Р Е Ш Е Н И Е № 87 С., 02.08.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова пи участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 68 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу тази част от Решение № 613 от 15.04.2011 год. по гр.д.№ 391/2010 год. на Софийския апелативен съд с която е: 1./ Уважен по отношение на дружеството предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.); 2./ Оставено в сила Решение от 26.03.2010 год. по т.д.№ 1192/2006 год. на Софийски градски съд-Търговско отделение ІV-ти с-в с което е уважен на основание чл.97 ал.1 ГПК (отм.) искът за установяване нищожност на решение на съвета на директорите (СД) на [фирма] за продажба на дружествени дялове; 3./ Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта с която на основание чл.97 ал.1 ГПК (отм.) е признато за несъществуващо договорно правоотношение за продажба на дружествени дялове. По реда на чл.287 ал.2 ГПК е депозирана касационна жалба от [фирма] срещу тези части на въззивното решение с което първоинстанционното решение е било обезсилено и производството по предявените от дружеството искове – прекратено. Касаторът [фирма] счита, че въззивното решение е недопустимо, поради произнасянето по недопустими искове. Искането му е за обезсилване на решенията на САС и СГС и прекратяване на производството по тези искове. Подържа и евентуалното искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в тези негови части с които съставът на САС е обезсилил първоинстанционния акт. Искането му е, след касиране на решението, ВКС да се произнесе по съществото на спора, като уважи предявените искове за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, както и иска за установяване несъществуването на договорно правоотношение по прехвърляне на дружествени дялове. Касационно обжалване е допуснато и по двете жалби при хипотезата, предвидена в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС - произнасяне по допустимостта на исковете и постановените по тях решения. Като взе предвид становищата на страните, въведените основания по чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по допустимостта на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Ищецът [фирма] е предявил през 2006 год. срещу [фирма], [фирма] и [фирма] обективно съединени искове с посочено правно основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.); чл.97 ал.1 ГПК (отм.); чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.498 ГПК (отм.). В исковата молба на [фирма] се сочи, че ищецът е едноличен собственик на капитала на [фирма]. При справка на 29.06.2006 год. по ф.д. № 13052/1997 год. по повод висящ спор по друго исково производство, управителят на ищцовото дружество констатирал, че с регистърно Решение № 11 от 25.04.2006 год. било вписано прехвърлянето на всичките 10000 дружествени дяла от [фирма] на [фирма]; било заличено акционерното дружество като едноличен собственик на капитала на [фирма] и като такъв било вписано дружеството-приобретател; вписани са промени в представителството, седалището и адреса на управление на дружеството, както и нов дружествен договор. Бил е приложен договор от 19.04.2006 год. с нот.заверка на подписите за прехвърляне на дружествени дялове и обуславящите го решения на органите на акционерното дружество. Твърдението по исковата молба е, че към акционерното дружество не е отправяно предложение за закупуване на дружествените дялове на [фирма]; С. на директорите не е вземал решение за прехвърляне; изпълнителният директор на [фирма], който е и управител на [фирма] не се е явявал пред нотариус Р. Д. и не е подписвал договор за прехвърляне на дружествените дялове. Установил е, че [фирма], чрез управителя си, вписан и като нов управител на [фирма], е сключил договор с нот.заверка на подписите пред същия нотариус за прехвърляне на всичките 10000 дружествени дяла на [фирма] и това обстоятелство е заявено за вписване, макар, че към датата на ИМ все още не е вписано Заявеният с ИМ петитум е за: 1./ Прогласяване нищожността, като невзето на решението на СД на [фирма] за продажба на дружествените дялове на [фирма]; 2./ Да бъде прогласен за нищожен поради липса на съгласие сключеният на 19.04.2006 год. договор за прехвърляне на дружествени дялове между [фирма] и [фирма]; 3./ Да бъде прогласен за нищожен сключеният между [фирма] и [фирма] договор за прехвърляне на дружествени дялове; 4./ Да бъдат заличени всички обстоятелства, вписани с регистърно Решение № 11 от 25.04.2006 год. по ф.д.№ 13052/1997 год. В рамките на първоинстанционното производство [фирма] е поискал по реда на чл.116 ГПК да бъде допуснато изменение на петитума на предявените искове по п.2-3 както следва: п.2/ Да се приеме за установено по отношение на тримата ответници, че няма договор между [фирма] и [фирма] за прехвърляне на дружествени дялове ; п.3/ Да се приеме за установено по отношение на тримата ответници, че [фирма] е собственик на всичките 10000 дружествени дяла на [фирма]; п.4/ Да се приеме за установено, че вписаният с регистърно Решение № 11 от 25.04.2006 год. по ф.д.№ 13052/1997 год. К. И. Б. не е управител на [фирма] и вписаните със същото решение седалище и адрес на управление, не са седалище и адрес на управление на това дружество. С определение от 04.05.2007 год. съдът е допуснал изменението по п.3. По направено второ изменение на петитумите, с определение от 30.01.2008 год. СГС е допуснал изменението по п.2; оставил е без уважение искането за изменение по п.4, съобразно формулираното искане, прекратил е поради недопустимост иска за заличаване на вписаните с регистърното решение обстоятелства, заявени като п.4 от първоначалната искова молба. С решението си, първоинстанционният съд е приел за установено, че е нищожно, като невзето на решението на СД на [фирма] за продажба на дружествените дялове на [фирма]; Приел е за установено по отношение на тримата ответници, че няма договор между [фирма] и [фирма] за прехвърляне на дружествени дялове; Отхвърлил е иска за установяване по отношение на тримата ответници, че [фирма] е собственик на всичките 10000 дружествени дяла на [фирма]. Първите два иска съдът е квалифицирал като такива по чл.97 ал.1 ГПК (отм.), а третият – по чл.71 ТЗ. Софийския апелативен съд е бил сезиран с въззивните жалби на [фирма], [фирма] и [фирма]. Съставът на САС е отменил първоинстанционното решение в частта с която е бил отхвърлен искът с правно основание чл.71 ТЗ, считайки, че СГС неправилно е преценил правната квалификация на този иск, както и самостоятелността на иска по чл.97 ал.1 ЗЗД. Приел е за установено на основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.) по отношение на [фирма], че с регистърно Решение № 11 от 25.04.2006 год. по ф.д.№ 13052/1997 год. е било вписано несъществуващо обстоятелство – прехвърлянето на всичките 10000 дружествени дяла на [фирма] с договор от 19.04.2006 год. Обезсилил е решението в частта с която първоинстанционният съд се е произнесъл по тези установителни искове по отношение на [фирма] и [фирма] и е прекратил производството по отношение на тях. Обезсилил е решението на СГС и в частта с която СГС се е произнесъл по иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и е прекратил производството по този иск като недопустимо по отношение на [фирма] и [фирма]. Постановил е, че оставя в сила първоинстанционното решение в останалата му част. Становището на настоящия състав по допустимостта на предявените искове и постановените по тях съдебни актове, както и по основателността на жалбите произтича от следното: Съобразно обстоятелствената част на исковата молба и твърденията по нея, [фирма] се домогва да установи запазването на правата си на едноличен собственик на капитала на [фирма], поради порок на действията от страна на [фирма] по придобиването им и последващото му разпореждане с тези права в полза на [фирма]. Промяна по партидата на [фирма], отразяваща правата на [фирма] е заявена за вписване, но не е вписана в търговския регистър. Целените правни последици биха били постигнати, чрез предявяването на иск за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства с регистърното Решение № 11 от 25.04.2006 год. по ф.д.№ 13052/1997 год. на Софийски градски съд – промяна в собствеността върху капитала на [фирма] и обусловените от нея промени в управлението, представителството, седалището и адреса на дружеството. Това би включвало установяване съществуването/несъществуването на решение на СД, което материализира и съгласие за сключването на договор по чл.129 ТЗ между [фирма] и [фирма]. Договорът за последващо прехвърляне на дружествените дялове на [фирма] не е вписан, но с оглед установяване на предхождащите сключването му обстоятелства, би подлежала на разглеждане неговата действителност с оглед основанието и представителната власт. Съгласно т.1 и т.2 на Тълкувателното решение липсващите (невзетите) решения на органите на дружеството са нищожни. Когато такова решение е обусловило вписване в регистъра, налице е хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК (отм.) и установяването му е по реда на чл.431 ал.2 ГПК (отм.). Поради това, че искът е установителен, правният интерес от провеждането му произтича именно от последващото му действие по отношение на охранителното производство. Поради това, касационната жалба на [фирма] е неоснователна по отношение на тази част от решението на САС с която той се е произнесъл по иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.). Както е имал случай да се произнесе ВКС, иск за установяване единствено, че решението на органа на дружеството е нищожно е допустим само ако това решение на органа не подлежи на пряко вписване. В този случай целената правна последица не би била по чл.498 ГПК (отм.). Ако решението/решенията са подлежащи на вписване (напр.решение по чл.196 ал.1 ТЗ), то самото установяване на нищожността им не би могло да доведе до заличаване на вписването им, поради ограничителното изброяване в чл.498 ГПК (отм.), което е възпроизведено и в чл.604 ГПК-2007 и в чл.29 ал.1 ЗТР. В този случай би следвало да са налице основания за квалификацията им като обуславящи вписването на несъществуващи обстоятелства. От това следва, че в конкретния случай искът за установяване нищожността на решението на СД (неподлежащо на самостоятелно вписване) е допустим и произнасяйки се по неговата основателност, Софийски градски съд е постановил допустимо решение по този иск. Допустимо е и решението на САС в частта с която то е потвърдено. От това следва, че жалбата на [фирма], оспорваща допустимостта на тази част на въззивния акт също е неоснователна. Тя е неоснователна и в евентуалната си част, съдържаща твърдение за неправилност на преценката на съдилищата по основателността на иска. От събраните по делото доказателства е установено, че СД, като управителен орган на дружеството-едноличен собственик на капитала на [фирма] не е вземал решение за разпореждане с него. Оттук и евентуалната основателност на самостоятелен иск за установяване нищожността на сключения на 19.04.2006 год. договор по чл.129 ал.2 ТЗ. Доколкото, обаче, произнасянето по такъв иск се включва инцидентно в произнасянето по специалния иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.) за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, както бе посочено по-горе, самостоятелното произнасяне по него с отделен диспозитив е лишено от правен интерес. Това е така, поради обстоятелството, че самият договор за прехвърляне на дружествени дялове не се вписва в търговския регистър, а се представя с оглед вписване на обстоятелството по чл.119 ал.1 т.1 ТЗ – отразяване в дружествения договор на собствеността и разпределението на капитала. Поради имплицитното произнасяне по действителността на договора по чл.129 ал.2 ТЗ, самостоятелен иск за установяване несъществуването на такъв договор е недопустимо. Произнасяйки се по същество по такъв иск, Софийски градски съд е постановил недопустимо решение в тази част, подлежащо на обезсилване, а производството по този иск - на прекратяване. Т.е. преценката на апелативния съд за недопустимост на този иск само по отношение на [фирма] и [фирма] е неправилна, а касационната жалба на [фирма] – основателна по п.3 от нея. Решението на САС ще следва да се отмени в частта с която е потвърдено решението на СГС за уважаването на този иск, производството по него следва да се прекрати и по отношение на след обезсилване на първоинстанционния акт в тази част. Касационната жалба на [фирма] е основателна в частта с която се иска касирането на въззивното решение в тази негова част с която е обезсилен първоинстанционния акт и е прекратено производството по отношение на [фирма] и [фирма]. Вписванията в търговския регистър на обстоятелствата, чието съществуване се оспорва е именно по партидата на Б.”Е. и изходът от настоящия спор относно собствеността на капитала, управлението и представителството на това дружество и пр. е обусловен именно от интереса от заличаване на вписаните с регистърното Решение № 11 от 25.04.2006 год. по ф.