Ключови фрази
Установителен иск * възстановяване правото на собственост * реституция * доказателствена тежест * земеделски земи * установяване право на собственост

? ? ? ? ? ? ?

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 176

 

София, 20.05.2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

 

           Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           

                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

                                                               

                                                             при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело №  452/2009 година по описа на Първо гражданско отделение

 

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С. Г. М., В. Г. М. и В. Г. П. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 18.12.2008г. по гр.д. № 1948/2008г.

Ответникът БРСП „А” гр. П. е подал писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК в който изразява становище , че жалбата е неоснователна.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

Предявен е иск от С. Г. М., В. Г. М. и В. Г. П. против БРСП „А” гр. П. за установяване, че ищците са собственици по реституция по ЗСПЗЗ на имот от 0.644кв.м. , попадащ в западната част на стар имот № 148 по плана от 1955г., а по сега действащия КРП – част ІV - в УПИ *БРСП.

Ответникът е оспорил иска като е твърдял, че имотът се намира в терен, отреден за създаденото през 1986г. с междуправителствена спогодба българо-руско предприятие и притежава имущество със смесена междудържавна собственост, включително и земя, която поради особения си статут не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Направено е и възражение за неприложимост на разпоредбата на §1в ДР ППЗСПЗЗ допускаща възстановяване на земеделска земя, която не е застроена със сгради, съоръжения, пътища и др.

С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Пловдивския районен съд, 14 състав по гр.д. № 2463/2007г. и е решил делото по същество при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е отхвърлил установителния иск за собственост на С. Г. М., В. Г. М. и В. Г. П. против БРСП”А” гр. П..

В. съд е приел, че щом ищците се позовават на възстановяване на собствеността върху спорния имот по реда на ЗСПЗЗ, е следвало да докажат правото на собственост на своя наследодател по предвидените в чл.77 ЗС способи, каквито доказателства не са събрани по делото.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за правното действие на решението на ОСЗ, противопоставимостта му на трети лица и разпределяне на доказателствената тежест между страните при спор за собственост , които са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. След приемане на задължителното за съдилищата ТР 1/2009г. на ВКС ОСГК и ТК основанието за допускане на касационното обжалване по втория въпрос следва да се преквалифицира по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.

Съгласно разясненията, дадени в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК решението на Общинската служба за земеделие и гори по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ има конститутивно действие. В приложените към касационната жалба решения № 381/2007г. на ВКС по гр.д. № 212/2006г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 122/2006г. по гр.д. № 2436/2004г. на ВКС, ІV-а г.о. се приема, че в производството по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик към момента на внасянето на земите в ТКЗС ако самият той не заявява такива права към същия момент.

Върховният касационен съд намира, че по въпроса за правното действие на решението на ОСЗ по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на третите лица е правилно становището в решенията на ВКС по гр.д. № 212/2006г. и гр.д. № 2436/2004г. на ВКС, ІV г.о.

Собствеността върху земеделските земи се възстановява с административен акт – решение на Общинската служба по земеделие по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ. При спор за собственост, по който ищецът се легитимира с това решение, ответникът във всички случаи може да се позовава на нищожност на административния акт, тъй като той не поражда правни последици. При унищожаемост с оглед предпоставките на реституцията ответникът може да иска да се извърши косвен контрол само ако има правен интерес, който се определя от правата, които противопоставя на ищеца. Когато той не заявява права по реституция на същото основание – ЗСПЗЗ , но оспорва иска, ищецът не е длъжен да доказва елементите на фактическият състав на съответния придобивен способ към момента на кооперирането на земите, защото това не се изисква от чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ, който изброява доказателствата, с които се легитимират правоимащите пред ОСЗ като предпоставка за възстановяване на собствеността. Само при спор за собственост към минал момент ищецът е длъжен да установи основанието за придобиване на собствеността.

Обратното разрешение в обжалваното решение е незаконосъобразно и е постановено в нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. След като ответникът не противопоставя права на ищците , които е притежавал към минал моменттози на одържавяването, те не са били длъжни да доказват правото на собственост на праводателя си. Освен това този въпрос не е бил спорен по делото , тъй като възраженията на ответника не засягат собствеността на праводателя на ищците, а другите предпоставки за възстановяване на собствеността. Ето защо въззивното решение подлежи на отмяна, поради допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд относно тежестта на доказване, но спорът не може да се реши от настоящата инстанция въпреки изложените от съда аргументи относно правата на БРСП”А” гр. П., защото мотивите не подлежат на обжалване и при проверката на изводите на съда в тази част ще се наруши правото на защита на ответника.

По изложените съображения на основание чл.293 ал.3 във връзка с чл.281 ал.1 т.3 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 18.12.2008г. по гр.д. № 1948/2008г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: