Р Е Ш Е Н И Е № 450 София, 19.01.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1619 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. от [населено място], срещу решение от 09.07.2010г., постановено по гр.д.№1117/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2010г. по гр.д.№8490/2009г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение №931 от 26.07.2011г. поради противоречие със задължителна съдебна практика - решение №351 от 13.07.2010г. по гр.д.№573/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което е прието, че е без значение дали писмената покана е нарочна или се съдържа в друг акт – най-често в искова молба за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Г. С. М. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Н. Г. срещу Г. С. М. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата 6900лв. – обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея 1/2ид.част от имот в [населено място], използвана лично от ответника-съсобственик през периода 01.07.2004г. – 01.07.2009г. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като няма писмена покана от ищцата до ответника за заплащане на обезщетението. Приел е, че с представеното решение, постановено на 21.12.1998г., по извършване на делбата на процесния апартамент между страните, в което се съдържа и диспозитив за отхвърляне на предявения от В. Г. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, не се установява отправянето на писмена покана. Това разрешение е противоречие с решение №351 от 13.07.2010г. по гр.д.№573/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІг.о. С решението на ВКС е прието, че е без значение дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт – най често в искова молба за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и съгласно т.2 от ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, в противоречие с която въззивният съд не е отчел наличието на писмена покана при наличие на предявен иск за обезщетение на същото основание, очевидно за предхождащ исков период. Установено е, че с влязло в сила решение, постановено на 20.11.1992г. по гр.д.№149/1992г. на Пловдивски районен съд, е прекратен с развод сключения на 13.05.1973г. граждански брак между В. Н. Г. и Г. С. М.. С бракоразводното решение ползването на семейното жилище – процесния апартамент в [населено място] – е предоставено на Г. М., на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните деца Д. и Л.. Процесният апартамент е придобит от страните по делото с режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупка на жилище по реда на чл.117 от З., от 18.06.1981г. През процесния период освен Г. М. в жилището в една от двете стаи, е живяла дъщерята на страните Л. с детето си /с бащата на детето си е живяла в жилището в предходен период/, която има запазени права на ползване върху стаята. Обстоятелството, че ищцата живее в чужбина, не е от значение за изхода на конкретното дело, след като тя не може реално да ползва жилището предвид установеното ползване на стаите в жилището от ответника-съсобственик и от дъщерята на страните със запазени права. При тези данни, с помощта на приетата по делото счетоводна експертиза за дължимото обезщетение и на основание чл.162 от ГПК, касационният състав намира, че за обезщетяване на ищцата от ответника-съсобственик за ползите, от които я е лишил с едноличното ползване на съсобствения им недвижими имот през процесния период, следва да заплати сумата 5800,28лв., като от площта на апартамент се изключи ползваната от дъщерята на страните стая. Възражението за погасителна давност е неоснователно. Приложима е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не за тригодишна давност по чл.111, б.”в”, пр.1 от ЗЗД, както неоснователно счита касатора, тъй като вземането, предмет на спора по чл.31, ал.2 от ЗС, не е за наем. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за размера до 5800,28лв. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска за размера до 5800,28лв. и до този размер искът се уважи, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 17.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата, и да се остави в сила в останалата част, с която искът е отхвърлен в останалата част до претендирания размер. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция /каквото е искането/ в размер на 838лв. – за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 09.07.2010г., постановено по гр.д.№1117/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2010г. по гр.д.№8490/2009г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения от В. Н. Г. срещу Г. С. М. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за размера до 5800,28лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Г. С. М. да заплати на В. Н. Г. на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата 5800,28лв. – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот през периода 01.07.2004г. – 01.07.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 838лв. – разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението от 09.07.2010г., постановено по гр.д.№1117/2010г. на Пловдивски окръжен съд в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: