Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр. София, 07 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1784/ 2011 година Производството е образувано по повод искане на осъдените А. И. Н. и Р. В. В. за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 3605/2010г. на Софийски градски съд, отмяна на постановеното по него решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно –намаляване размера на наказанията на осъдените. В съдебното заседание защитникът и осъдените лично поддържат искането си по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че исканията са неоснователни, поради което следва да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите, изложени в исканията и провери материалите по делото намери за установено следното: Исканията на осъдените А. И. Н. и Р. В. В. са процесуално допустими.Те са направени в предвидения от закона шестмесечен срок, от легитимна страна и касаят влязъл в сила съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, но подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателните дела. Разгледани по същество исканията са неоснователни, а съображенията за това настоящият състав излага общо и за двамата осъдени, тъй като съдържанието и на двете искания са идентични. Софийски градски съд с решение № 1109 от 27.10.2010г. по в.н.о.х.д.№ 3605/2010г. е потвърдил присъдата от 09.12.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 1855/2008г. на Софийски районен съд- НО, 95-ти състав. С присъдата подсъдимите А. И. Н. и Р. В. В. са признати за виновни з извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4,пр.2 във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 ,вр. чл.18, ал.1 вр. чл.54 от НК и са осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода.На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложените наказания с изпитателен срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до липсата на годно предявяване на разследването, поради извършване на това процесуално действие няколко дни след изтичане на предвидения законов срок за разследването, изграждане на вътрешното убеждение на съда на базата на доказателства, които не са събрани по надлежния процесуален ред- протокол за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване.Освен това подробно се излага виждането на защитата относно достоверността респ.недостоверността на доказателствените материали. Всички възражения, които се правят в настоящото производство са били направени и пред въззивния съд, който в съответствие с правомощията и задълженията си много подробно е дал отговор защо не ги възприема. Съображения, относно законосъобразността на извършения оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, относно заключението на съдебно- оценителната експертиза, както и допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила- чл.234 от НПК, при предявяване на разследването, са правилни и изцяло се споделят от настоящия състав, който не намира за необходимо да ги повтаря.Що се касае до останалите възражения, касаещи показанията на разпитаните свидетели- служители на МВР, които са е непосредствени очевидци на извършеното деяние и са заловили извършителите, те по своята същност не сочат на допуснати нарушения на процесуалните правила при оценъчната дейност на съда, а касаят евентуална необоснованост, която обаче не е касационно основание.Настоящият състав намира, че съвкупната преценка на доказателствените материали в тяхната логическа връзка обосновават единствения извод, че е налице извършено от двамата осъдени деяние, което покрива обективните и субективни признаци на чл.195, ал.1, т.4 пр.2 във вр. чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието.В исканията не се излагат конкретни съображения по отношение на това касационно основание, което лишава настоящия състав от възможност да даде и конкретен отговор.Независимо от това наложените наказания от по една година и шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК.При определяне на наказанията са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, чиято относителна тежест е дала основание за налагане на наказания по размер близък до минималния предвиден за престъплението, а чрез отлагане изтърпяването на наказанията с изпитателен срок в размер на минималния допустим от закона е постигната в максимална степен съответност на наказанието с извършеното от осъдените престъпление.Място за смекчаване на наказанието няма, тъй като по- малко по размер наказание би било проява на неоправдан либерализъм. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на влезлия в сила съдебен акт настоящият състав намира, че исканията за отмяна по реда на възобновяването следва да се оставят без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените А. И. Н. и Р. В. В. за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 3605/ 2010г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: