Р Е Ш Е Н И Е   №  208   гр.София,  03 май  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети април  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                                                                                                                                                                         със секретар  НАДЯ ЦЕКОВА       и с участието на прокурора   ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под №  101/2010 год.       Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската градска прокуратура против присъдата от 23.11.2009 г. по въззивно нохд № 3045/2007 г. на Софийски градски съд, наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав. Поддържат се доводи за нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия И. Д. К., като последица от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събиране и оценка на доказателствения материал. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста по съображения за липса на поддържаните нарушения, мотивирали решението за отмяна на въззивния съдебен акт. Подсъдимият К. чрез защитника си оспорва основателността на протеста и прави искане въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателна колегия, 97 състав с присъдата от 5.7.2007 г. по нохд № 6864/2004 г. признал подсъдимия К за виновен в това, че на 8.4.2004 г. в гр. С. отнел от владението на св. Л движими вещи на обща стойност 85 лева с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това заплашване. На осн.чл. 198 ал.1 вр.чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание осн.чл.66 ал.1 НК отложил за срок от 3 г. от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.59 ал.1 НК за времето на предварителното задържане и решил въпросите за размера на дължимите разноски. Софийският градски съд с присъдата от 23.11.2009 г. по въззивно нохд № 3045/2007 г. отменил присъдата, признал подсъдимия К за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.1 НК. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, в която се съдържа искане за събиране на нови доказателства с оглед отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законосъобразно решаване на въпроса за авторството на деянието. Въззивният съд приел, че са налице условията по чл.327 ал. 3 и ал. 4 НПК за повторен разпит и допускане на нови свидетели като приел, че провеждането на съдебно следствие е необходимо, за да се изяснят относими към предмета на доказване обстоятелства. Целият доказателствен материал подробно проверил, анализирал и оценил. Мотивирал отказа си да приеме частично фактическите и изцяло правните изводи на първоинстанционния съд. Изложил приетата за установена фактическа обстановка. Подробно и в детайли анализирал както показанията на пострадалия, така и показанията на свидетелите и писмения доказателствен материал. Обосновал извода си, че обясненията на подсъдимия не са израз на възприетата от него позиция на защита, а са подкрепени от показанията на свидетелите Ф, които оценил като достоверни и последователни. Без да отхвърля показанията на пострадалия свидетел Л за фактическата обстановка, при която е станало отнемане на имуществото му, съдът е изложил съображения, че проведеното процесуално следствено действие е опорочено поради извършването му в нарушение на чл.169 и сл. НПК. Обосновал е изводът, че с недостатъчна последователност и пълнота са описани индивидуализиращите подсъдимия белези. Това са основанията му да приеме, че е невъзможно да се направи категоричен и несъмнен извод за авторството на деянието. В процесуалната си дейност въззивният съд не е допуснал нарушение. Оценката на доказателствения материал е направена с оглед действителния му смисъл след подробен и задълбочен анализ на данните за относимите към предмета на доказване обстоятелства. В мотивите си, които съответстват на изискването по чл.305, ал.3 НПК, е изложил подробни съображения кои са установените обстоятелства, както и кои са доказателствените материали, които ги подкрепят. Отстранил е противоречията, които е констатирал, че се съдържат в показанията на св. Л без да го определя като недобросъвестен с оглед процесуалното му качество на пострадал от престъплението, поради което и в определена степен заинтересован, на поемното лице-свидетеля К. , и в съдържанието на протокола за разпознаване. Изложил е подробни съображения защо и доколко възприема едни и отхвърля други, които настоящият състав споделя. Неоснователно е твърдението в протеста, че са нарушени правата на прокуратурата с отказа да бъде разпитана като свидетел приятелката на подсъдимия – Д. К. Право на съда е да прецени дали е необходимо да бъдат допуснати и приети доказателства, посочени от някои от страните. Когато прецени, че вече са събрани достатъчно ивъзможните за установяване на относими обстоятелства, които ще имат значение за правилното решаване на делото, не е длъжен да събира всички и всякакви само защото за това е направено искане от прокурора. Обяснението на подсъдимия, че не е бил в деня на престъплението в гр. С., е установено по несъмнен начин с достатъчно доказателствени източници, между които е и представения заверен препис от задграничен паспорт на К. , съдържанието на което не дава основание за съмнение. Близките отношения на свидетелите У също не е основание да се отхвърлят като недостоверни показаният им. Такъв извод може да се направи с оглед съдържанието на показанията им само когато след съпоставянето и анализа им с другите доказателства съдът не може да се убеди в тяхната достоверност, защото пораждат съмнение да са дадени само с цел да оневинят подсъдимия. Неоснователно е и възражението за невярна оценка на показанията на свидетеля К. По ясен и категоричен начин съдът е мотивирал решението си да приеме за достоверни показанията му само за част от относимите обстоятелства и да ги отхвърли за останалите. Изложените съображения е основал на установения порок при провеждане на процесуално-следственото действие „разпознаване” за реда на извършването му съгласно предписанията по чл.171 НПК, за което се съдържат данни както в показанията на свидетелите Л, така и във вида на приложения по делото фотоалбум, различен от използвания при разследването. Възражението за неправилно приложение на закона е основано само на конкретизираните нарушения на процесуалните правила. От изложеното по-горе за липса на нарушения, които да имат характер на касационни основания от предвидените за отмяна и съображенията на въззивния съд в подкрепа на решението си да признае подсъдимия за невиновен, отговарящи на изискванията по чл.14 НПК за начина на формиране на вътрешно убеждение, които настоящият състав изцяло споделя, следва изводът, че протестът е неоснователен и в тази му част, поради което новата присъда следва да бъде оставена в сила. На осн.чл.354, ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 23.11.2009 г. по въззивно нохд № 3045/2007 г. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/     Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: