Р Е Ш Е Н И Е № 357 гр. София, 18 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Искра ЧОБАНОВА……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 915 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. С. чрез защитника му адв. П. Й. срещу въззивна присъда № 3 от 23.03.2012г., по внохд № 53/12 г. на Апелативен съд гр. Варна. С новата присъда била отменена постановената присъда № 14 от 30.01.2012г., по нохд № 189/11г. на Окръжен съд гр. Силистра, с която подсъдимият С. бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.304, ал.1 пр.1 от НК. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че оценката на доказателствата е извършена неправилно, което е довело до нарушение на закона с признаването на подсъдимия за виновен. Настоява се за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Й. със същото искане, без да сочат съображения. Представителят на ВКП излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че фактическите обстоятелства са били правилно установени, въз основа на което са били направени верни изводи за виновност на подсъдимия в извършването на престъпление по чл.304, ал.1 от НК, сочещо на правилно приложение на материалния закон. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред. С решение на ВКС, ІІІ н.о., постановено по н.д. № 1016/11г., била отменена постановената оправдателна присъда на Силистренски окръжен съд по нохд № 182/10г. по повдигнато обвинение по чл.304, ал.1 от НК срещу подсъдимия К. С. и решението по внохд № 309/10г. на Апелативен съд гр. Варна за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Делото било върнато за ново разглеждане на Окръжен съд гр. Силистра за отстраняване на допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с ясното и точно формулиране на обвинението. С разпореждане на съдията - докладчик по нохд № 117/11г. на Окръжен съд гр. Силистра делото било върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По внесен нов обвинителен акт, с присъда № 14 от 30.01.2012г. на Окръжен съд гр. Силистра, по нохд № 189/11г. подсъдимият С. бил оправдан отново по повдигнатото му обвинение по чл. 304, ал.1 от НК. С присъда № 3 от 23.03.2012г. на Апелативен съд гр. Варна подсъдимият С. бил признат за виновен в това, че на 07.03.2010 г. на ГКПП [населено място] предложил дар – банкнота от 50 евро на длъжностно лице – Б. Н. М. – полицай при ГКПП С. за да не извърши действие по служба – щателна проверка на лек автомобил Тойота РАВ 4 с регистрационен № VS – 03 – N MJ в който пътувал, поради което и на основание чл.304, ал.1, пр.1 НК и чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 1000 лв. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 307а от НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението – 1 брой банкнота с номинал 50 евро с № S 24931773169. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: В жалбата се релевират доводи за неправилна оценка на доказателствения материал, довела до нарушение на закона с признаването на подсъдимия за виновен. Жалбата е неоснователна. В мотивите към присъдата си въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствения материал. Констатирал е превратно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на релевантните факти по обвинението, като е изложил приетите за установени факти и доказателствата, които ги подкрепят. Тази процесуална дейност е извършена съобразно правомощията на апелативната инстанция и при спазване изискванията на процесуалния кодекс. Тъй като необосноваността не е сред предвидените в чл.348, ал.1 от НПК касационни основания и с оглед спазването на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал, проверката на присъдата по релевираното в касационната жалба оплакване за нарушение на закона следва да се извърши на база на приетата от апелативния съд фактическа обстановка. По делото е безспорно установено длъжностното качество на св. М. – полицай при ГКПП [населено място], в служебните задължения на когото е влизало осъществяването на граничен контрол на изходящото трасе на граничния пункт. Според показанията на свидетелите М. и Н., българският граничен полицай е наредил отварянето на багажника на лекия автомобил, при което подсъдимият се опитал да сложи банкнота от 50 евро в джоба на якето му, което последният осуетил, отдръпвайки се назад. След поискване от страна на св. М. на паспортите на лицата, возещи се в автомобила, С. поставил банкнота от 50 евро в единия от тях, в момент, в който българският граничен служител ги взел в ръцете си. Наличието на банкнотата в паспорта било констатирано впоследствие и от св. А.. Пред св. Ч. подсъдимият направил извън процесуално изявление, че дал парите за да не бъде извършвана щателна проверка на автомобила, което да забави пътуването му. Така установените фактически обстоятелства са мотивирали въззивния съд да направи извод за осъществено от подсъдимия престъпление по чл. 304, ал.1 от НК. Доводите от правна страна в мотивите на въззивната присъда се споделят изцяло от касационния съд. С поставянето на банкнотата от 50 евро в един паспортите, които граничният полицай е искал да провери, подсъдимият е демонстрирал недвусмислено готовността си да даде неследващ се дар, за да мотивира длъжностното лице да не извърши действие по служба. Обстоятелството, че предложението не е било изразено в словесна форма, не води до несъставомерност на деянието. Законът не поставя изискване „предлагането” на дар да бъде осъществено словесно, стига деецът да е манифестирал по ясен и разбираем за адресата начин желанието си да предостави неследващия се дар или облага. За разлика от „даването” на дар, „предлагането” не изисква насрещно приемане от адресата, което основателно е мотивирало въззивния съд да приеме, че престъплението по чл.304, ал.1 от НК е довършено, а не представлява опит. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3 от 23.03.2012г., постановена по внохд № 53/12 г. на Апелативен съд гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.