О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 498   София, 30.06.2010 г.               Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тредесети юни две хиляди и десета година в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА             ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА               ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА     при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 498/2010 г.   Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.   Образувано е по частна касационна жалба от „АБ” А. гр. Х., ч. процесуалния му представител адв. М от АК – гр. Х., срещу определение № 312 от 09.03.2010 г. по ч. т. дело № 225/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се отменя определение от 21.01.2010 г. по гр. д. № 161/2008 г. на Окръжен съд гр. Х. и се оставя без уважение искането на жалбоподателя за осъждане на „Х” О. гр. С. да му бъдат заплатени направените от него разноски в размер на 18 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение въззивният съд е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, което е довело до незаконосъобразност и необоснованост на изводите на ПАС. Същият моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната касационна жалба „Х” О. гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Изложени са доводи за липсата на касационни основания. Счита, че обжалваното определение е правилно. Наведени са и съображения за неоснователността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Производството по гр. д. № 161/2008 г. на Хасковски окръжен съд е образувано по искова молба от „Х” О. гр. С. срещу „АБ” А. гр. Х.. Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 162 ЗЗД, с който да бъде прието за установено, че ответникът е сключил и учредил в полза на ищеца договор за залог на вземане на стойност 150 000 евро, с който залог се обезпечават паричните задължения на „С” ЕО. , възникнали по договор за финансов лизинг, сключен от ищеца, както и че е налице неизпълнение от страна на главния длъжник, за което отговоря залогодателя. При условията на евентуалност е предявен и положителен иск с правно основание чл. 139 ЗЗД във вр. с чл. 138 ЗЗД, с който да бъде установено, че „АБ”А. и „Х” О. гр. С. са сключили договор за поръчителство, по силата на който ответно дружество отговаря солидарно със „С” ЕО. за изпълнение на паричните му задължения, произтичащи от посочения договор, както и че изискуемостта на същите е настъпила, като поръчителят се е задължил да отговаря до размера им от 150 000 евро. С определение от 05.02.2009 г. е допуснато обезпечение на предявения осъдителен иск за сумата от 292 500 лв., представляваща левова равностойност на 150 000 евро, като обезпечение за чужд дълг – на „С” ЕО. ч. налагане на запор върху сумата от 150 000 евро, блокирана по банковата сметка на ответното дружество в „С” клон София. С определение № 118 от 11.11.2009 г. ХОС е прекратил производството по гр. д. № 161/2008 г., поради недопустимост на предявените искове, като са изложени съображения в този смисъл. Депозирана е молба от ответника /жалбоподател в настоящото производство/, с която на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК е направено искане за допълване на постановения съдебен акт за присъждане на разноски в негова полза, като с определение от 21.01.2010 г. ищецът е осъден да заплати в полза на „АБ” А. гр. Х. разноски в размер на 18 500 лв. Ищецът (ответник в настоящото производство) е депозирал частна жалба пред ПАС срещу определението за присъждане на разноски, като с определение № 312 от 09.03.2010 г. по ч. т. д. № 228/2010 г. въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и е оставил без уважение искането на „АБ” А. за присъждане на разноски в размер на 18 500 лв. по съображения, че по делото не е установено извършването на разходи за плащане на адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят не е формулирал процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и които е от съществено значение за изхода на спора. Видно от данните по делото в конкретния случай процесуалноправният въпрос е: считат ли се за реално направени разходите на ответника в полза на негов процесуален представител при изрично признаване за получаването им от упълномощения процесуален представител. Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по посочения по–горе процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора. Този въпрос е важен за делото, тъй като от него зависи присъждането на разноски в полза на ответника (жалбоподател). Поддържа се, че същият е разрешаван противоречиво от съдилищата - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната касационна жалба е основателна. Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна и невиновна, дължат се реално направените разноски. Основанието да се присъдят се крие във вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен иск. В конкретния случай, ХОС е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявените искове от „Х” О. гр. С.. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Съществува трайно установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с разписка за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на договора за правна помощ. Видно от данните по делото, с двустранно оформената фактура № 6 от 15.12.2008 г. е уточнен размерът на адвокатското възнаграждение, което „АБ” А. гр. Х. дължи на АС ПКК „К” гр. Х., като основание за това плащане е защита по гр. д. № 161/2008 г. на ХОС. От приложеното към частната жалба извлечение за електронно банкиране се установява, че още преди постановяване на определението за прекратяване на делото от първоинстанционния съд, жалбоподателят е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение на 4 /четири/ вноски – на 15.04.2009 г., 30.04.2009 г., 12.05.2009 г. и 02.06.2009 г. Получаването на сумата се признава и от адвокат М от АК гр. Х. в писмения му отговор, адресиран до ПАС. Въззивният съд е следвало да съобрази изявленията на процесуалния представител на дружеството, които не са били оспорени от „Х” О. гр. С.. При тези фактически данни, по делото безспорно е установено, че ответникът реално е направил претендираните разноски за защитата си срещу предявените срещу него процесуално недопустими искове, с оглед на което същите следва да му бъдат присъдени. Размерът на договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишен и не надхвърля трикратния размер на минималния адвокатски хонорар, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВСС, предвид сложността на делото и цената на предявените искове. Посочените фактически данни налагат извода, че въззивният съд не се е съобразил с действащата в момента нормативна уредба, с оглед на което неправилно с обжалваното определение е отменил определението на ХОС и е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на разноски в полза на „АБ” А. гр. Х.. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че определението на Пловдивския апелативен съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 18 500 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 312 от 09.03.2010 г. по ч. т. дело № 225/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА „Х” О. гр. С. да заплати на АБ” А. гр. Х. разноски в размер на 18 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: