплати на адв. Т. З. П., АК-София, в качеството й на особен представител на ответничката М. З., внесеното от молителката З. К. З. по сметката на ВКС възнаграждение за особения представител от 1769 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.