Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 18.08.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№465 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ес Ти Си” ЕООД срещу решение №269 от 08.10.2018 г. по в.т.д.№327/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №158 от 23.03.2018 г. по т.д.№172/2017 г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „Ес Ти Си” ЕООД срещу „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ иск за установяване съществуването на вземане в размер 497 023.84 лв., включено в обявен на 05.01.2017 г. списък на предявените и приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/, изключено с определение по чл.692 от ТЗ по т.д.№912/2008 г. на ОС Пловдив, което вземане е възникнало в резултат от обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение по т.д.№257/2014 г. на ОС Пловдив на договор за продажба от 03.01.2012 г. на контактен проводник от въздушната контактна мрежа на тролейбусния транспорт в [населено място] с дължина 190 900 кв.м. и от разваляне на споразумение за прихващане от 03.01.2013 г., сключени между „Ес Ти Си” ЕООД и „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че обявеният с влязло в сила решение, за относително недействителен договор, е валиден, като е валидно и споразумението за прихващане от 03.01.2013 г., още повече че съдът не може служебно да следи за симулативност на сделките, а и вземането на ищеца е доказано по основание и размер от събраните поделото доказателства. Ответникът по касация – „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ не заявява становище. Синдикът на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ не заявява становище. Третото лице помагач на страната на страната на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ - Адвокатско дружество „Б., С. и Т.” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. С определение №694 от 05.12.2019 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Допустимо ли е в производство по чл.694 от ТЗ да се преценява /по възражение на страна или служебно/ нищожността на договор, от който е породено или до който се отнася вземането, предмет на иска по чл.694 от ТЗ, когато с влязло в сила решение, същият договор е обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 от ТЗ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел наличие на: 1. Сключен между страните договор за продажба от 03.01.2012 г., с който ответникът е продал на ищеца проводник от ВКМ срещу цена от 1 240 000 лв., която купувачът се задължил да плати в срок до 31.12.2015 г.; 2. Подписано на 03.01.2013 г. споразумение между страните, с което същите са се съгласили, че ответникът дължи на ищеца сумата 497 065.51 лв., в това число 155 941.84 лв. по 17 бр. фактури, съгласно приложение към споразумението и 341 123.67 лв. – по договор за паричен заем от 14.01.2009 г., а ищецът дължи на ответника сумата 1 240 000лв. по договора за продажба, при което задължението на ответника е прихванато срещу вземането на ищеца до размер 497 023.84 лв.; 3. Влязло в сила на 06.01.2015 г. решение №620/19.12.2014 г. по т.д.№257/2014 г. на ОС Пловдив, с което е уважен предявен от синдика на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ иск по чл.647 ал.1, т.3, във вр. с ал.2 от ТЗ и е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за продажба от 03.01.2012 г., с който „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ е продал на ищеца проводник от въздушна контактна мрежа на тролейбусния транспорт. Посочил е, че с оглед обективираното изявление, съдържащо се в отговорите на искова молба по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ и представляващо признание за привидност на волята на двете страни за настъпване транслативния ефект на договора от 03.01.2012 г., с оглед несъответствието на клаузите от договора с действителното фактическо положение /по отношение фактическата власт върху проводниците, предмет на договора/, ведно с признанието за нееквивалентност на престациите /по иска по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ/, ведно с явния факт, че договарящите страни по договора за покупко-продажба са свързани лица /законният представител на двете дружества е едно и също физическо лице/ и с факта, че сделката е извършена в периода между подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /която е подадена още през 2005 г./ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, може да се направи извод, че страните по договора за покупко-продажба от 03.01.2012 г. не са желали настъпването на неговото правно действие, респективно, че сделката е нищожна като привидна - абсолютно симулативна, от което следва и нищожност на споразумението от 03.01.2013 г., както поради неговата симулативност /косвени данни за която се съдържат и в заключението на ССЕ/, така и поради липса на основание. Изложил е съображения, че въззивникът черпи права от транслативното действие и двустранната реституция, предвидена в чл.648 от ТЗ, предвиждаща връщането на даденото от третото лице и е предявил вземането си по реда на чл.688 ал.3 от ТЗ, като вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като последица от уважаването на иска по чл.647 от ТЗ - възстановяване на даденото по недействителната сделка в масата на несъстоятелността и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността или признаване на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Изразил е становище, че с оглед недействителността на сделката покупко-продажба от 03.01.2012 г. и споразумението за прихващане от 03.01.2013 г., то липсва „дадено“ – плащане чрез прихващане от третото лице по обявената и за относително недействителна по реда на чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ сделка, съответно отречено е и качеството на ищеца на кредитор в производството по несъстоятелност с вземане от 497 023,84 лв., което вземане да е възникнало по реда на чл.648 от ТЗ в резултат от обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение по т.д.№257/2014г. на ПОС на договор за продажба от 03.01.2012 г. В този смисъл е достигнал до извод, че не се касае за нововъзникнало вземане, а за вземане, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, подлежащо на предявяване по реда и в сроковете, визирани в чл.685 и чл.688 ал.1 от ТЗ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Исковете по чл.647 от ТЗ са конститутивни, като чрез тях се търси съдебна защита на преобразуващи субективни права. С уважаването им не се установява абсолютна, с действие по отношение на всички и изначална нищожност на атакуваните сделки и/или действия, а се предизвиква правна промяна, изразяваща се в обявяване от съда на относителната недействителност на разпоредителната сделка или действие, спрямо посочени в разпоредбата на чл.649, ал.5 от ТЗ лица – синдика, длъжника и всички кредитори в производството по несъстоятелност /включително кредитори с прието по смисъла на чл.693 от ТЗ вземане, както и кредитори с предявени в сроковете по ТЗ, но оспорени вземания, за които се разглеждат искове по чл.637 от ТЗ или са предявени искове по чл.694 от ТЗ, като е без значение дали предявяването на вземанията е преди или след влизане в сила на решението по чл.647 от ТЗ/. Тъй като обявяването на относителна недействителност предполага наличие на валидна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици между страните, които са я сключили, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо посочените по–горе лица, с влизане в сила на решението, с което иск по чл.647 от ТЗ е уважен, със сила на пресъдено нещо /с очертаните разширени субективни предели/ е установено и че сделката е породила правни последици между сключилите я страни. С оглед изложеното валидността на обявената за относително недействителна сделка не може да бъде оспорена от страните в последващо производство по чл.694 от ТЗ /в което участват лица, спрямо които силата на пресъдено нещо на уважен иск по чл.647 от ТЗ разпростира действието си/ и не може да бъде преценявана от съда. Предвид отговора на правния въпрос, неправилно се явява становището на въззивния съд за нищожност, поради абсолютна симулация на договора за продажба от 03.01.2012 г., който договор е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността с влязло в сила съдебно решение. Независимо от това обаче, решението се явява правилно. Видно е от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че в счетоводните регистри на „Ес Ти Си” ЕООД, с два мемориални ордера от 31.03.2013 г., са взети описани в п.2.1.4 от заключението счетоводни операции /за сума в общ размер от 341 124.58 лв. – предоставени заеми и лихви/, с обяснителен текст към двата мемориални ордера – прихващане вземания, но на същата дата, посочените операции са сторнирани изцяло. Също така се установява от посоченото заключение, че част от задълженията по издадените фактури от „Ес Ти Си“ ЕООД по договора за физическа охрана /Приложение №1 към споразумението за прихващане/ в счетоводните регистри на „Градски транспорт – Пловдив” АД са осчетоводени като заплатени /общо в размер на 45 809.16 лв. преди и след сключване на споразумението за прихващане то 03.01.2013 г./, като размерът на задължението по договора за охрана остава 90 069.54 лв., каквито са и данните по счетоводството на ищеца. На следващо място споразумението за прихващане е датирано като подписано на 03.01.2013 г., но включва/прихваща задължения по фактури, издадени след посочената дата /№№439/31.01.2013 г.; 447/28.02.2013 г.; 453/31.03.2013 г.; 459/30.04.2013 г.; 464/31.05.2013 г.; 470/31.07.2013 г./. Предвид установените факти, изцяло съобразени със закона са изводите на въззивния съд, че освен, че е налице опровергаване достоверността на датата върху частния диспозитивен документ, то изявленията на страните, обективирани в споразумението за прихващане от 03.01.2013 г., са абсолютно симулативни /възражения, направени от третото лице помагач в срока за отговор на връчената на ответника искова молба, поддържани в хода на инстанционното разглеждане на делото и които възражения с оглед разпоредбата на чл.221, вр. чл.133, вр. чл.131, ал.2, т.5 от ГПК, третото лице има право да въведе в процеса/ - споразумение има единствено характер на външно изявление, зад което обаче липсва адекватно вътрешно волево решение и което е предназначено само за трети лица, без вътрешната воля на участниците да е насочена към пораждане на реалните му правни последици, поради което се явява и нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД. С оглед изложеното, по делото не се установява осъществено от ищеца плащане по процесния договор за покупко-продажба от 03.01.2012 г., респективно липсва вземане в полза на ищеца, което да е възникнало в резултат от обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на този договор /вземанията по договорите за заем и охрана са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и не са предявени по реда и в сроковете на чл.685 и чл.688 ал.1 от ТЗ/, поради което предявеният иск се явява неоснователен, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд в обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №269 от 08.10.2018 г. по в.т.д.№327/2018 г. на АС Пловдив. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.