Р Е Ш Е Н И Е          № 229                               София,  07.04.2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:                                                                               Председател:Добрила Василева Ч. Маргарита С. Г. Г.   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 14/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 392 от 13.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 177 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 75/08 г. на В. окръжен съд в частта по извършване на делбата. Касаторът М. И. М. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата Е. Б. С. счита, че касационната жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение в обжалваната част в сила е оставено решение № 826 от 27.11.2007 г. по гр. д. № 1121/07 г. на В. районен съд в частта, с която делбеният имот, съставляващ апартамент № 5 в гр. В., ул. “Цар А. I” № 29, вх. А, заедно с прилежащите избено и таванско помещения и припадащите си идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, е изнесен на публична продан. Искането за възлагане на имота на съделителката М, сега касатор, е квалифицирано от въззивния съд по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./. Прието е, че изискванията на посочената разпоредба не са налице, защото преживялата съпруга притежава друго жилище - 1/2 ид. ч. от дворно място и жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор. Затова делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса как следва да се тълкува изискването преживелият съпруг да няма собствено жилище като предпоставка за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./. По делото е установена следната фактическа обстановка: С влязло в сила решение от 04.07.2007 г. по гр. д. № 1121/07 г. на В. районен съд е допусната делба при дялове 7/16 ид. ч. за Е. Б. С. и 9/16 ид. ч. за М. Ил. М. - съответно дъщеря и втора съпруга на Б. А. М. , починал на 16.04.2005 г. Прието е, че ¾ ид. ч. от вещта са били лична собственост на наследодателя на страните и ¼ ид. ч. - съпружеска имуществена общност на същия и на М. И. М., прекратена със смъртта на съпруга. Искане за възлагане на имота е заявено от преживялата съпруга, която освен частта от имота, предмет на делбата, притежава и ½ ид. ч. от дворно място с площ 732 кв. м. и от жилищна сграда от 70 кв. м. в с. Р.. Решението на въззивния съд е неправилно в частта, с която делбата е извършена чрез изнасяне на неподеляемия апартамент на публична продан. Фактическият състав на нормата на чл. 288, ал. 2 ГПК /съгласно редакцията, публикувана в ДВ, бр. 64/1999 г. - отм./ поставя изискването претендиращият възлагане преживял съпруг да няма собствено жилище. Понятието “жилище” има законова дефиниция в нормата на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, който го определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В случаите, когато дадено понятие е законово определено, то следва да се използува в един и същ смисъл във всички нормативни актове - аргумент от чл. 37, ал. 1 от У. № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Затова отрицателното условие да “няма собствено жилище” следва да се разбира в смисъл съделителят с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. С оглед данните по делото, че преживялата съпруга притежава ½ ид. ч. от дворно място с жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор, не може да се приеме, че се касае за жилищен имот, който задоволява жилищните нужди на съделителката. Затова наличието му неправилно е преценено като пречка за уважаване на заявеното искане. Налице са релевираните с жалбата касационни отменителни основания по чл. 281 т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което въззивното решение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт следва да се отменят в частта за извършване на делбата по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. Делбеният имот следва да се постави в дял на преживялата съпруга на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, ако същата заплати на съделителката С за уравнение на дяловете 38 500 лева в 6-месечен срок от датата на постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва, считано от същата дата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 177 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 75/08 г. на В. окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 826 от 27.11.2007 г. по гр. д. № 1121/07 г. на В. районен съд в частта, с която делбата е извършена по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. И. М. от гр. В., на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ недвижим имот, съставляващ апартамент № 5 в гр. В., ул. “Цар А. I” № 29, вх. А, със застроена площ 85.03 кв. м., заедно с прилежащите избено помещение № 9 и таванско помещение № 8 и припадащите си идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като М. И. М. ще придобие правото на собственост върху този имот, ако в 6-месечен срок от датата на постановяване на настоящото решение заплати на Е. Б. С. 38 500 /тридесет и осем хиляди и петстотин лв./ лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху сумата, считано от същата дата. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: