1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
София 03.05. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №244 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] – София срещу въззивното решение №130 от 19.10.2009г. постановено по в.гр. дело №175/2009г., Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №7/12.03.2009г., по гр.дело №48/2008г. на Крумовградския районен съд. С последното са отхвърлени исковете на касатора срещу С. М. А. за заплащане на сумите от 6000лв. и 1309.32лв., представляващи изплатено от застрахователя на Й. А. Ш. застрахователно обезщетение и законна лихва. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора – уважаване на иска, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касация С. М. А. не изразява становище по изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК с определение №240 от 7.04.2011г. по въпроса трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на МПС за да бъде упражнено регресното право на застрахователя срещу застрахования по чл.274, ал.1, т.2 КЗ.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане “Гражданска отговорност”. Съгласно чл.274, ал.1 КЗ застрахователят се освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования при задължителното застраховане “Гражданска отговорност”, когато вредите на третите лица са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона, под въздействието на друго упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което е настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице. Освен в посочените в чл.274, ал.1 КЗ случаи, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление - чл.274, ал.2 КЗ. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.
Съгласно чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати. В хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Този е отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Съдът е сезиран с иск по чл.274, ал.1, 2 КЗ за заплащане от ответника на обезщетение в размер на 6000 лв., представляващо стойността на изплатеното на Й. Ш. застрахователно обезщетение и за сумата от 1309.32 лв. законна лихва върху тази сума, считано от датата на възникване на застрахователното събитие 8.08.2006г. до датата на подаване на исковата молба 28.02.2008г. Исковете са отхвърлени като неоснователни.
За да потвърди първоинстанционното решение на Крумовградския районен съд за отхвърляне на предявените от З. [фирма] срещу С. А. регресни искове, въззивният съд е преценил, че не са осъществени поддържаните от ищцовото дружество предпоставки по чл.274, ал. 1, т.2 КЗ. Приел е за недоказано ответникът, в качеството си на водач на МПС, с което е извършено ПТП, да е знаел, че управляваното от него МПС е неизправно, както и че ПТП е възникнало в резултат на повредата. Съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза, назначена в това производство, според която не е могло да се установи дали счупването на спирачния диск не е следствие на удара на автомобила в бордюра при ПТП или преди него, т.е. не е установено към кой момент управляваното от ответника МПС е било технически неизправно и ако тя /повредата/ е преди ПТП, дали водачът е знаел за техническата неизправност на автомобила, за да бъде направен извод за виновно поведение на водача за неотстраняване на неизправността.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл.300 ГПК, задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца, е влязлата в сила присъда на наказателния съд. Чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК разширява кръга на задължителните за гражданския съд съдебни актове на наказателния съд като решенията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и споразумението по глава 29 НПК за решаване на делото. Присъдата е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав. Нормите, определящи съставите на чл.343 НК, са бланкетни. Основание за привличане под наказателна отговорност и осъждане на водачи на МПС за престъпления по транспорта е налице при доказано виновно нарушение на конкретни правила за движение, които стоят в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие и последиците от него. Тези правила са разписани в ЗДвП и Правилника за приложението му.
В случая с влязло в сила решение №112/1.011.2006г. постановено по нахд № 128/2006г. на Крумовградския районен съд, потвърдено с решение № 3 от 18.01.2007г. по внохд №418/2006г. на Кърджалийския окръжен съд ответникът е бил признат за виновен за това, че на 8.08.2006г. е управлявал МПС в нарушение на чл.20, ал.2 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й. Ш.. От наказателния съд е прието, че причина за пътнотранспортното произшествие е управляване от ответника на МПС при неизправност на спирачната система на автомобила, че техническата неизправност на спирачките са били известни на водача на МПС, в резултат на която е настъпил и противоправния резултат – причиняване на телесна повреда на пострадалата. Следователно доказана е първата предпоставка на правото на регрес за застрахователя ответникът да е съзнавал /знаел/, че управляваното от него МПС е технически неизправно. Като не е съобразил решението по нахд №128/2006г., Крумовградския районен съд, а след него и Кърджалийският окръжен съд е допуснал нарушение на чл.300 ГПК във връзка с чл.417, ал.3 НК. Независимо от това, назначената от гражданския съд техническа експертиза с в.л. Д. потвърждава фактическите и правни констатации на наказващия орган за знание на ответника, че управлява неизправно МПС. Заключението на експерта е, че водачът при управлението на МПС ще установи при самото натискане на педала на спирачката неизправността на спирачната система, с натрупване от по-малки към по – големи стойности при движението на МПС, т.е. по време на управление на МПС, при задвижване на спирачната система, ответникът е съзнавал, че тя е неизправна и въпреки това е продължил да управлява неизправното МПС. Налице са и останали предпоставки по чл.274, ал.1, т.2 КЗ – доказана е причинната връзка между произшествието и техническото състояние на автомобила, и вредата.
Предпоставката на чл.274, ал.1 КЗ за упражняване на регресното право на застрахователя – да е заплатил обезщетение на пострадалото лице, също е доказана. Видно от приложеното по гр. дело № 48/2008г. стр. 45 платежно нареждане на пострадалата е преведена от застрахователното дружество сумата от 6000 лв. на 27.11.2007г. Със споразумение от №617/14.11.2007г. пострадалата и застрахователя са уговорили заплащане на обезщетение в размер 6000 лв. за неимуществени вреди. Назначената в хода на процеса медицинска експертиза е установила механизма на причинените телесни увреждания, вида им – счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на колянната става, разкъсване на вътрешната надлъжна връзка и на кръстните връзки на лявата колянна става. Уврежданията са довели до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 5-6 месеца, при обичаен ход на протичане на оздравителния период.
В хода на процеса ответникът е направил възражение, че изплатеното на пострадалата обезщетение не е съобразено с приноса й за ПТП, както и с вида, характера и степента на увреждането. Поддържа, че постигнатото между застрахователя и пострадалата споразумение за размера на неимуществените вреди, не го обвързва, след като не е подписано от него. Възражението ще следва да бъде обсъдено, тъй като ответникът не е страна в създаденото между застрахователя и пострадалото лице правоотношение, приключило с подписването на споразумения между тях. По начало основателно е възражението, че пострадалата към момента на ПТП се е движила в нарушение на правилата за движение и по точно на чл.108, ал.1 ЗдвП, който задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Вместо по тротоара пострадалата се е движила по платното на пътя, на разстояние 2-3 м. от десния за нея тротоар / спр. Протокол за ПТП от 8.08.2006г./. Нарушението на правилата за движение на пешеходците е основание да се приеме съпричиняване от пострадалата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от 1/3. Настоящият състав на ВКС, ТК като взе предвид вида на увреждането, времетраенето на оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес, възрастта на пострадалата, по справедливост, при съобразяване на чл.52 ЗЗД, определя обезщетението в размер на 9000лв. От него следва да се приспадне процента съпричиняване, при което размерът на обезщетението е 6000 лв., толкова колкото е изплатил застрахователя на пострадалата. В този размер е основателен регресния иск на застрахователя.
Претендират се лихви за забава за времето от настъпване на ПТП – 8.08.2006г. до 28.02.2008г. датата на исковата молба в размер на 1309.32 лв. Неоснователно е искането за заплащане на изтекли лихви за времето от 8.08.2006г. до 17.11.2007г. по аргумент на чл. 227, т.2 КЗ. Застрахователят има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за забава, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Правото на вземане за застрахователя срещу застрахования възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице, в случая 17.11.2007г. Споразумението между застрахователя и пострадалото лице от 14.11.2007г. обхваща само размера на неимуществените вреди, но не изплатени на пострадалата лихви. Поради недоказаност по основание и размер, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД ще следва да бъде отхвърлен изцяло. Законна лихва върху главницата ще следва да се присъди от датата на исковата молба.
На касатора ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска и по представен списък по чл.80 ГПК, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1470лв.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №130 от 19.10.2009г., постановено по гр.дело №175/2009г. на Кърджалийският окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 8/12.03.2009г. по гр.дело № 48/2008г. на Крумовградския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от З. [фирма] – София срещу С. М. А. от [населено място], област К. иск за сумата от 6000 лв., представляваща изплатено на Й. А. Ш. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 8.08.2006г., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. М. А. от [населено място], област К. да заплати на ЗК [фирма] – София сумата от 6000 лв., представляваща изплатено на Й. А. Ш. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 8.08.2006г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2008г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноски в размер 144лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1470лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1309.32 лв. за времето от 8.08.2006г.до 28.02.2008г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|