Ключови фрази
Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * явна несправедливост на наказанието * съкратено съдебно следствие


Р Е Ш Е Н И Е
№ 103

гр.София , 14 април 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Кирил Иванов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 106/2015 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от адв.А.-защитник на подсъдимия Т. М. Т. срещу решение №338 от 13.10.2014 г.,постановено по внохд №766/2014 г. на Софийски апелативен съд.
В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди ,че при отчитане на обществената опасност на подсъдимия следва да се има предвид не само броя на предишните му осъждания, а и характера на извършените престъпления и размера на наложените наказания, нещо, което не е било сторено от въззивната инстанция. Следващото съображение, обосноваващо явна несправедливост на наложеното наказание, е свързано с това, че не е било отдадено необходимото значение на поведението на подсъдимия на досъдебното производство, което е спомогнало за разкриване на престъплението и неговия автор. Застъпва се становището ,че наказание от две години лишаване от свобода би постигнало в достатъчна степен целите по чл.36 от НК. Моли се да бъде изменено въззивното решение и да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Т..
В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният защитник на подсъдимия –адв.А. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита ,че при определяне на наказанието и двете предходни съдебни инстанции не са отчели смекчаващите отговорността обстоятелства- направените от подсъдимия самопризнания, съдействието му при разследването, изразеното съжаление за извършеното и младата му възраст. Моли да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода.
В представената писмена защита са застъпени съображения, идентични с тези, посочени в пледоарията, като се моли да бъде прието ,че е налице хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, тъй като не са налице основанията по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Намира, че степента на обществена опасност на деянието е завишена, тъй като се касае до три деяния в рамките на продължаваното престъпление, като при извършване на последното е причинена средна телесна повреда. Приема, че подсъдимият не е оказал съдействие на органите на досъдебното производство, тъй като е предал вещите, предмет на престъплението едва след като са били предприети действия спрямо него.
В последната си дума подсъдимият Т. Т. моли да бъде намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираното в касационната жалба оплакване, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
С присъда №50 от 07.03.2014 г., постановена по нохд №4799/2013 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Т. М. Т. за виновен в това , че в периода от 19.04.2013 г. до 08.05.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление-с три деяния е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1811,75 лв. от владението на Е. В., С. Н. и В. Й.-Г. ,с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена на В. Й.-Г. и е извършен при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и чл.26 ал.1 от НК във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание пет години и четири месеца лишаване от свобода,при първоначален строг режим ,в затвор.
С присъдата е зачетено предварителното задържане на подсъдимия,а също така са възложени в негова тежест и направените по делото разноски.
По жалба ,подадена от защитника на подсъдимия Т. е било образувано внохд №766/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд,НО, приключило с решение №338 от 13.10.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Доколкото производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава ХХVІІ , в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е бил длъжен , постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК , като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца.
В настоящият казус , преценката на решаващите съдилища, че не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, е вярна, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл.58а ал.1 от НК.
Отмереното от първоинстанционният съд наказание лишаване от свобода от осем години , редуцирано с 1/3 на пет години и четири месеца , потвърдено с въззивното решение, разкрива пълно съобразяване на съдилищата с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, решаващите съдебни инстанции са съобразили както степента на обществената опасност на деянието по принцип - завишена ,с оглед динамиката и разпространеността на този вид престъпления, така и с конкретната степен на обществена опасност на деянието-също висока, обусловена от броя на деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление и броя на квалифициращите обстоятелства. Конкретните характеристики по изпълнение на престъпната деятелност-грабежът е извършен спрямо жени, надхвърлили шестдесет годишна възраст, при това една от тях е носела на ръце внука си ,който е бил на една година и десет месеца /възможностите им за самозащита са твърде ограничени, а в един от случаите-невъзможни/, също сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието, а отделно от това - пряко рефлектират и върху степента на личната обществена опасност на дееца.
На следващо място в пълнота са били отчетени наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, като с относително най-голяма тежест са осъжданията на подсъдимия, стоящи вън от правната квалификация „опасен рецидив”. Обремененото съдебно минало на Т. сочи на трайна престъпна упоритост и липса на какъвто и да е било поправителен ефект от търпените до този момент наказания. Обстоятелството, че по предходните присъди на подсъдимия са били налаганите наказания пробация и лишаване от свобода в неголям размер, показва, че проявеното снизхождение по никакъв начин не е стимулирало Т. Т. да извърши преоценка и преосмисляне на поведението си и да го приведе в съответствие със законовите норми. Към кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства следва да се причисли и сравнително високата стойност на отнетото имущество.
Настоящият касационен състав напълно споделя изложените във въззивното решение съображения за това, че липсва оказано съдействие на досъдебното производство от страна на подсъдимия, което да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Действително според ТР №1 от 2009 г. на ВКС, тогава, когато подсъдимият е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият извършител още в хода на досъдебното производство, самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. В конкретния случай обаче , подсъдимият не е давал обяснения на досъдебното производство.Същият е предал на полицейските служители част от вещите ,отнети от св.Г.,но едва след като спрямо него са били предприети действия по проверка. Освен това ,както правилно е отбелязал и въззивния съд /л.18 от съд.дело/, извънпроцесуалното признание на подсъдимия Т. пред служителите на полицията се е отнасяло само и единствено до деянието, при което са били отнети вещите, които все още са се намирали у него-факт достатъчен да го уличи в извършване на престъпление.
Младата възраст /отчетена само от първата инстанция/ и изказаното съжаление от подсъдимия /неотчетено от решаващите съдилища/, като смекчаващи отговорността обстоятелства, не се отразяват на приетия размер на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе, тъй като тяхната относителна тежест, преценена на фона на посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, е пренебрежимо малка.
Ето защо, касационният съд не намира основания за корекция на определения от решаващите съдебни инстанции размер на наложеното на подсъдимия Танков наказание лишаване от свобода и в този смисъл приема, че касационната жалба не следва да се уважава.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №338 от 13.10.2014 г. ,постановено по внохд №766/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/