7 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 17.12. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 334 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Предявен е иск от „Зигфрид Шумахер“ ГмбХ със седалище и адрес на управление ФР Германия, Бюхлерхаузен 22, 51 766 Енгелскирхен срещу „Кринас“ ЕООД – [населено място] за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА на арбитражно решение от 11. 11. 2019 г., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата по м. а. д. № 19/2017 г., в частта, с която „Зигфрид Шумахер“ ГмбХ е осъдено да заплати на „Кринас“ ЕООД сумата 69 798 евро, представляваща стойността на доставени козметични продукти по договор за дистрибуция от 30. 06. 2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 14. 11. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се поддържа, че в частта, по отношение на която се претендира отмяна, решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, което е основание за неговата отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА. С исковата молба ответното дружество предявило пред арбитражния орган два иска срещу ищеца в настоящото производство, единият от които бил за заплащане на сумата 69 800 евро, представляваща цена на доставена продукция по договор за дистрибуция от 30. 06. 2016 г. В мотивите на арбитражния съд било прието, че ищецът по арбитражното дело е основал искането за заплащане на посочената сума на разбирането, че собствеността на доставените продукти е преминала към ответника по същото дело, съответно последният дължи заплащането им. Решаващият орган счел, че в действителност е предявен иск за заплащане на стойността на стоките по чл. 4, ал. 4 от договора, според който в случай на погиване или повреждане на стоката дистрибуторът се задължава да преведе на производителя сумата, отговаряща на покупните цени и условия, която по своята същност съставлявала договорна неустойка. Изложил съображения, че не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на иска. Нито в исковата молба, нито в друга молба или в открито заседание на арбитражния съд „Кринас“ ЕООД не се било позовавало на погиване или повреждане на доставените стоки като основание на искане за заплащане на тяхната стойност. Дружеството – ищец в арбитражното производство не било правило искане за изменение на иска. В исковата молба по настоящото дело се сочи, че при аргументиране основателността на непредявения иск по чл. 4, ал. 4 от договора решаващияг орган приел, че изтичането на срока на годност на доставените стоки се приравнявало на тяхното погиване. Срокът на годност изтекъл през месец февруари 2019 г., тоест повече от година след завеждане на делото с предявяване на исковата молба на 14. 11. 2017 г. Липсвало позоваване на този факт от ищеца по арбитражния спор, тъй като същото не можело да бъде направено с предхождащата го искова молба и не било реализирано от ищеца с изменение на иска. Дружеството със седалище в Германия нямало възможност да се защитава по подобни твърдения особено с оглед установеното по делото, че стоките са били изначално негодни за продажба в ЕС, което стояло в основата на отхвърлянето на иска за неустойка по чл. 6, ал. 4 от договора поради непродадени продукти и уважаване частично на насрещния иск на „Зигфрид Шумахер“ ГмбХ за заплащане на обезщетение за вреди от направени разноски за рекламна кампания на продуктите. Ищецът поддържа, че произнасяйки се по непредявен иск за заплащане на стойността на стоките по чл. 4, ал. 4 от договора, арбитражният съд излязъл извън предмета на спора, индивидуализиран от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Ответникът „Кринас“ ЕООД прави възражение, че искът е предявен извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Излага съображения в писмен отговор, поддържани и в откритото съдебно, че не е налице соченото основание за отмяна на арбитражното решение, тъй като арбитражният съд се е произнесъл в пределите на спора, очертан в исковата молба. Прави искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, приема следното: Искът е процесуално допустим като предявен от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА - арбитражното решение е връчено на представител на ищеца на 14. 11. 2019 г. и искът по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА е предявен на 10. 02. 2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА арбитражното решение подлежи на отмяна, ако съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА е налице, когато арбитражният съд е излязъл извън предмета на спора, като е присъдил нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора. Предметът на спора е претендираното или отричаното от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, тоест правопораждащите юридически факти. Поради това, когато съдът в противоречие с диспозитивното начало постанови решението си въз основа на невъведени от ищеца в исковата молба обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право е налице произнасяне по въпроси извън предмета на спора. В конкретния случай „Кринас“ ЕООД е предявил срещу „Зигфрид Шумахер“ ГмбХ искове за заплащане на сумата 69 800 евро, представляваща цената на доставени на ответника и незаплатени продукти по договор за дистрибуция от 30. 06. 2016 г., и за заплащане на сумата 34900 лв., представляваща неустойка в размер на 50 % от стойността на непродадените продукти по чл. 6, ал. 4 от договора. В исковата молба ищецът е посочил, че с ответника са сключили посочения договор за дистрибуция на козметика – кремове за лице, като по силата на договора ищецът се задължил да достави договорените количества и видове от козметичните продукти, а ответникът се задължил да ги продава на територията на Германия, Австрия, Швейцария и Бенелюкс. Дистрибуторът поел задължението ежемесечно да отчита всички извършени продажби на стока до 10 число на всеки месец, като изпраща на производителя отчет за реализираните продажби, а до 15 число на месеца – да заплаща цената на продадените продукти. Съгласно договореното ищецът изпратил на ответника стока на обща стойност 71 570 евро, която била получена от ответника. Ответникът от своя страна изпратил на ищеца отчетни фактури и съответно извършил банкови преводи с плащания съгласно договореното за продадените стоки през месеците януари 2017 г. – 1 170 евро и август – 600 евро, след което спрял да извършва отчетна дейност за извършените продажби, както и плащания на продадената стока. Въпреки обещанията си ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на сумата 69 800 евро, представляваща цената на получената за продажба и незаплатена продукция. В депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете, като е направил възражение, че невъзможността стоките да бъдат продадени не се дължи на негово виновно поведение, а на скрити недостатъци на стоките – некачествена изработка на опаковката на кремовете и замърсяване на кремовете, които впоследствие подробно уточнява. Оспорил е твърдението на ищеца, че е следвало да заплати цената на стоките, тъй като в договора за дистрибуция от 30. 06. 2016 г. не било уговорено, че ответникът ставал собственик на стоките. Съгласно уговорките по обвързващия страните договор ответникът следвало да заплаща на производителя стойността на стоките и половината от реализираната печалба след успешната им продажба, което било характерно за такъв тип договори. Твърденията на ответника за недостатъци на доставените продукти се оспорват от ищеца, който поддържа, че възражението за недостатъци е следвало да бъде направено към момента на получаване на продуктите. В депозираната по арбитражното дело писмена защита, с оглед доводите на ответника, ищецът излага, че сключеният договор между страните е договор за дистрибуция/продажба, като договорената цена на продуктите по сделката е следвало да се заплаща ежемесечно, на вноски до 15 число на месеца, и при неизпълнение от страна на купувача на задължението да заплати цената до 1 година от доставката, последният дължи неустойка в размер на 1 / 2 от стойността на незаплатената доставка. Излага съображения, че процесният договор, по отношение на който се прилага ЗЗД, е двустранен и възмезден договор, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли собствеността върху договорената стока, а купувачът да заплати договорената цена. В арбитражното решение, чиято отмяна се иска, решаващият орган е приел, че главният иск на първоначалния ищец по арбитражното дело е за заплащане на сумата 69 800 евро, представляваща стойността на доставената на ответника за дистрибуция козметика – кремове за лице по договор за дистрибуция от 30. 06. 2016 г. По отношение на правната квалификация на главния иск е посочил, че с оглед комплексния характер на договора на страните към отделни негови елементи следва да се прилага уредба на различни видове наименовани договори, в частност разпоредбата на чл. 4, ал. 4 вр. чл. 4, ал. 2 от договора. Счел е, че процесният договор по своята правна същност следва да се характеризира като такъв с комплексен характер, който носи белезите на договор за консигнация, но и на договор за дистрибуция, който от своя страна е ненаименован договор, разкриващ белезите на различни договори, в т. ч. покупко-продажба и комисионен договор, регламентиран в ТЗ. Тълкувайки отделните уговорки на страните по процесния договор, арбитражният съд е намерил, че по този договор собствеността върху кремовете не се прехвърля на дистрибутора. Изтъкнал е, че в случая не може да има съмнение, че процесните продукти са доставени на дистрибутора, както и че същият не е върнал продуктите, определени от него като некачествени. В мотивите на арбитражния орган е посочено, че ответникът – дистрибутор не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора да върне стоката с оглед дефектите на същата, като няма данни да е предлагал да върне продуктите. Счетено е, че като не е върнал продуктите и с оглед краткия срок на годност на същите, който е изтекъл към момента на постановяване на решението, тези продукти следва да се възприемат като повредени, което ги прави негодни за продажба или направо за погинали. При съобразяване на чл. 4, ал. 4 от договора, който предвижда, че в случай на погиване или повреждане на стоката дистрибуторът се задължава да преведе на производителя сумата, отговаряща на покупните цени и условията, решаващият орган е приел, че поради невръщането на продуктите, което ги е направило негодни за каквато и да е продажба, включително след отстраняването на евентуалните недостатъци, дистрибуторът дължи сума в размер на покупната цена. Като такава арбитражният съд е приел т. нар. цена на производител. Изложил е, че именно такава сума, при посочената от него съвкупност от обстоятелства търси ищецът, при което са без значение правните характеристики, които той придава на исканото от него. За да присъди на ищеца сумата 69 798 евро, арбитражът е съобрази, че ответникът не оспорва фактура от 31. 08. 2016 г. на стойност 71 570, 10 евро, поради което тази сума е равна на цената на производител на получените от ответника козметични продукти и от същата следва да бъдат приспаднати доказаните частични плащания в размер на 1170, 41 евро и 601, 89 евро. Налице е основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение в частта по главния иск на първоначалния ищец „Кринас“ ЕООД. По този иск решаващият състав се е съобразил с искането по исковата молба, за да присъди на ищеца сумата от 69 798 евро, поради което не се е отклонил от размера на исковата претенция и не е присъдил нещо в повече от предмета на спора. Разгледаният от арбитражния съд фактически състав от значение за възникване на спорното право, обаче, е различен от предявения, поради което е налице отклонение от диспозитивното начало на процеса, чието спазване в арбитражното производство осигурява нормата на чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА. Както бе посочено, тази разпоредба се отнася не само за произнасянето в допълнение към действително заявения предмет на спора, но и за произнасяне по различен от заявения предмет. В случая арбитражният съд е съобразил факти, невъведени от ищеца като елементи от правопораждащия фактическия състав на спорното право. Обстоятелствата по исковата молба, на които първоначалният ищец е основал главния си иск за заплащане на цената на доставените продукти, който следва да бъде квалифициран като иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са договорът за дистрибуция от 30. 06. 2016 г., извършената от него в качеството на дистрибутор/продавач в изпълнение на договора доставка на стоки по фактура от 31. 08. 2016 г. на ответника и неизпълнението на договорното задължение на ответника за заплащане на цената на продуктите. Изменение на иска не е предприемано от ищеца в хода на арбитражното производство, съответно не е налице промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца. При произнасянето си по главния иск арбитражният съд е съобразил наред с процесния договор и доставката на продуктите следните факти и обстоятелства: недостатъци относно етикирането и опаковката на доставените на ответника в изпълнение на договора за дистрибуция от 30. 06. 2016 г. кремове, неизпълнение от ответника на задължението по договора при доставка на стоки с недостатъци да ги върне незабавно на производителя, което решаващият състав е приравнил на повреждане и погиване на продуктите поради изтичане на срока им на годност към момента на постановяване на решението, съответно негодността им за продажба. Като е отчел осъществяването на визираните факти, арбитражният орган е приел, че се е осъществила хипотезата на чл. 4, ал. 4 от договора – погиване и повреждане на продуктите, поради което за ищеца се е породило правото да получи сумата, отговаряща на покупната цена и условия, или „цената на производител“ по представената в производството фактура от 31. 08. 2016 г. на стойност 71 570, 10 евро. Касае се до подмяна на въведените с исковата молба правопораждащи спорното материално право факти от арбитражния съд, съответно до разглеждане на въпроси извън предмета на делото по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ГПК. В случая не сме изправени пред неправилна правна квалификация на главния иск, която е въпрос по правилното приложение на материалния закон от арбитражния съд, съответно не подлежи на проверка в производството по чл. 47 ЗМТА, а до произнасяне по различен от заявения с оглед пораждане на спорното право фактически състав. Що се отнася до несъответстващите на правното разбиране на ищеца изводи на арбитражния съд, основани на тълкуване на договора за дистрибуция, че по договора собствеността върху продуктите не се прехвърля на дистрибутора и сделката не предвижда задължение на дистрибутора за заплащане на цената при доставяне на стоките, а след продажбата им от дистрибутора на негови клиенти, то същите са от значение за произнасянето по същество по предявения главен иск. Това виждане на арбитражния орган, обаче, не би могло да обоснове съобразяването с оглед пораждане на спорното право на различни от въведени от ищеца с исковата молба обстоятелства. По изложените съображения за наличието на соченото от ищеца основание по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА арбитражното решение в частта за уважаване на главния иск на „Кринас“ ЕООД следва да бъде отменено и на основание чл. 49 ЗМТА производството в тази му част следва да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане. Независимо от този изход на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство, тъй като същият не прави такова искане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА, по иска на „Зигфрид Шумахер“ ГмбХ, дружество със седалище и адрес на управление ФР Германия, Бюхлерхаузен 22, 51 766 Енгелскирхен срещу „Кринас“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Бистришко шосе № 56, арбитражно решение от 11. 11. 2019 г., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата по м. а. д. № 19/2017 г., в частта, с която „Зигфрид Шумахер“ ГмбХ е осъдено да заплати на „Кринас“ ЕООД сумата 69 798 евро, представляваща стойността на доставени козметични продукти по договор за дистрибуция от 30. 06. 2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 14. 11. 2017 г. до окончателното й изплащане. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: