2 Р Е Ш Е Н И Е № 400 София, 29 септември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 311 по описа за 2010 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия И. Д. С. против решение № 61 от 08.04.2010 г., постановено по внохд № 27/10 г. на Апелативния съд-гр.Варна. Възразява се наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и се правят алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: С обжалваното въззивно решение е потвърдена присъдата на Окръжния съд-гр.Шумен, постановена по нохд № 566/09 г., с която подсъдимият е осъден на основание чл.116, ал.1, т.т. 3 и 5 във връзка с чл.115, чл.54 НК на доживотен затвор при специален режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК са заявени декларативно, т.к. не се сочат данните, които подкрепят възражението за наличието им – чл.351, ал.1 НПК. ВКС не установи при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от вида на очертаните в чл.348, ал.1, т.2 във вр.с ал.3 НПК. Чрез различни по вид, множество доказателствени източници, въпросите по чл.102 НПК са изяснени изцяло. Събраните доказателства детайлно са анализирани всяко едно поотделно и във взаимната им връзка. При това не се установява превратен прочит, игнориране на доказателства, още по-малко нарушение на правилата на формалната логика. Процесуално издържаната дейност по доказателствата – тяхното събиране, проверка и оценка, не дава основание за съмнение в правилността на приетите за установени фактически положения. В рамките на последните законът правилно е приложен. Извършеното от подсъдимия осъществява признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.116, ал.1, т.т.3 и 5 във връзка с чл.115 НК. По различен начин стоят нещата с претенцията за допусната явна несправедливост на наложеното наказание. В тази насока се твърди, че съдът е следвало да индивидуализира наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като се акцентира на направеното самопризнание, чисто съдебно минало и здравословно състояние. Последно посочените обстоятелства, свързани с преценката за степента на обществена опасност на дееца, не са останали вън от погледа на решаващия съд, като са оценени адекватно на обективното им значение. Съдът по същество не е имал основание да индивидуализира наказанието на подсъдимия по реда на смекчената наказателна отговорност, тъй като липсват предпоставките за това. Обстоятелствата, на които е поставен акцент в касационната жалба, обективно не съставляват многобройни смекчаващи отговорността на дееца, а всяко едно от тях, не покрива съдържанието на изключително по смисъла на чл.55 НК. От друга страна липсват основания за извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Правилно са съобразени и данните за личността на подсъдимия, които пряко произтичат от конкретно извършеното от него престъпление и които няма как да се характеризират като положителни. Посегателството срещу новороденото му дете, по установения по делото начин, указва на проявен от дееца садизъм, характеризиращ го като жесток човек. Наложеното на подсъдимия наказание - по втората алтернатива, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо и способствува постигането на целите по чл.36 НК в личен и генерален план. Водим от изложеното ВКС не установи основания за връщане на делото за ново разглеждане, както и такива за изменение на оспорения съдебен акт по начина, претендиран от жалбоподателя. Ето защо на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 08.04.2010 г., постановено по внохд № 27/10 г. на Апелативния съд-гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: