5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 383 София, 13.10.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 2647 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П., чрез процесуалния му представител адв. С. Б. против определение № 401/31.01.2020 г., постановено от Окръжен съд Варна по в.ч.гр.д. № 284/2020 г., с което е потвърдено определение № 15684/29.11.2019 г. по гр.д. № 15500/2018 г. по описа на Районен съд Варна за прекратяване на производството, образувано по искова молба на Т. Д. П. против Ю. А. П., на основание чл.130 ГПК поради липса на предмет. Жалбоподателят Т. Д. П. поддържа основания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения и за необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по нито едно от наведените в жалбата възражения срещу първоинстанционното прекратително определение в т.ч. и за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърди се неправилно приложение на разпоредбите на чл.117 КМЧП и чл.46 от двустранния договор между РБ и СССР от 15.04.1975 г. Въззивният съд не е съобразил, че в приетото по делото решение № 2-1200/2019 г. на Кировски районен съд от 26.04.2019 г. липсва произнасяне по въпроса относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти между детето Б. Т. П. и родителя на когото не са предоставени родителските права, които въпроси обаче са предмет на заведеното от него пред РС – Варна гр.д. № 15500/2018 г., доколкото са предявени като обективно съединени искове с иска за развод, поради което неправилно е прекратил производството по делото по отношение на тези искове, доколкото същите не са били предмет на съда на Руската Федерация в Санкт Петербург. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно отменено. Претендира разноски за настоящото производство. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа по отношение на следните уточнени от съда правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени в жалбата възражения на страните, да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени в нея и да ревизира фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели, включително и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК; 2/ Ползва ли се влязлото в сила решение на чуждестранния съд, с което е прекратен брака между съпрузите, определено е местоживеене на роденото от брака малолетно дете и неговата издръжка, със сила на пресъдено нещо по отношение на въпросите относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между детето и родителя, неупражняващ тези права във връзка с приложението на чл.117 КМЧП.; 3/ Какви са задълженията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения; 4/ Когато дело за развод и родителски права, заведено пред български съд е спряно на основание чл.37 КМЧП, но в диспозитива на постановеното решение на чуждестранния съд липсва произнасяне по въпроса относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти между детето и родителя на когото последните не са предоставени, които въпроси са предмет на заведеното пред българския съд дело, следва ли българският съд да възобнови производството по делото в частта по тези въпроси и да се произнесе по тях. По отношение на първите три процесуалноправни въпроса е посочен допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се сочи, че произнасянето на въззивния съд по тях не съответства на практиката на ВКС, посочена конкретно в изложението, а по отношение на четвъртия въпрос се поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да е изложена мотивирана обосновка за наличието на този критерий. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. В срока за отговор насрещната страна Ю. А. П. не е взела становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя в частната касационна жалба и изложението към нея приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение, Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното определение, имащо характер на разпореждане за връщане на исковата молба на ищеца на основание чл.130 ГПК. Въззивният съд е приел, че пред руския съд между същите страни на същото основание и за същото искане има постановено решение, което е влязло в сила и което може да бъде признато и изпълнено в Република България съгласно чл.46 от Договора между РБ и СССР за правна помощ, като е приел, че същият е приложим в конкретния случай. Въззивният съд не е отговорил на основния довод на ищеца в частната жалба, а именно, че с влязлото в сила съдебно решение, постановено от руския съд са уредени единствено въпросите за прекратяване на брака, за местоживеенето и издръжката на непълнолетното дете, но не и въпросите относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти между детето и родителя на когото те не са предоставени. Без излагане на мотиви е приел, че с влязлото в сила решение на руския съд са уредени всички въпроси относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете и режима на лични отношения. На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от закона общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по два от поставените процесуалноправни въпроси, които конкретизирани по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса какви са задълженията на въззивния съд в производството по частна жалба при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, длъжен ли е да се произнесе по всички направени в жалбата оплаквания и доводи, да прецени сам доказателствата, събрани от първата инстанция, съответно да установи фактите и да изложи собствено становище по предмета на производството. Поставените въпроси се явяват обуславящи за изхода на спора и по отношение на тях е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно противоречие на обжалваното определение със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. В конкретния случай, като е препратил към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и не е отговорил на основния довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното определение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.278, ал.2 ГПК, тъй като не е изпълнил задълженията си да провери правилността на обжалвания акт не само на наведените, но и на ненаведени в частната жалба оплаквания. Въззивният съд е бил длъжен служебно да провери всички правно релевантни факти и да прецени събраните доказателства, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството, които се свеждат до това разрешени ли са със сила на пресъдено нещо въпросите относно упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и режима на лични контакти и ако не са - кой е международно компетентния съд за разглеждане и разрешаване на тези въпроси. В представеното по делото решение № 2-1200/2019 г. на Кировски районен съд от 26.04.2019 г. липсва произнасяне по въпросите за упражняването на родителските права и режима на лични контакти между детето Б. Т. П. и родителя на когото те не са предоставени, които въпроси обаче са предмет на заведеното от ищеца Т. П. пред РС – Варна гр.д. № 15500/2018 г., доколкото са предявени като обективно съединени искове с иска за развод, поради което изводите на въззивния съд, че последните са уредени с влязлото в сила решение на руския съд са напълно необоснован. За разлика от чл. 322, ал.2 ГПК, разпореждащ, че с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, разпоредбата на чл.24 от Семейния кодекс на Руската Федерация задължава съдът, когато взема решение за прекратяване на брака, ако няма споразумение с кого ще живее непълнолетното дете и споразумение за изплащане на средства за издръжка на детето, да определи с кой от родителите ще живеят непълнолетните деца сред развода и да определи кой от родителите и в какъв размер е длъжен за изплаща издръжка на детето, т.е. да уреди въпросите за местоживеенето и издръжката на детето, но не и въпроса за упражняване на родителските права и личните отношения. Ето защо обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството в частта по предявените от ищеца Т. П. искове за упражняване на родителските права върху непълнолетното дете и определяне на режим на лични отношения с другия родител се явява неправилно, което налага отмяната му и връщане на делото на Районен съд Варна, който следва да прецени дали е международно компетентен да разгледа исковете, касаещи родителската отговорност, доколкото е налице международен елемент в правоотношението, а съдът е задължен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали тя се урежда от Регламент на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от Кодекса на международното частно право. В конкретния случай по искове за упражняване на родителски права, режим на контакти на детето, при наличие на международен елемент в правоотношението в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 18.01.2006 г., в сила за Република България от 01.02.2007 г., по която Конвенция страна е и Руската Федерация, считано от 06.12.2001 г., където е последното обичайно местопребиваване на детето. При преценката дали е международно компетентен първоинстанционният съд следва да съобрази дали по силата на разпоредбите на чл.7 от Конвенцията, като съд на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди промяната на обичайното му местопребиваване, е запазил своята компетентност, както и като орган по чл.8, ал.2, б.“а“ /доколкото детето е български гражданин/, да прецени дали е налице една от двете предпоставките на чл.9 от Конвенция, предвиждащи компетентност на българския съд с оглед защита на висшия интерес на детето, т.е. ако замоли или покани страните по делото да представят молба пред органа на договарящата държава по местопребиваване на детето и органът приеме молбата. Доколкото последното предполага предприемане на определени действия, съдът следва да укаже на страните предвидената в чл.9, ал.2, предл.2 от Конвенцията възможност за отстъпване на компетентност при положителна преценка, че именно той като съд по гражданството на детето, разполага с повече възможности в конкретния случай да защити в максимална степен висшия му интерес. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение на Окръжен съд Варна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивите на настоящото определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА разглеждане по същество на частната жалба на Т. Д. П., чрез пълномощника му адв. С. Б. срещу определение № 401/31.01.2020 г., постановено от Окръжен съд Варна по в.ч.гр.д. № 284/2020 г. ОТМЕНЯ определение № 401/31.01.2020 г., постановено от Окръжен съд Варна по в.ч.гр.д. № 284/2020 г., с което е потвърдено определение № 15684/29.11.2019 г. по гр.д. № 15500/2018 г. по описа на Районен съд Варна за прекратяване на производството по делото в частта относно предявения иск по чл.59, ал.2 СК за предоставянето на родителските права след развода и режима на лични отношения. ВРЪЩА делото на Районен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действие съобразно мотивите на настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: