Р Е Ш Е Н И Е № 228 гр. София, 04.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Бисер Троянов при секретар Надя Ценова и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 567 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искането на А. И. К. за възобновяване на производството по нохд № 3456/2011 г. по описа на Софийския районен съд. В искането си осъденото лице твърди, че производството по делото преминало при съществено нарушение на процесуалните правила. Правото му на адекватна защита било ограничено,тъй като не бил назначен преводач, макар като чужденец да не разбирал български език. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения и той лично поддържат искането със същите съображения. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване , установи следното : Софийският районен съд с присъда от 28.04.2011 г. по нохд №3456/2011 г.признал А. И. К., молдовски гражданин, за виновен в извършването на престъпление по чл. 195,ал.2, вр.с ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28,ал.1 от НК и във вр.с чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът приспаднал от размера на определената санкция времето, през което подсъдимият търпял мярка за неотклонение задържане под стража. Софийският градски съд с решение № 1373 от 17.11.2011 г. по внохд № 2706/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за нейната ревизия по реда на възобновяването е направена от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Единственият довод за съществено процесуално нарушение не намира подкрепа в данните по делото. Искателят твърди , че по време на досъдебното производство и пред първостепенния съд не е владеел български език, но въпреки това, в нарушение на чл. 55,ал.3 и чл. 142 от НПК компетентните органи не му предоставили материалите по делото в писмен превод и не му назначили преводач. Внимателният прочит на материалите в досието на делото показва, че тези процесуални действия не са били необходими и задължителни. Компетентните органи в различните стадии на процеса не са пренебрегнали възможността осъденият, молдовски гражданин, да не владее български език. Възможността за комуникация и предявяване на процесуални искания на разбираем от обвиняемия език,е изяснявана многократно. Непосредствено след привличането му като обвиняем, в протокол за разпит от 11.09.2010 г. в присъствието на назначения адвокат И. А. от Софийската адвокатска колегия обвиняемият заявил , че живее в България от 2006 г. и говори, разбира, чете и пише на български език. В съдебното заседание пред първостепенния съд, на 14.09.2010 г. по чнд №И-3242 по описа за 2010 г., в присъствието на същия защитник , обвиняемият без преводач влязъл в диалог със съда и подробно обяснил гражданския си статут. Отново пред Софийския районен съд , на 22.12.2010 година, по чнд№ И-4474/2010 г. А. К. ясно заявил, че говори български език писмено и говоримо и не му е необходим преводач.Протоколът от съдебното заседание на първата инстанция, приключило с постановяване на осъдителна присъда на 28.04.2011 г., също съдържа данни за лично извършени от подсъдимия процесуални действия без преводач. Същото личи и от протокола пред въззивната инстанция за заседанието на 20.10.2011 г., в което К. няколко пъти се е обърнал към съда и е изразил позиция по обвинението и наказанието. Тъй като съгласно чл. 21, ал.1 от НПК наказателното производство се води на български език логично е заключението, че подсъдимият е имал познания по него, достатъчни за комуникация и реализиране на правото му на защитата. Настоящият състав не намира основание да се усъмни в истинността и верността на коментираните протоколи .Те са съставени при условията и по реда, предвиден в НПК и поради това са доказателствено средство за извършените процесуални действия съгласно чл. 131 от НПК. Техният брой и съдържание, обстоятелството , че са изготвени от различни лица на различни дати, изключва всякакво съмнение за манипулация във вреда на подсъдимия. Към изложените по-горе доводи в подкрепа на извода , че искателят владеел български език към момента на гледане на делото , следва да се прибавят и аргументи от протоколите за разпит на свидетелите Н. Д., Ж. К. и Н. А.. Всички те разказват за контакти и разговори с К. без да правят дори намек, че те са провеждани на език, различен от техния роден български. Ето защо настоящият състав намира , че по време на наказателното производство по нохд № 3456/2011 г. на СРС А. И. К. не се нуждаел от писмен или устен превод за реализиране на процесуалните си права. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. К. за възобновяване на производството по нохд № 3456 / 2011 г. по описа на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.