Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 28.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 97 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – София против въззивно решение № 367/11.11.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти състав, постановено по ВНОХД № 562/2015 г., в ЧАСТТА относно потвърждаването на присъда от 17.02.2015 г. на Софийски градски съд, НО, 35-ти състав, по НОХД № 780/2014 г., касаеща оправдаването на подсъдимите А. Т., А. Г., И. И. и Б. Б. по повдигнатите им обвинения по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 (за първите трима) и вр. чл. 20, ал. 4 (за четвъртия), вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В протеста, поддържан и от прокурора при ВКП, се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон, свързани с правилната оценка на доказателствата, довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите, които са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение в атакуваната му част и връщане на делото за ново разглеждане на САС. В с. з. пред ВКС подсъдимите Т., Г., И. и Б., лично и чрез защитниците си отчитат изложените в протеста доводи за неоснователни, поради което молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Представени са и подробни писмени възражения. В последната си дума всеки един от подсъдимите моли протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Предмет на касационната проверка е въззивното решение в потвърдителната му част за оправдаването на подсъдимите по следните обвинения: - за подсъдимите А. Т. и А. Г. - по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че при продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители и в качеството им на длъжностни лица (първият като разпоредител на разплащателна сметка на П. [фирма], а вторият като изпълнителен директор на същото дружество), в периода 03.08.2007 г. – 29.08.2007 г., в [населено място], заедно и поотделно присвоили 3 490 000 евро с левова равностойност 6 825 846. 70 лв., нареждайки преводи от сметката на П. [фирма] в полза на швейцарската банка [фирма]. - за подсъдимите А. Т., И. И. и Б. Б. - по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 (за първите двама) и вр. чл. 20, ал. 4 (за третия), вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че при продължавано престъпление, в съучастие – Т. и И. като съизвършители, а Б. като помагач, в качеството им на длъжностни лица (Т. като Главен изпълнителен директор на [фирма], а И. като член на Управителния съвет), в периода 01.11.2007 г. - 05.12.2007 г. присвоили недвижими имоти и съоръжения (хвостохранилище и общежитие), собственост на [фирма] на обща стойност 29 330 973. 77 лв., прехвърляйки собствеността върху тях на [фирма] без да са заплатени. Извън обхвата на касационната проверка е оправдаването на подсъдимите Т. и И. по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Касационният протест е неоснователен. По повод оправдаването на подсъдимите Т. и Г. за присвояване на 3 490 000 евро, в касационния протест са изтъкнати доводи за допуснати нарушения по чл. 13, 14, чл. 107, ал. 5 от НПК, мотивирани с непълна оценка на доказателствата за предназначението и целевото разходване на паричните средства, отпуснати като кредит на П. [фирма]. В тази връзка се твърди, че са били игнорирани данните подсъдимият Т. да е убедил членовете на УС (а и поради това те са взели решението по протокол № 12/02.08.2007 г. да се кандидатства за отпускането на банков кредит), че паричните средства са необходими за обезпечаване на оперативните дейности на клуба (покупката на играчи и обезпечаване на финансовите дейности, които са пряко свързани с функционирането му, вкл. плащане на забавени заплати), като съгласно договора 08.08.2007 г. кредитната линия е била предоставена от [фирма] за оборотни средства и именно с тази цел е следвало да се ползва. Вместо това обаче средствата от кредита неправомерно били насочени към закупуване на акциите на П. [фирма], в която сделка клубът не е имал участие, като му е била причинена вреда в горепосочения размер. ВКС намира, че цитираните процесуални нарушения не са били допуснати и изтъкването им е само формален повод за сезиране на настоящата инстанция. Всички съществени обстоятелства, свързани с обвинението по чл. 203, вр. чл. 201 от НК, касаещо разпореждането със средства от кредитната сметка на П. [фирма] от подсъдимите Т. и Г. в периода 03.08.2007 г. – 29.08.2007 г., са били изяснени обективно, последователно и с нужната пълнота както от първата, така и от въззивната инстанция. Безспорно е било установено, че прякото предназначение на кредитната линия в [фирма] е било за оборотни средства на „Ц.”, но също толкова безспорни са и констатациите, основани върху точен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност, че отпускането на първия и следващите траншове (чийто общ размер надхвърля инкриминираната сума) е било в зависимост от предоставеното обезпечение от [фирма], като именно с паричните средства на това дружество е бил погасен кредита на Ц. в посочената банка. Подробно е изяснена конкретната роля на [фирма] в общата холдингова структура на купувача на акциите на „Ц.” (П. М.) и цялостната процедура по прехвърлянето им от продавача (св. В. Б.), която ВКС не намира за нужно да преповтаря, а и в тази връзка обвинителната власт не е правила никакви възражения. Въз основа на установените факти инстанциите по същество правилно са приели, че извършените преводи от подсъдимия Т. и Г. до размера от 3 490 000 евро (от общо 5 432 930 евро) не са били без основание, а в изпълнение на сделката за закупуване на акциите на П. [фирма], което не е било тайна за управителните органи. Всички парични трансфери са били осъществени по волята на бъдещия им приобретател, явяващ се и собственик на паричния поток, осигурен чрез дъщерните му дружества като обезпечение на кредитната линия в полза на клуба. Разпореждането с част от кредитните средства не е било съобразно тяхното формално предназначение – за оборотни средства, но това само по себе си, а и обсъдено в контекста на цялата схема по придобиването на акциите на клуба, не може да се разглежда като присвоително престъпление. Нецелевото разходване на паричните средства, предоставени в кредит на частно търговско дружество, не е обективен съставомерен признак на престъплението по чл. 201 от НК (сравни с чл. 254а от НК, където е уреден случай на разпореждане с бюджетни средства). Не е налице и настъпила вреда, тъй като кредитът е бил погасен от [фирма], като не е имало и последващи финансови претенции на това дружество към П. [фирма]. Втората линия на възражения в протеста се свързва с оправдаването на подсъдимите Т., И. и Б. за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201 от НК по повод разпореждане с имоти на [фирма] – хвостохранилище и общежитие. Според прокурора е било допуснато нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като въззвният съд не представил мотивиран отговор, че хвостохранилището е неоперативен имот. В тази връзка не били обсъдени данните, че същият е оперативен и без него [фирма] би спрял работа. Изтъква се още, че решенията на управителния и надзорния съвет на АД са касаели продажба на неоперативни активи, а не безвъзмездното им прехвърляне, доколкото продажната цена не е постъпвала по сметката на дружеството. Внимателният прочит на мотивите както на първата, така и на въззивната инстанция, не оставя никакво съмнение, че поставените от обвинението въпроси, свързани със сделките за хвостохранилището и общежитието, са били обсъдени и разрешени по надлежен процесуален начин (вж. л. 29 и сл. от ВНОХД), поради което няма място за споделяне на тезата за допуснато процесуално нарушение, вкл. по чл. 339, ал. 2 от НПК, което да е съотносимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Подробно е изяснено, че при тези сделки управителните и надзорни органи на [фирма] са провели процедура и са взели решение за продажбата на неоперативни дълготрайни активи, в които са включили и въпросното хвостохранилище (терен и сгради) и общежитие. В закона липсва правна формулировка кой имот е оперативен или не, поради което за собственика не съществува ограничение да определи свой имот като неоперативен, както е направено в случая. По-важното разбира се е, че подсъдимите не са пристъпили към разпореждане с имотите самоволно, а въз основа на взетите решения на УС и НС, като е отделен въпросът, че и след прехвърлянето им [фирма] е продължило да ги използва съобразно предназначението им и без прекъсване. Най-същественото обаче и което упорито е било пренебрегвано от обвинителната власт е, че макар формално изповяданите сделки да са били за продажба на двата имота, то с оглед подробно обсъдените от инстанциите по същество доказателства (клауза в предварителния договор за обратно изкупуване в определен срок, отразяване в нотариалните актове, че продажната цена се счита за платена, четиристранният протокол от 29.10.2007 г.), крайната им цел е била същите имоти да послужат като вид обезпечение за заплащане на последната вноска за придобиване на акциите на П. [фирма] в размер на 6 300 000 евро (дължима на св. В. Б., оперирал при продажбите, респ. при обратното връщане на общежитието в патримониума на [фирма] чрез своето дружество [фирма]). С предлагането/приемането на престация, различна от първоначално дължимата (datio in solutum), сделката за покупката на акциите е била финализирана. Всички тези въпроси са били подробно и аналитично разгледани, като е даден отговор поради какви причини сочената в договорите цена не е постъпвала по сметката на продавача. В тази връзка ВКС не споделя твърдението в протеста за осъществено от подсъдимите безвъзмездно прехвърляне на активи в нарушение на взетите решения на управителните органи на [фирма]. Използваните нестандартни способи за уреждане на търговските отношения относно закупуване на акциите на П. [фирма] не дават основание да се счита, че в случая е извършена престъпна дейност, попадаща в обхвата на чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201 от НК. При това положение, след като ВКС констатира, че въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички относими за правилното решаване на случая доказателствените източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения поради какви причини намира обвиненията за неподкрепени, няма основания да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено, вследствие на което и материалният закон да е бил приложен неправилно с оправдаването на подсъдимите. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 367/11.11.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти състав, постановено по ВНОХД № 562/2015 г., с която е потвърдена присъда от 17.02.2015 г. на Софийски градски съд, НО, 35-ти състав, по НОХД № 780/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.