Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * средна телесна повреда * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * съставомерни последици

 

 

                                 Р Е Ш Е Н И Е

                                

                                          454

 

         София, 30 ноември 2009година

 

 

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  2 ноември  две хиляди и девета година, в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

                                                                    

                                                                        

 

при участието на секретаря:Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев

изслуша докладваното от Съдия Е. Величкова

касационно нох.дело №491 по описа за 2009 година

 

Срещу решение по внохд. №147/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от подсъдимия О. Е. Т.,с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и завишен размер на присъдени обезщетения за неимуществени вреди.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от з. ,само досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието.

Частните обвинители и граждански ищци и поверениците им, намират жалбата изцяло неоснователна.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище жалбата на подсъдимия,като неоснователна да се остави без уважение.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 9.06.2009 г.постановено по внохд. №147/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е изменена присъда по нохд. №16/2009 г. на Окръжен съд гр. В.,като е увеличен размера на присъдените на Ж. Д. ,като майка и законен представител на малолетните П. Д. и К. Д. , обезщетения за неимуществени вреди на по 70 000 лв. В останалата й част присъдата е потвърдена.

С посочената присъда подсъдимия Т е признат за виновен на 27.06.2008 г. на магистрала “Хемус”, близо до пътен възел с. С.,при управление на л.а.с дк №СА 88 99 ММ,да е нарушил правилата за управление-чл.20 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. и Р. Д. и средни телесни повреди на шест лица,поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б. Б НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години,което да изтърпи при първоначален лек режим,както и с лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

Подсъдимия е осъден да заплати и съответните обезщетения за неимуществени вреди,ведно със законните последици.

ПО ЖАЛБАТА на под. Т. :

Оплакването е за явна несправедливост на наложеното наказание,произтичащо от отказа на инстанционните съдилища да приложат разпоредбата на чл.66 ал.1 НК. Според защитата не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството ,че подсъдимия признава вината си,че произшествието се дължи на физиологичния факт на заспиването и че ефективното изтърпяване на наказанието е несправедливо.

Доводите са неоснователни. При определяне размера на наказанието и начина на изтърпяването му инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Особено подробни съображения е изложил въззивния съд ,които изцяло се споделят от Върховният касационен съд и са в смисъл,че наказанието е определено при условията н чл.55 ал.1т.1 НК ,с оглед протеклото първоинстанционно производство по глава двадесет и седма НПК,че наказанието е определено значително под минимума посочен в чл.343 ал.4вр. с ал.3 б. Б НК,че изключително тежкия резултат значително надхвърля изискуемия от закона минимум от съставомерни последици,че подсъдимия признава вината си и искрено съжалява. Правилен и законосъобразен е и извода ,че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването му,въпреки че другите формални предпоставки са налице. В тази връзка липсва претендираното нарушение на чл.348 ал.5т.2 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №147/2009 г. на Апелативен съд гр. В.,с което е изменена присъда по нохд. №16/2009 г. на Окръжен съд гр. В..

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :