Р Е Ш Е Н И Е №153 София, 10.12.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 3632 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 1022643 от 6.06.2012 г. на П. Н. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 20.06.2006 г., постановено по гр.д. № 12149 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд, 30-ти състав за уважаване на предявения от Е. Б. К. и Б. П. К. против П. Н. Д. и В.-М. Д. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 7а в [населено място], [улица], вх.В, ат.1. Молителят е обосновал основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като се поддържа, че решение от 20.06.2006 г., постановено по гр.д. № 12149 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд, 30-ти състав за уважаване на предявения от Е. Б. К. и Б. П. К. против П. Н. Д. и В.-М. Д. ревандикационен иск противоречи на решение от 16.11.2009 г., с което е отхвърлен предявения от Б. П. К. и Е. Б. К. установителен иск за собственост на същия имот против праводателите на молителя И. П. П., [фирма], [населено място] и В. К. Н.. Ответниците по молбата Е. Б. К. и Б. П. К. чрез пълномощника си адвокат П. Б. оспорват наличието на основание по чл.303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. И. П. П. чрез особения представител адвокат С. Д. изразява становище, че молбата за отмяна е основателна. [фирма], [населено място] и В. К. Н., представлявани в съдебно заседание от В. С. Н., управител на дружеството и майка и законен представител на В. К. Н., не изразяват становище по основателността на молбата за отмяна. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна по следните съображения: Отмяна на основание чл.303, ал.1,т.4 ГПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения с едно и също действие. Противоречие между две съдебни решения може да има само тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право или когато въпреки различието в спорните предмети между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив В случая по гр.д. № 12149/2004 г. на СРС са предявени от на Б. П. К. и Е. Б. К. при условията на обективно и субективно съединяване иск за установяване нищожност на договор от 10.10.2002 г. по нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г. на нотариус рег. № 039 като привиден, установителни искове за собственост против всеки от приобретателите на имота и ревандикационен иск против последните приобретатели. Искът за нищожност е основан на твърденията, че договорът от 10.10.2002 г. по нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г. на нотариус рег. № 039, с който ищците са продали имота на И. П. П. е привиден и прикрива обезпечение на отпуснат заем. Исковете за собственост са основани на твърдението, че договорите за покупко-продажба, с които И. П. П. е продал имота на 19.04.2002 г. на [фирма], което дружество на 5.07.2004 г. го е прехвърлило на В. К. Н., която го е продала на 5.10.2004 г. на П. Н. Д. и В.-М. Д. са сключени с несобственик и нямат вещно прехвърлителен ефект. С решение от 20.06.2006 г. по гр.д. № 12149/2004 г., СРС са уважени всички искове, като е признато за установено по иска на Б. П. К. и Е. Б. К. против И. П. П., [фирма], [населено място], В. К. Н., чрез майка й В. С. Н., П. Н. Д. и В.-М. Д., че договор от 10.10.2002 г. по нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г. на нотариус рег. № 039 е нищожен; признато е за установено по иска на Б. П. К. и Е. Б. К. против И. П. П., [фирма], В. К. Н., П. Н. Д. и В.-М. Д., че ищците са собственици на апартамент № 7-а и П. Н. Д. и В.-М. Д. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат владението на апартамента на Б. П. К. и Е. Б. К.. С решение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 3562/2006 г., СГС по въззивни жалби на [фирма] и В. К. Н. с присъединени към последната жалбоподатели П. Н. Д. и В.-М. Д. е отменил решението на СРС в частта, с която е признато за установено по отношение на И. П. П., [фирма] и В. К. Н., че Б. П. К. и Е. Б. К. са собственици на апартамент № 7-а и вместо това е отхвърлил исковете, като е оставил в сила решението на СРС в частта по иска за нищожност. Този изход на спора е основан на изводите на съда, че макар договорът от 10.10.2002 г. да е нищожен като привиден, исковата молба по иска за установяване на нищожността е вписана след сключване на сделките между ответниците и на основание чл.17, ал.2 ЗЗД доколкото П. Д. и В. М. Д. са добросъвестни, то същите са придобили собствеността, съответно ищците са я загубили. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение по ревандикационния иск предявен от Б. П. К. и Е. Б. К. против П. Н. Д. и В.-М. Д. е влязло в сила и с решение от 15.04.2011 г. по гр.д. № 3562/2006 г., СГС е отхвърлил молбата на П. Н. Д. за допълване на решението от 16.11.2009 г. чрез произнасяне и по иска с правно основание чл.108 ЗС При горните факти следва че между Б. П. К. и Е. Б. К. от една страна и П. Н. Д. и В.-М. Д. от друга страна са налице две влезли в сила решения /решение от 20.06.2006 г. по гр.д. № 12149/2004 г. на Софийски районен съд и решение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 3562/2006 г. на Софийски градски съд/, които чрез произнасянето на съда по установителни искове са собственост и по ревандикационен иск по противоречив начин разрешават спора дали Б. П. К. и Е. Б. К. са носители на правото на собственост на процесния по делото имот. Налице е обективен идентитет по спора по установителния иск за собственост и по ревандикационния иск. Както е изяснено в мотивите по т.2А и т.2Б при постановяване на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. о т.д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота и силата на пресъдено нещо на решението ще се формира относно предмета на делото, който е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Същият е предмета на делото и на положителния установителен иск за собственост, т.е. претендираното от ищеца право на собственост. Налице е и субективен идентитет, независимо, че ответници по установителните искове за собственост са И. П. П., [фирма], [населено място] и В. К. Н., чрез майка й В. С. Н., а ответници по ревандикационния иск са П. Н. Д. и В.-М. Д.. Съгласно разрешенията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 2/1977 г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК, с оглед съвпадане на разпоредбите на чл 231, б."г" ГПК (отм.) и чл.303, ал.1, т.4 ГПК, под понятието "същите страни" се разбира ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица помагачи, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право, т.е. лицата, по отношение на които се разпростира силата на пресъдено нещо. Макар принципно частните правоприемници по транслативни сделки с един и същ имот, да са обикновени другари, то с оглед предявяването на исковете за собственост с една искова молба, между тях е възникнало необходимо другарство с оглед идентичността на предмета на споровете по тези искове и съответно всеки от тях е обвързан от постановеното спрямо другия другар решение, тъй като силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо необходимите другари. На основание чл.303, ал.4 ГПК следва да бъде отменено като неправилно решението по ревандикационния иск, предявен от Б. П. К. и Е. Б. К. против П. Н. Д. и В.-М. Д.. Със сила на пресъдено нещо между страните е установена нищожността поради привидност на договора от 10.10.2002 г. по нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г. на нотариус рег. № 039, с който Б. П. К. и Е. Б. К. са продали имота на И. П. П.. Исковата молба за разкриване на симулацията е вписана на 17.12.2008 г. Разпоредителните сделки с имота са извършени преди вписване на исковата молба, като И. П. П. го е продал на 19.04.2002 г. на [фирма], което дружество на 5.07.2004 г. го е прехвърлило на В. К. Н., която го е продала на 5.10.2004 г. на П. Н. Д. и В.-М. Д.. По делото нито са твърдени, нито са установени факти, от които да се направи извод, че приобреталите по договора от 5.10.2004 г. са знаели за симулативността на договора от 10.10.2002 г. Следователно като добросъвестни правоприемници на купувач по симулативен договор, по сделка, сключена преди вписване на искова молба за разкриване на симулацията, същите са придобили собствеността – чл.17, ал.2 ЗЗД, съответно Б. П. К. и Е. Б. К. след 5.10.2004 г. не се легитимират като собственици на имота. Тъй като в случая необходимото другарство между ответниците е възникнало единствено с оглед предявяването на исковете за собственост в едно производство, като след отмяната на решение от 20.06.2006 г. по гр.д. № 12149/2004 г. на Софийски районен съд в частта по предявения от Б. П. К. и Е. Б. К. против П. Н. Д. и В.-М. Д. иск по чл.108 ЗС, спорът между тях няма да бъде разрешен, то делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на иска от Софийски районен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по исканията за възстановяване на разноските, направени в настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, влязлото в сила решение от 20.06.2006 г., постановено по гр.д. № 12149 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд в частта по предявения от Б. П. К. и Е. Б. К. против П. Н. Д. и В.-М. Д. ревандикационен иск. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: