Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   N 750   София, 05.12. 2008 година     В     ИМЕТО     НА     НАРОДА    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми ноември  две хиляди и осма година в състав                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИВОВ                                         ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА              при секретаря  Лилия Златкова             в присъствието на прокурора             изслуша докладваното от  съдията М.Славчева              дело N 477/2008 г.   Производство по реда на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. А. К. за отмяна на влязло в сила решение № 48 от 17.03.2005 г. по гр.д. № 486/2004 г. на Пловдивския районен съд. Поддържа се, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, са открити нови писмени доказателста, които са от съществено значение за правилното решаване на делото и които не са могли да бъдат представени в хода на процеса по обективни причини и поради това са налице основания за отмяната му по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. От ответника по молбата РДВР-П. е постъпил отговор, в който се поддържа искане за оставянето й без уважение като неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия намира, че същата е подадена в срока по чл. 305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, районният съд е уважил предявения срещу молителя иск на Р. П. , като го е осъдил да й заплати левовата равностойност на 303.90 щ.д., представляваща цена по сключени между тях договори за охрана със СОТ и полицейски сили за реагиране на частния дом на молителя в гр. П., както и за предоставени му услуги за охрана чрез радийна система за периода 01.04.2000 г. до 06.04.2001 г. Като новооткрито доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК се сочи изходяща от Областна дирекция “Полиция”-П. справка от 11.06.2008 г., според която частният му дом реално е бил охраняван до 17.03.2000 г. Поддържа се, че посочената справка е от съществено значение за правилното решаване на делото предвид приетото от съда, че услугата, предмет на договора е била предоставяна до 06.04.2001 г., на която дата майката на настоящия молител писмено е поискала прекратяването на договора поради прехвърлянето на собствеността върху апартамента. Фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК визира хипотези на непълнота на доказателствата, която се разкрива след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, но която непълнота в доказателствения материал не се дължи на небрежност на страната при попълване на делото с доказателства или на допуснати нарушения на процесуалните норми на съда. Представените в производството по отмяна имат характеристиката на “нови” тогава, когато удостоверяват новооткрити обстоятелства, съществували по време на разглеждане на спора по същество и които страната-молител се е домогвала да установи, но е била обективно възпрепятствана да се снабди с тях. В процесният случай сочената с молбата справка е представена от РДВР-П. с исковата му молба и е била приобщена към доказателствения материал по делото (л.4), което позволява да се направи извод, че това писмено доказателство не може да се квалифицира като такова по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и да послужи за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения настоящата инстанция приема, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд следва да се остави без уажение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 48 от 17.03.2005 г. по гр.д. № 486/2004 г. на Пловдивския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: