Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 24.07.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2767 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. В. С., чрез пълномощника му адв. С. М., против въззивното решение № 30 от 20.02.2017 год. по гр. д. № 726/2016 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 1321 от 21.10.2016 год. по гр. д. № 2853/2015 год. на Пловдивския окръжен съд и производството по делото е прекратено. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска отмяната му, като претендира и присъждане на направените разноски. Ответникът С. К. М., чрез пълномощника му адв. П. Т., оспорва жалбата с искане въззивното решение да се остави в сила. Счита, че изводът за липса на правен интерес от предявения установителен иск е правилен и кореспондира със задължителната съдебна практика. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 75 от 9.02.2018 год. на ВКС. В него е прието, че обуславящият извода на въззивния съд въпрос за наличието или липсата на правен интерес в случай на предявен отрицателен установителен иск за вещното право на ползване в хипотезата на погиване на вещта е разрешен в противоречие с разясненията в т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, вкл. и неговото упражняване чрез претендиране от ответника на друго, отричано от ищеца право, което е предмет на спора по отрицателния установителен иск. С оглед на това касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Спорът по делото има за предмет отричаното от ищеца право на ползване, претендирано от ответника на основание нот. акт 57/2006 год. /№ 151 в Службата по вписванията/, като въззивният съд приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като притежаваното от него право на собственост върху имота не е оспорвано от ответника, нито се поддържа, че при отричане правата на ответника ищецът ще придобие по-големи права върху имота. Въззивният съд приел, че твърденията, на които ищцовото дружество основава правния си интерес от иска, са свързани с правни и фактически действия на ответника М. по повод обжалване на издадени административни актове и за фактически самоуправни действия, защитата срещу които не би се осъществила с постановяване на положително за ищеца съдебно решение. Поради това, макар и да приема, че правната сфера на ищцовото дружество е накърнена от поведението на ответника, предявеният отрицателен установителен иск се явява недопустим, като обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото. Отделно съдът изложил и съображения относно липсата на предмет на отричаното право на ползване на ответника поради погиване на обектите, върху които е било запазено то на основание нотариалния акт от 2006 год. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав намира следното: Както е прието в ТР № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, като видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. В случая на предявен отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право защитата се постига чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. То е предмет на спора, като отричано от ищеца. Правният интерес от този отрицателен установителен иск „се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора”. Ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес – следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Настоящият състав счита, че произнасянето на въззивния съд за липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск в настоящия казус противоречи на горните разяснения в цитираното тълкувателно решение, макар и да е налице позоваване на същото. Видно е от данните по делото, че ищцовото дружество, сега касатор, се позовава на притежавано самостоятелно право върху имота, което право, включително неговото упражняване, се оспорва от ответника чрез претендираното от него друго право - на ползване върху сгради в същия имот, отричано от ищеца с предявения отрицателен установителен иск. Т. е. фактите, от които произтича правният интерес за ищеца, са установени по делото, което обуславя допустимостта на иска, а произнасянето дали отричаното право на ползване съществува или е прекратено с погиването на вещта, негов предмет, е въпрос по основателността му. В същия смисъл е напр. Р № 245 от 16.12.2015 год. по гр. д. № 3263/2015 год. ВКС, І г. о. Като е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по предявения иск, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане по същество на спора от друг състав на въззивния съд с оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 30 от 20.02.2017 год. по гр. д. № 726/2016 год. на Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: