6 Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 02.10.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Марияна Иванчева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия К. КНД № 268/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. В. – повереник на частния обвинител И. Н. П. против решение № 6/22.01.2020 г. по ВНОХД № 92/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбата се навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че подс. С. Р. е избегнал срещата с първоначално определените вещи лица и сезирането на апелативния съд с това обстоятелство довело до смяната им с други, които подс. Р. посетил. Оплаква се, че били отклонени исканията му за назначаване на повторна съдебно психологическа, медицинска и неврологична експертиза с оглед преценка на състоянието на подсъдимия. Твърди, че липсвали медицински документи за здравословното състояние на подсъдимия като по същество оспорва поставената диагноза и действителното състояние на подсъдимия, а от там и изхода на делото пред въззивния съд. Смята, че подмяната на първоначално определените вещи лица е незаконосъобразна. Счита, че първо делото следва да бъде спряно на база приетото експертно заключение с оглед проследяване на състоянието на подсъдимия и извършване на преценка за неговата вменяемост. Затова иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативен съд – Варна. В съдебно заседание процесуалният представител на частната обвинителка поддържа жалбата си. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Намира, че решението на апелативния съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Защитникът на подс. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 8 от 19.06.2018 г., постановена по НОХД № 64/2017 г. Търговищкият окръжен съд е признал подс. С. Д. Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК като му наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години изтърпяването, на което отложил с три годишен изпитателен срок както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години считано от влизане в сила на присъдата. Първоинстанционният съдебен акт бил атакуван от упълномощения защитник на подс. Р. и от повереника на частната обвинителка И. П. пред апелативен съд – Варна, където било образувано ВНОХД № 92/2019 г., приключило с атакуваното решение, с което присъда № 8, постановена на 19.06.2018 г. по НОХД № 64/2017 г. на ОС – Търговище била отменена, а наказателното производство по делото било прекратено на основание чл. 344, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. Касационната жалба е основателна макар и не по изложените в нея доводи. Прочитът на материалите по делото води до категоричен извод, че е допуснато различно от претендираното от повереника на частната обвинителка съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяната на решението на апелативен съд – Варна и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящият състав констатира, че въззивната инстанция не е придобила лични впечатления от подс. Р., а това е било задължително по няколко съображения – изискването на разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК, според която по дела с обвинение за тежко престъпление, в извършването на което подсъдимият Р. е обвинен, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително, освен в случаите на чл. 269, ал. 3 от НПК, какъвто този случай не е и наличните по делото данни, пораждащи съмнение относно вменяемостта на подсъдимия. Оплакването на повереника, че подс. Р. е избегнал първоначално определените вещи лица, които да го изследват, се потвърждава от материалите по делото. Това обаче не означава, че поведението му не е било болестно мотивирано или че той е имал каквито и да е предпочитания относно персоналния състав на назначената му медицинска експертиза. Нищо по делото не показва някаква заинтересованост от страна на подсъдимия към това кои лекари ще извършат прегледа му и ще дадат заключение относно здравословното му състояние. Видно от хронологията на събитията вещите лица д-р П. и д-р К. са били назначени от съда по препоръка на изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“, като страните не са били против определянето им за такива. Никоя от тях не е изявила каквито и да е претенции в насока отхвърляне или несъгласие с определените вещи лица. Действително, в заседание, проведено на 04.07.2019 г., съдебният състав е назначил съдебно медицинска експертиза в състав д-р К. К. – психиатър и невролог, който следвало да бъде определен от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна и делото било отложено за 20.09.2019 г.. Изпълнителният директор на болницата възложил определянето на вещо лице невролог по делото на Началника на Втора клиника по нервни болести и тя определила доц. д-р Д., която да участва в изготвяне на експертизата. На 21.08.2019 г. в апелативен съд - Варна се получила молба от вещите лица д-р К. и доц. д-р Д., с която уведомявали съда, че С. Р. отказал да тръгне за гр. Варна за освидетелстване и че д-р К. в периода 12.09.2019 г. – 15.10.2019 г. щяла да бъде в гр. София. Съдържанието на това писмо показвало, че няма как възложената на вещите лица експертиза да бъде изготвена навреме за съдебното заседание и че вещото лице д-р К. не може да се яви в него на определената от съда дата, за да го защити. Това мотивирало съдебният състав да изпрати писмо до изпълнителния директор на МБАЛ – Търговище за определяне на вещи лица психиатър и невролог, които да прегледат подс. Р. и да дадат заключение за неговото здравословно състояние. Това действие било продиктувано от два факта – подс. Р. е с постоянен адрес в гр. Търговище, от една страна, а от друга - давало възможност за своевременно изготвяне на необходимото за решаването на делото заключение за съдебното заседание на 20.09.2019 г.. На 03.09.2019 г. в апелативен съд – Варна постъпил отговор от изпълнителния директор на МБАЛ – Търговище, който бил определил психиатър, който да участва в експертизата, но не и невролог, предвид натовареността на невролозите и отпускарския сезон. Наред с това било получено писмо от МБАЛ – Търговище, че психиатрите от отделението в [населено място] са си направили отвод по делото на подс. Р.. На 04.09.2019 г. съдията – докладчик изпратил ново писмо до УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна с искане за определяне на експерти, които да изготвят експертизата. На 17.09.2019 г. в апелативния съд постъпил отговор от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, от който е видно, че за експерти по делото били определени д-р П. – невролог и д-р К. – психиатър. Това наложило пренасрочване на делото за следваща дата, предвид обективната невъзможност на експертите да изпълнят поставената им задача за 20.09.2019 г.. Опитът да се внуши нередност при смяната на вещите лица и необективност при подбора им се опровергава от данните по делото. Нито съдът, нито експертите, заели се с изготвяне на поставената им задача, могат да бъдат упрекнати в необективност и пристрастност. Тъкмо обратното, хронологията на събитията показва усилията на съда да приключи делото в разумен срок и съдействието, оказано им от изпълнителните директори на болниците в гр. Варна и гр. Търговище. В тази връзка неоснователно е възражението на повереника, че експертите, изготвили заключението на подс. Р. по делото, били неправилно определени. Въззивният съд е упрекнат, че е отхвърлил искането на повереника за назначаване на повторна психологическа, медицинска и неврологична експертиза. Съдът е счел, че заключението на изслушаната пред него експертиза, състояща се от психиатър и невролог е пълно и ясно, поради което в определението си е посочил, че няма основание да удовлетвори искането на процесуалния представител на страната в тази насока. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание експертното заключение е защитено убедително при разпита на вещите лица в присъствието на страните. Експертите са дали подробни разяснения относно здравословното състояние на подс. Р., като са отговорили на всички въпроси, интересуващи съда и страните по делото по този въпрос. От заключението и разясненията е видно, че освидетелствания С. Р. страда от смесена корова и подкорова съдова деменция, което представлява продължително разстройство на съзнанието. Установената степен на когнитивни нарушения и нарушеното ежедневно психо-социални функциониране са предпоставка според вещите лица за нарушение на базовите му психични годности. Професионалното им мнение е, че освидетелстваният страда от заболяване с необратим процес с влошаване, не и с подобряване на състоянието. Съобразно становището на медиците за поставяне на диагнозата, тестове не са необходими. Диагнозата не се поставя от клиничен психолог, т. к. той не е лекар, а тестовете по – скоро онагледяват, обективират самата диагноза. Инсултът, прекаран от подс. Р., допълнително рязко е влошил неговото състояние. Според експертите няма опит за симулация от страна на изследваното лице, тъкмо обратното - състоянието му, възприето от тях, се потвърждавало от направените два скенера на главния мозък. Именно поради преценката на съдебния състав, че заключението на вещите лица е професионално изготвено от компетентни експерти с необходимия опит и познания в областта на психиатрията и неврологията, съдът е направил извод за липса на законовите предпоставки за назначаване както на повторна, така и на допълнителна експертиза, което виждане изрично е обосновал в постановеното от него определение от 15.11.2019 г.. В случая са нарушени процесуалните правила поради липсата на придобити лични впечатления от страна на съда за здравословното състояние на подс. Р., което налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото е необходимо да се осигури личното участие на подс. Р. в производството. Няма пречка, с оглед коректното установяване на здравословното състояние на подсъдимия да се прибегне и до настаняването му за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни. Наред с това, процесуалният представител на частната обвинителка следва прецизно да мотивира искането си във връзка с вида на евентуално претендираната експертиза както и становището си относно хода на делото по същество. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6/22.01.2020 г. по ВНОХД № 92/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна. ВРЪЩА делото на апелативен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.