Р Е Ш Е Н И Е № 44 С. 26.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав : П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3828 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 21.02.2014г. по в.гр.д.№ 11073 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, в частта,с която е отменено решение № ІІІ-86-81 от 10.05.2013г. по гр.д. № 8103/2012г.на Районен съд София досежно вината и вместо това е постановено друго, с което е прието че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпругата и в частта досежно присъдените разноски. Искането е за отмяна на въззивния акта в обжалваната част и постановяване на нов, с който да бъде обявено, че ваната за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпруга. Претендира направените разноски. В съдебно заседание страните не се явяват. Ответникът се представлява от процесуален представители, които оспорва подадената касационна жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден. Не претендира разноски. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: Производството е висящо само досежно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брака. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1024 от 8.10.2014г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпросите : 1. Когато страна - ответник в бракоразводен процес заяви, че желае брака да бъде запазен и алтернативно посочи, че ако съда прецени, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, да го прекрати по вина на другия съпруг, достатъчно ли е да посочи доказателства за тази вина, без да предявява конкретни брачни основания по смисъла на чл.322 ал.3, във вр.с ал.1 от ГПК? и 2. Длъжен ли е въззивния съд да прецени всички доказателства за вината, включително и направеното признание за родено дете от извънбрачна връзка, което обстоятелство е било прието за безспорно от първоинстанционния съд, без да е необходимо въвеждането му изрично като основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака? По въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Разводът е способ за прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Основанията за развод са две – дълбоко и непоправимо разстройство на брака и взаимно съгласие на съпрузите. Когато претендира прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, ищецът следва да посочи фактите, поради които твърди наличието му. Житейските факти и обстоятелства, на които се позовава ищеца са основанията, на които предявява иска си за развод. Касае се за твърдения, които подлежат на доказване. Съгласно т.4 от ППВС № 10 от 1971г.н Пленума на ВС, съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство. Причина за разстройство на брака може да бъде допуснато брачно нарушение. Брачното нарушение е противоправно поведение на съпруга. При наличието му може да се постави въпроса за вината. Всеки от съпрузите – както ищецът, така и ответникът - може да повдигне въпроса за вината. Необходимо е изрично искане, което не представлява отделен иск. Законът не поставя специално изискване за форма, поради което е възможно да бъде направено както в исковата молба, така и в писмения отговор на ответника или писмено, или устно, в хода на производството по делото. Доколкото се касае за факти от живота на съпрузите, причинили или спомогнали за дълбокото разстройство на брака, при искане за произнасяне по вината, съдът дължи оценка на фактите. Когато ответник в бракоразводен процес заяви, че желае брака да бъде запазен и алтернативно поиска от съда, ако прецени, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, да го прекрати по вина на другия съпруг, той не предявява отделен иск, а заявява факт. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака се преценява на базата на съвкупността от фактите, описващи състоянието на брачната връзка. Необходимостта съдът да направи съвкупна преценка на причините и проявленията на разстройството на брака, изключва необходимостта всяко едно въведено обстоятелство да се предявява с отделен иск. /Още повече, че обикновено едно обстоятелство не би могло да обоснове само по себе си правото на развод, а и съдът не се произнася с отделен диспозитив за всяко едно обстоятелство, а общо и определя една обща такса/. Брачните искове са изчерпателно изброени в чл.318 от ГПК. Производството по брачни искове е специално и за него не всички общи правила са приложими. Така например - практиката и теорията приемат, че неподаването на отговор на исковата молба не води до изгубване на правото на ответника да прави възражения и да сочи доказателства, ищецът може да сочи нови основания и пред въззивната инстанция, насрещният иск за прекратяване на брака не може да бъде разделян в отделно производство, защото е идентичен с главния. Имайки пред вид така дадения отговор на поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен. С него е отменен първоинстанционния акт в частта за вината и е постановен нов, с който е обявено, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпругата. В. съд е достигнал до този извод след като е обсъдил само доводите на съпруга, които е счел за доказани. Посочил е, че съпругата не е посочила нито едно брачно провинение на съпруга, „поради което съдът не може да се произнася за неговата вина, довела до разстройство на брака”. Според съда поведението на ответницата, изразяващо се в предизвикване на скандали, изгонване на съпруга от жилището, смяна на бравата на вратата и възпрепятстване на възможността да вижда децата е причинило дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което е довело до създаване от страна на съпруга на връзка с друга жена. Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящия състав. Съгласно т.2 от ППВС № 10 от 1971г.н Пленума на ВС, съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. На изследване подлежи всяка конкретна причина, всеки установен с ангажираните по делото доказателства факт, без значение дали е изрично въведен като основание от страна по делото или не. В конкретния случай страните са съпрузи, сключил брак на 25.05.1980г., от който имат три деца, които са навършили пълнолетие. Решението в частта, в която е прието, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което е прекратен, е влязло в сила. Спорът е висящ досежно вината и според настоящият съдебен състав тя е и на двамата съпрузи. От показанията на свидетелките А. и Я. се установява, че страните неколкократно са се разделяли преди окончателната им фактическа раздяла. Тяхна съседка - свидетелката В. установява, че помежду им е имало конфликти, един от които е довел до изгонването на съпруга от общото жилище за около месец, през което време той е идвал, чакал е на прозореца, за да види децата си, защото съпругата му не им е позволявала да контактуват с него. Той е правил опити да се срещнат, но не са му отваряли. Разказва за случай, при който съпругата е изхвърлила дрехите му от апартамента. Според свидетелката, проблемите са необратими, защото той живее с друга жена, с която имат дете, което към 2013г.е било на шест години. Фактът, че има дете от друга жена е приет от съда за безспорен с определение от 16.04.2013г. При тези гласни доказателства, следва да се приеме, че вината за настъпилото разстройство на брака е на двамата съпрузи. Между тях липсва взаимност, уважение, доверие и близки взаимоотношения до степен, че не е възможно това състояние да се преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им отношения. Всеки един от съпрузите е предпочел да изгради собствен начин на живот, вместо да направи необходимото за съхранение и опазване на семейната връзка. Всеки е допуснал нарушение на брачните си задължения – съпругата като не е позволявала на бащата да се среща с децата, а съпруга – като е установил трайна връзка с друга жена и създал ново семейство. Двамата са били в конфликт и са преценили, че съвместния им живот не е възможен. Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК разноските остават както са направени. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 21.02.2014г. по в.гр.д.№ 11073 по описа за 2013г. на Софийски градски съд в обжалваната част досежно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брака и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОБЯВЯВА, че ВИНАТА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брака е на ДВАМАТА СЪПРУЗИ. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.