РЕШЕНИЕ
№246
гр.София, 16 юни 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
трето наказателно отделение в открито
съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Павлина Панова
с участието на прокурора Руско Карагогов
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 236/09 година.
Производството е образувано по жалбата на
подсъдимия КС. и частните обвинители и граждански ищци В. Р. и
А. П. , против решение № 27 от 13.03.2009 год. по внохд
№ 1161/08 год. на
Софийски апелативен съд.
Оплакванията в жалбата на подсъдимия С са на
посочените в чл.348 ал.1, т.1-3 НПК. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства
за пресичане на пострадалата преди произшествието на пешеходна пътека, за. да е нарушил подсъдимият
чл.119 ал. З ЗДвП. В решението не е отговорено на
направени доводи във въззивната жалба, с оглед
противоречията в доказателствените средства. Наказанието е явно несправедливо, без приложението на чл.55 и чл.66
НК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане, или наказанието не намали, с
приложение на условното осъждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и представя писмена защита в която доразвива
тези доводи.
Жалбите на гражданските ищци и
частни обвинители, изготвени от повереника-адв. С. са с
искане за изменение на решението и прекратяване на производството в
гражданската част. Съображенията за това са, че доверителите му са депозирали
молби за отказ от предявените от тях граждански искове, което потвърдили и в
първото съдебно заседание пред въззивният съд.
Независимо от това съда се е произнесъл и
по уважените от първата инстанция граждански искове от по 10 000.00 лв.за всеки един от тях. Гражданските ищци А. П. и
В. Р. поддържат това в съдебно заседание защото считат, че присъдените
обезщетения са занижени.
Представителят на Върховната касационна прокуратура
дава становище за неоснователно твърдяното в жалбата на подсъдимия за недоказаност на обвинението. Наказанието намира за
завишено, а за начина на изтърпяване
предоставя на съда. В гражданско осъдителната част производството да се
прекрати.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 16 от 03.10.2008 год. по нохд №
1225/06 год., Софийският градски съд е
признал подсъдимия К. Б. С. за виновен в извършено престъпление по 343, ал. З,
пр.4, б."б, пр.1 вр. с ал.1, б."в""
НК и при условията на чл.54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода,
при първоначален „лек" режим.
На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от
седем години.
Със същата присъда е осъден да
заплати на А. П. и В.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен
съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в
пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата на подсъдимия С е
НЕОСНОВАТЕЛНА, а на гражданските ищци и
частни обвинители за ОСНОВАТЕЛНА. По жалбата на подсъдимият К:
Въззивната инстанция с основание е
възприела фактическата обстановка за станалото ПТП, след като и допълнително е
събрала необходимите доказателства, които
доизясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване. Спазени
са правилата за оценката им и са направени
верни изводи от тях. От гласните и писмени доказателства и изслушаните
СМЕ, комплексна медико-автотехническа експертиза, СМЕ
за изследване на веществени доказателства,
пред въззивната инстанция допълнителна АТЕ и
СМЕ, безспорно е установено, че подсъдимият С.
, към 21.30 ч. на 08.05.2005 год. в гр. С., след кръстовището на ул."Опълченска" и ул."Пиротска" на пешеходна пътека, при управление на МПС,
нарушил правилата за движение-чл.119 ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката А. Д. Скоростта за движение на
управлявания от подсъдимия автомобил преди
произшествието е била 50 км./час и от техническа гледна точка, при всички
варианти на движение на пешеходката от ляво надясно, гледано от посоката
на движение на процесния автомобил, ударът е бил предотвратим, чрез аварийно
спиране. На възраженията относно авторството
на деянието съдържащи се и в касационната жалба, въззивната
инстанция за да ги отхвърли като
несъстоятелни е отговорила с подробни съображения, по реда на чл.339 ал.2 НК.
Те се споделят и от касационния състав. От заключенията на вещите лица,
по категоричен начин е опровергана версията на защитата, относно
съприкосновението на автомобила на подсъдимия не с тялото на пострадалата, а
евентуално от удар с друг автомобил. След произшествието е изготвен констативен
протокол от дежурен дознател.
Св. М. описва обстановката при която е станало, а св. К мястото на удара
„след кръстовището, срещу спирката".
От св. Р е установено, че са осигурили гараж на подсъдимия да укрие автомобила.
След като бил задържан, сам отвел полицейските служители в частен гараж
в с. А., където се намирало превозното
средство за ремонт. Извършен е оглед и за иззети демонтирани части от
него, които са били предмет на изследване от експертизите,
онагледени със снимков материал. Вещите лица, след анализ на СМЕ на труп
и иззетите при огледа веществени доказателства, са категорични за наличие на
съответствие /идентитет/ с получените от пострадалата увреждания и установените повреди по
автомобиладарът е станал с изправен пешеходец
в движение, с последвало отхвърляне нагоре и падане на тялото с дясната си с.
върху автомобила и терена. При огледа са
иззети от предната част на автомобила, бели влакнести обекти и при
тяхното изследване е изолиран върхов край на човешки косъм от глава, произхождащ от лице, с кръвно-групова
принадлежност, каквато е кръвната
група на пострадалата. Очевидци са дали описание на участвалото в произшествието МПС с характерен белег-счупено
задно стъкло, което е било стабилизирано с лепенка. При огледа на
автомобила на подсъдимия, от външната с. на
задната врата , около рамката са намерени остатъци от лъскава лепенка.
На базата на тези доказателства, а и по силата на формалната логика, въззивната инстанция не е приела основното възражение на
защитата, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, както
изисква чл. ЗОЗ ал.2 НПК. В рамките на фактическите
констатации, материалният закон е приложен правилно. При проверката не
се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от
инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания.
Както е приела и въззивната
инстанция определеното наказание на подсъдимия С, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, близко до предвидения в закона минимум, не е явно несправедливо. Конкретният случай очертава висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца. След като подсъдимият
е напуснал произшествието е направил опит
да заличи следите и осуети разкриването на престъплението. Допуснал е
грубо нарушение на правилата на движение. Представлява и висока степен на обществена
опасност като водач, защото многократно е
санкциониран по административен ред за нарушение на правилата за
движение /вж. л.49-52 от сл.дело/. Всичко това не дава основание за по-голяма
снизходителност, с оглед преди всичко за поправянето на подсъдимия, както и по
съображения за постигане целите на
генералната превенция. Индивидуализирано в размер на четири години лишаване
от свобода, съответства на тежестта и на моралната укоримост
на извършеното престъпление и личността на извършителя. То е съобразено и с
указанията дадени в решението на ОСНК № 83 от 27.10.1983 год.
По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители:
Частните обвинители и граждански ищци-А. П. и В. Р. , пред въззивна инстанция са подали
саморъчно написани молби, с които се отказват от предявените и уважени
частично от първата инстанция граждански
искове, срещу К. Б. С.. В съдебното заседание проведено на 17.12.2008 год.,
съдът е докладвал молбите и те са заявили,
че не желаят въззивната инстанция да се произнася по
граждански искове, като
производството в тази част се прекрати. В съдебните прения повереника е
поискал да се потвърди присъдата, а П. е взела отношение само за наказанието и
за доказаност на авторството. В решението си, въззивният съд се е произнесъл и по гражданските искове,
като ги е приел за справедливо определени по размер и съответни на причинените
им обезщетения за причинени им неимуществени вреди.
Присъдата е потвърдена изцяло.
ВКС намира, че с оглед заявеното пред въззивната инстанция желание
гражданските ищци да оттеглят предявените си в наказателното производство
граждански искове срещу подсъдимия С, е следвало да се прекрати производството
в гражданско осъдителната част. Това становище те поддържат в касационните
жалби, и в съдебно заседание. Поради това и
съобразно правомощията на ВКС по чл.354 ал.2, т.5, изр.посл. НПК в тази част решението следва да се отмени и производството се прекрати. В този смисъл
решението е необходимо да се коригира, като в останалата част остане в
сила.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.2, т.5
НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 27 от 13.03.2009 год.,
постановено по внохд № 1161 по описа за 2008 год. на
Софийски апелативен съд, САМО в гражданско осъдителната част, с която
подсъдимият К е осъден да заплати на А. П. и В. Р. сумите от по 10 000.00 лв.,
за причинени им неимуществени вреди, със законните последици. ПРЕКРАТЯВА производството
в тази част.
ОСТАВЯ решението в останалата част в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: