Р Е Ш Е Н И Е №. 71 гр. София, 04.06.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Чорбаджиева т.д.№1842 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.48 от ЗМТА. Подадена е искова молба за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.5, пр.2 и чл.47, ал.1, т.6 от ЗМТА, на арбитражно решение от 06.06.2018 г. постановено от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата по ВАД № 40/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от „Евротур-Т” ЕООД срещу „Драгоево” ЕООД иск за сумата то 127 200 лв., обезщетение за неоснователно ползване за периода 01.02.2012 г. – 31.01.2014 г. на „Роторна трошачка”, тип „Макрум 4098, заедно с принадлежности към нея, по развален на 31.10.2008 г., договор за оперативен лизинг от 17.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и с което „Евротур-Т” ЕООД е осъдено да заплати на „Драгоево” ЕООД сумата от 12 449 лв. разноски. Ищецът „Евротур-Т” ЕООД поддържа, че атакуваното арбитражно решение съдържа недопустимо произнасяне по въпроси, които са извън предмета на спора, тъй като решаващият орган се е произнесъл по юридически и доказателствени факти и обстоятелства, които не са били твърдяни от никоя от страните. Навежда доводи, че в хода на арбитражното производство са възникнали основания за отвод на арбитрите В. П. и Д. Г., с оглед изразено от тях становище, че с подаден от ищеца протест относно бавното правораздаване по ВАД №40/2014 г., се „цели постигането на други цели”. Посочва, че по образувани пред АС при БТПП дела /ВАД №156/2016 г. и ВАД №12/2018 г./ между същите страни по идентичен правен спор, но за различен период, арбитърът В. П. си е направил отвод, приет от РО с определения от 21.05.2018 г., но въпреки, че е бил в известност, че не е безпристрастен, е участвал при постановяване на процесното арбитражно решение на 06.06.2018 г., а впоследствие на 08.06.2018 г. се отвел от участието по ВАД №143/2015 г., отново образувано между същите страни по идентичен правен спор, но за различен период. Ответникът – „Драгоево” ЕООД чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на исковете. Посочва, че арбитражният съд се е произнесъл по предмета на спора, разглеждайки предявеният от ищеца иск и елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, по която е квалифицирал претенцията. Поддържа, че приложим в случая е Правилникът на АС при БТПП, като ищецът не е направил отвод в срока, предвиден в разпоредбата на чл.18 от Правилника, а и липсват основания да се приеме, че са настъпили факти, предполагащи оказване на въздействие върху арбитражния състав или такава зависимост, която да очертае липса на безпристрастност. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о., след преценка на събраните по делото доказателства, данните по арбитражното дело и доводите на страните приема следното: Арбитражният съд при Българска търговско – промишлена палата се е произнесъл по предявения от „Евротур-Т” ЕООД срещу „Драгоево” ЕООД иск за сумата от 127 200 лв., обезщетение за неоснователно ползване за периода 01.02.2012 г. – 31.01.2014 г. на „Роторна трошачка”, тип „Макрум 4098, заедно с принадлежности към нея, по развален на 31.10.2008 г., договор за оперативен лизинг от 17.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Основанието за отмяна по чл.47, т.5, пр.2 от ЗМТА предполага наличие на произнасяне по въпроси извън предмета на спора, а предмет на спора е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца и въведено чрез иска като предмет на делото. В този предмет, съгласно разпоредбата на чл.298, ал.4 от ГПК се включват и насрещните права на ответника за вземания, въз основа на които той е направил възражение за прихващане и за право на задържане. За да формира изводите си съдът следва да обсъди тези факти, които се явяват правопораждащи и правопогасяващи с оглед вида и съдържанието на заявените права, а съответно и да направи въз основа на тях правни изводи, които могат да не съвпадат със становищата на страните. В случая АС при БТПП се е произнесъл само в рамките на заявения предмет, без да се произнася в диспозитива на решението по други права и задължения на страните, освен спорното вземане на ищеца. Решението не съдържа произнасяне по невъзложени на арбитража въпроси, а и по същество в исковата молба, с която е сезиран настоящия състав се съдържат оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон, за неправилно възприета фактическа обстановка и необосновани изводи досежно правопораждащия фактически състав на претендираното право. Пороци на арбитражното решение от вида на изброените са от значение за правилността му и не попадат между изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.47 от ЗМТА. Съдът не е овластен да проверява правилността на арбитражното решение по повод иск за отмяната му. Сочените от ищцовото дружество нарушения не съставляват отменителни основания по смисъла на чл.47, ал.1, т.5 от ЗМТА и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство. Налице е обаче поддържаното от ищеца основание по чл.47, ал.1, т.6 от ГПК. Според цитираната разпоредба, арбитражното решение може да бъде отменено, ако страната, която иска отмяната докаже, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва или противоречи на повелителни разпоредби на този закон - когато не са приложени нормите на ЗМТА. В случая се установява, че по образувани пред АС при БТПП дела /ВАД №156/2016 г. и ВАД №12/2018 г./ между същите страни по идентичен с процесния, правен спор, но за различен период, арбитърът В. П. си е направил отвод, приет от РО с определения от 21.05.2018 г. Видно е, че на 21.05.2018 г. арбитър П. е мотивирал отвода си с обстоятелството, че поради изказването на законния представител на ищеца и отправените обвинения, „...не се виждам в състояние по-нататък безпристрастно от този момент нататък да участвам в настоящия арбитражен състав”. Независимо от посоченото изявление, арбитър П. е участвал при постановяване на процесното арбитражно решение на 06.06.2018 г. /датата на приключване на устните състезания и пристъпване към постановяване на акт по ВАД №40/2014 г., е 26.03.2018 г./, като впоследствие на 08.06.2018 г. се отвел от участието по ВАД №143/2015 г., отново образувано между същите страни по идентичен правен спор, но за различен период. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3, вр. ал.1 от Правилника на АС при БТПП арбитърът е длъжен да се отведе при наличие на обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като арбитърът има това задължение и след неговото назначаване. От друга страна разпоредбата на чл.18, ал.1 от Правилника предвижда, че отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни, след като страната е узнала за образуване на решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвод, но такъв не може да бъде направен, след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и решаващият орган е пристъпил към постановяване на акта, с който приключва делото. Т.е. в случая се установява наличие на ясна и недвусмислена изявена позиция на арбитъра за негова обвързаност с конкретния спор, респективно на наличие на пристрастност на посочения арбитър П. към разглеждания от него правен спор и липса на направен самоотвод, в нарушение на установените в Правилника на АС при БТПП правила, релевантни за надлежното образуване, а и функциониране на арбитражния съд. В този смисъл и тъй като възникването на основание за отвод е осъществено на 21.05.2018 г., след пристъпване към постановяване на акт по ВАД №40/2014 г. на 26.03.2018 г., ищецът с оглед правилото на чл.18, ал.1 от Правилника, не е могъл да направи отвод на арбитъра, а неспазването на разпоредбата на чл.17 от арбитър П., обосновава нарушението, визирано в чл.47, т.6, пр.1 от ЗМТА. Предвид изложеното постановеното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от тричленен състав на арбитражния съд, съгласно чл.49 от ЗМТА. С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 9588 лв., направени разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ на основание чл.47, ал.1, т.6, пр.1 от ЗМТА арбитражно решение от 06.06.2018 г. постановено от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата по ВАД № 40/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от „Евротур-Т” ЕООД срещу „Драгоево” ЕООД иск за сумата от 127 200 лв., обезщетение за неоснователно ползване за периода 01.02.2012 г. – 31.01.2014 г. на „Роторна трошачка”, тип „Макрум 4098, заедно с принадлежности към нея, по развален на 31.10.2008 г., договор за оперативен лизинг от 17.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и с което „Евротур-Т” ЕООД е осъдено да заплати на „Драгоево” ЕООД сумата от 12 449 лв. разноски. ВРЪЩА делото на Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата, на основание чл.49 от ЗМТА за ново разглеждане. ОСЪЖДА „Драгоево” ЕООД[ЕИК] да заплати на „Евротур-Т” ЕООД[ЕИК] сумата от 9588 лв., разноски. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.