Р Е Ш Е Н И Е №124 Гр. С., 20.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 2054 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. П. срещу Решение № 436 от 06.11.2013 г. по в.гр.д.№ 604/13 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 364 от 15.05.2013 г. по гр.д.№ 3462/12 г. на Хасковския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Х. С. Х. /починал след постановяване на въззивното решение и заместен в процеса от наследниците си по закон/ против касатора осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца върху 49/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.721.338 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на изпълнителния директор на А., с административен адрес: [населено място], [улица], на площ от 437 кв.м., и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на тези идеални части от имота. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на така постановеното въззивно решение, като при условията на евентуалност се поддържа, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото, евентуално- отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск за собственост върху описания по-горе недвижим имот бъде отхвърлен със законните последици. Ответниците по касационната жалба- И. С. Х., Д. С. Х., К. М. К., М. М. К., Д. Д. К., С. Д. К. и Д. Д. Д., конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия след постановяване на въззивното решение ищец Х. С. Х., не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК. С Определение № 270/ 16.06.2014 г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- предвид обусловеността на спора от следния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, а именно: Представлява ли обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: По съображенията, изложени в определението за допускане на касационното обжалване, следва да се приеме, че релевираното от касатора оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение е неоснователно. Повдигнатият от ищеца правен спор с предмет принадлежността на правото на собственост върху 49/100 ид.ч. от процесното дворно място не е разрешен със сила на пресъдено нещо като отрицателна процесуална предпоставка, обуславяща недопустимост на производството. С Решение № 891/09 г. от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1001/08 г. на І г.о. искането на Х. С. Х. за разпределяне ползването на имота по реда на чл.32, ал.2 ЗС е отхвърлено не защото му е отречено участието в съсобствеността, а поради наличие на спор за собственост, за който съдът е приел, че следва да бъде разрешен по общия исков ред /решението на ВКС е постановено преди приемане на ТР № 13/12 г. от 10.04.2013 г. по т.д.№ 13/12 г. на ОСГК на ВКС, според което в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът дължи произнасяне по всички възражения относно правата на страните в съсобствеността/. Не е налице недопустимост на решението на Хасковския окръжен съд и поради нередовност на исковата молба, доколкото с уточняващата молба от 18.01.2013 г. ищецът е формулирал и конкретизирал в достатъчно степен основанията, на които претендира да бъде признат за собственик, като е посочил и поредността на тяхното разглеждане- по силата на закона, доколкото процесното дворно място представлява обща част на сградата, в която страните притежават самостоятелни обекти, и евентуално- по силата на придобивна давност за периода от 18.08.2000 г. до м.март 2011 г. Така уточнената искова молба отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон по чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК и надлежно ангажира компетентността на сезирания със спора съд. По материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешението, дадено в Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/09 г. на І г.о. и Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 911/11 г. на ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според които дворното място е обща част на сградата, само доколкото принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него има сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата значение, т.е. не представлява обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му. Произнасянето по материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, обуславя извод за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на приложимия материален закон- касационно основание по смисъла на чл.281, т.3, предл.1 ГПК. Доколкото от събраните по делото доказателства /Скица на поземлен имот № 143/ 08.01.2013 г. и Н..акт № 176, том ІІ, рег.№ 8263, дело № 356/10 г./ се установява, че в процесното дворно място е изградена, освен жилищната сграда, в която страните притежават самостоятелни жилища, и стопанска постройка от 19 кв.м., принадлежаща на ответника и нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект, следва да се приеме, че теренът не представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС на жилищната сграда и следователно ищците /ответници по касация/ не се легитимират на това основание като собственици на идеална част от мястото, съответна на притежавания от тях в режим на индивидуални собственически права жилищен обект в сградата, а именно нейната източна половина. Това обуславя отмяната на обжалваното въззивно решение, както и на потвърденото с него първоинстанционно решение, с което първоначалният ищец Х. С. Х. е признат за собственик на 49/100 ид.ч. като общи части от поземлен имот с идентификатор 77195.721.338 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен до този размер издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост на мястото, и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от правоприемниците на Х. Х. главен иск за собственост на това основание бъде отхвърлен. При този ход на спора и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по предявения при условията на евентуалност собственически иск, основан на твърдението за придобиване на собствеността върху процесния имот по силата на придобивна давност /т.15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/, тъй като инстанционното разглеждане на гражданските спорове не позволява касационният съд да се произнесе за първи път по иск, който не е разгледан от инстанцията по същество. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 436 от 06.11.2013 г. по в.гр.д.№ 604/13 г. на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно Решение № 364 от 15.05.2013 г. по гр.д.№ 3462/12 г. на Хасковския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Х. С. Х. /починал след постановяване на въззивното решение и заместен в процеса от наследниците си по закон И. С. Х., Д. С. Х., К. М. К., М. М. К., Д. Д. К., С. Д. К. и Д. Д. Д./ против П. М. П. осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС, като е признато правото на собственост на ищеца върху 49/100 ид.ч. като общи части от поземлен имот с идентификатор 77195.721.338 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на изпълнителния директор на А., с административен адрес: [населено място], [улица], на площ от 437 кв.м., и е осъден ответника да предаде на ищеца владението на тези идеални части от имота, и на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени до този размер издадените в полза на ответника констативни нотариални актове № 115/2004 г. на нотариус И. Б. и № 176/2010 г. на нотариус В. С., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. Х., Д. С. Х., К. М. К., М. М. К., Д. Д. К., С. Д. К. и Д. Д. Д. против П. М. П. осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС за 49/100 ид.ч. от гореописания имот на основание притежаването им като обща част от построената в мястото жилищна сграда по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за собственост на основание придобивна давност. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: