Р Е Ш Е Н И Е № 60086 София, 02.11. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА…………………….……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1656 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 211/29.ІІІ.2021 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от Л. С. М. въззивно решение е бил допуснат в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК в частта му, с която е бил отхвърлен изцяло нейния пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, воден срещу ответното „ЗАД „Армеец“-София с предмет присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), явяващи се резултат от получените телесни увреждания в хода на процесното ПТП, настъпило на датата 5 юни 2016 г. Оплакванията на касаторката М. са били за необоснованост и постановяване на въззивното решение в тази му част както в нарушение на материалния закон /чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ, във вр. чл. 10, ал. 1, т.т. 1 и 2 ППЗДвП/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. чл. 9, 12 и 236, ал. 2 ГПК/. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката Л. С. М. е изразила становище, че поддържа жалбата си и претендира прекият й иск за обезщетяване на неимуществени вреди срещу застрахователя да бъде уважен в предявения по делото размер. Съответно застрахователното дружество ЗАД „Армеец“-София, в качеството си на ответник по касация, е изразило становище в о.с.з. пред ВКС чрез своя юрисконсулт, че не следва да отговаря по прекия иск за обезщетяване на имуществени вреди, тъй като пострадалата, като собственица на лекия автомобил „Рено-19“, модел „Ш.“, с който е било предизвикано процесното ПТП, не била трето увредено лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 КЗ, след като имала задължението да поддържа това МПС в изправност. Алтернативно се поддържа от търговеца /застрахователя/, че като не е упражнявала грижата на добрия стопанин по отношение на собствения си лек автомобил касаторката е съпричинила вредоносния резултат чрез бездействието си и затова, в случай, че се приемело от ВКС, че й се дължи обезщетение, то същото следвало да бъде надлежно намалено съобразно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Определяща в процесния случай обаче, била липсата на противоправно и виновно поведение от страна на водача /несобственик/ на този автомобил. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касаторката М., както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на въззивното решение в пределите на чл. 290, ал. 3 ТПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. Правните последици на процесния договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № 11211/16.ІІІ.2016 г., се проявяват при действието на последния Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 1 януари 2016 г. Поради това прекият иск на М. срещу ответното ЗАД „Армеец“-София правилно е бил квалифициран като такъв по чл. 432, ал. 1 от този кодекс. В двете си алинеи разпоредбата на чл. 478 КЗ ясно разграничава че „увредено лице“ може да е и претърпялото определено телесно увреждане лице, т.е. пострадалото от конкретно МПС, което поради това има право на обезщетение за тези вреди. Достатъчно в случая, ценено на плоскостта на разпоредбите на чл. 477, алинеи 1 и 3 КЗ в тяхната взаимовръзка, е обстоятелството, че касаторката М. е била пътник в катастрофиралия неин автомобил, т.е. лице, различно от водача, както и че е получила телесни повреди в резултат от настъпилото ПТП с участието на собственото й МПС, т.е има качеството на „трето лице“. Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 5 от същия нормативен акт застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1, причинени в резултат на повреда на МПС, която е довела до настъпване на ПТП и причиняване на вреди. В обхвата на последните попадат и тези по т. 1, предл. 1-во на първата алинея на същия законов текст, а именно: „Неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане“. Според данните по делото (приетото заключение на назначената авто-техническа експертиза) процесното ПТП от 5.VІ.2016 г. е настъпило в резултат от повреда на спирачната уредба на лекия автомобил, собственост на ищцата /касаторката/, изразяваща се във внезапна загуба на спирачна течност под критичния минимум, на свой ред дължаща се на напукване на гумените уплътнения и маркучи, които не са били своевременно подменени след изтичането на срока им на годност. Ноторно е, че освен отговорността за вреди, причинени от виновния водач /вкл. и когато той е недееспособен/, застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обхваща и онези вреди, произтекли от МПС като вещ по чл. 50 ЗЗД, а също и причинените в резултат от повреда на МПС, която е довела до ПТП, какъвто е и процесният случай. Достатъчно е, че автомобилът на касаторката не е бил такъв, който да е спрян от движение, а и според данните по делото – констатацията на стр. 4, абзац ІІІ от Постановление на Районна прокуратура-Л. за прекратяване на досъдебното производство № 103/2016 г. по описа на РУ на МВР-гр. У., този лек автомобил е бил технически изправен към момента на настъпването на процесното ПТП от 5.VІ.2016 г. (около 17.10 часа). Две са били своевременно направените от ответника по прекия иск възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата: за липса на поставен обезопасителен колан, както и че тя е знаела, че автомобилът, в който се качва като пътник е технически неизправен и въпреки това се е съгласила да предприеме пътуване със същия, като по този начин сама била поставила в опасност живота и здравето си. Следователно няма своевременно направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат вследствие неполагане грижата на добрия стопанин от страна на ищцата М. - като собственица на този лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] . Налице е предпоставката по чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: непреклудираните защитни възражения на застрахователя следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, наред с обезпечаването от негова страна на точното прилагане на относимата към разрешаване на случая императивна разпоредба на чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ относно обхвата на застрахователното покритие, както и за преценка за евентуално наличие на подлежащи на обезщетяване неимуществен вреди, досежно техния размер и съответстващото му справедливо застрахователно обезщетение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 621 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 10.ІІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 6394/2018 г., В ЧАСТТА МУ, с която е бил отхвърлен прекия осъдителен иск на Л. С. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Л., с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното ЗАД „Армеец“-София /ЕИК[ЕИК]/ с предмет присъждането на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП на 5.VІ.2016 в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева), изразяващи се в понесените болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания. В останалата му част за отхвърляне на прекия иск за имуществени вреди въззивното решение е влязло в сила. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ с горните задължителни указания по прилагането на закона. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1656 по описа за 2020 г.