д.№ 13052/1997 год. на Софийски градски съд обстоятелства. Т.е. страни по исковете с правно основание чл.97 ГПК (отм.) и чл.431 ал.2 ГПК (отм.) не са само правните субекти, претендиращи собствеността върху капитала му и произтичащите от това права, а и самото дружество. Конституирането на [фирма], като ответник по тези искове произтича от претенциите му за собственост на капитала на същото дружество, чиито права са производни от правата на [фирма]. Вярно е, че [фирма] не е задължителна страна по делото, но интересът на [фирма] от конституирането му като ответник по исковете, произтича от обхвата на субективните предели на силата на пресъдено нещо по настоящия спор. Т.е. въззивното решение ще следва да бъде касирано в тази част и се приеме, че допустимостта и основателността на иска с правно основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.) се простира и по отношение на [фирма] и [фирма]. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че вписването с Решение № 11 от 25.04.2006 год. по ф.д.№ 13052/1997 год. на Софийски градски съд на несъществуващото обстоятелство по прехвърлянето на дружествените дялове на [фирма], имплицитно опорочава и произтичащите от този факт промени по отношение на управителя на дружеството, седалището и адреса на управление. Тъй като, обаче, определението от 04.05.2007 год. по т.д.№ 391/2010 год. на Софийски градски съд е произвело действие, то преценката за заличаването на тези обстоятелства, като последица от установения порок при промяната върху собствеността на капитала е от компетентността на А. по вписванията – Търговски регистър. С оглед изхода на спора, разноските за настоящата инстанция остават в тежест на страните така, както са направени. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 613 от 15.04.2011 год. по т.д.№ 391/2010 год. на Софийския апелативен съд: 1./ В частта с която е потвърдено Решение от 26.03.2010 год. по т.д.№ 1192/2006 год. на Софийски градски съд-Търговско отделение ІV-ти с-в в тази негова част с която на основание чл.97 ГПК (отм.) е установена нищожността на липсващо решение на Съвета на директорите на [фирма] за прехвърляне на дружествените дялове на [фирма] на [фирма]; 2./ В частта с която съдът е приел за установено на основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.) по отношение на [фирма], че с регистърно Решение № 11 от 25.04.2006 год. по ф.д.№ 13052/1997 год. на Софийски градски съд – Фирмено отделение, е било вписано несъществуващо обстоятелство – прехвърлянето на всичките 10000 дружествени дяла на [фирма] с договор от 19.04.2006 год.; 3./ В частта с която е обезсилил Решение от 26.03.2010 год. по т.д.№ 1192/2006 год. на Софийски градски съд и е прекратил производството по иска за установяване не съществуването на договорно правоотношение между [фирма] и [фирма]. ОТМЕНЯ Решение № 613 от 15.04.2011 год. по т.д.№ 391/2010 год. на Софийския апелативен съд в частта с която е обезсилено Решение от 26.03.2010 год. по т.д.№ 1192/2006 год. на Софийски градски съд по иска с правно основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.) по отношение на [фирма] и [фирма] и е прекратено производството по отношение на тях, вместо което постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.) по отношение на [фирма] и [фирма], че с регистърно Решение № 11 от 25.04.2006 год. по ф.д.№ 13052/1997 год. на Софийски градски съд – ф.о., е било вписано несъществуващо обстоятелство – прехвърлянето на всичките 10000 дружествени дяла на [фирма] с договор от 19.04.2006 год. ОТМЕНЯ Решение № 613 от 15.04.2011 год. по т.д.№ 391/2010 год. на Софийския апелативен съд в частта с която е потвърдено Решение от 26.03.2010 год. по т.д.№ 1192/2006 год. на Софийски градски съд в тази негова част с която се е произнесъл за несъществуването на договорно правоотношение между [фирма] и [фирма] по договор от 19.04.2006 год. за прехвърляне на дружествени дялове, вместо което постановява: ОБЕЗСИЛВА Решение от 26.03.2010 год. по т.д.№ 1192/2006 год. на Софийски градски съд в която се е произнесъл по основателността на иск за несъществуването на договорно правоотношение между [фирма] и [фирма] по договор от 19.04.2006 год. за прехвърляне на дружествени дялове и прекратява производството по този иск, като недопустим. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.