2
Р Е Ш Е Н И Е № 221
гр. София, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при секретаря Ванюша Стоилова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1148 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. П. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. М., против въззивното решение № 1847 от 16 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 6076/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта, с която се потвърждава решение № 3484 от 19 май 2017 г., постановено по гр.д. № 13344/2010 г. по описа на Софийски градски съд за солидарното осъждане на С. и „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД по частично предявен на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД иск от В. Х. Д., с адрес в [населено място], за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от усложнения в здравословното й състояние, настъпили след извършена от С. на 11.09.2009 г. операция в отделението по лицево-челюстна хирургия и пластична хирургия на болница „Токуда“ София, в размер на 28393,90 лева, ведно със законната лихва от 11.09.2009 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 440 от 16 май 2019 г. по настоящото дело, за да се провери нарушена ли е задължителната практика на ВС и практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение, като прецени всички доказателства и доводи на страните, и да мотивира решението си, включително за размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съблюдаване принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Соченото противоречие следва да се търси в постановките на т. 3 на ППВС № 1/1953 г. и в разрешението, дадено от ВКС в решение № 98, постановено по гр.д. № 3871/2016 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се установява предвидената за ищцата оперативна методика да противоречи на утвърдения медицински стандарт, поради което липсва противоправност в действията на д-р Р. С., предхождащи операцията на 11.09.2009 г., но при осъществяването й е нарушен оперативният протокол за автотрансплантация с хомогенна костна присадка, който е основна причина за възникване на възпалителен процес, потвърждаващо се от установената микробиологична находка след оперативната манипулация. Според мотивите на решението, при повторното хоспитализиране на ищцата при ответника на 19.10.2009 г., вече са били налице показания за отстраняване на поставения имплант, но вместо това, в нарушение на правилата за добра медицинска практика, лечението е продължено медикаментозно, а възпалението не е овладяно, поради което са налице предпоставките за отговорност за вреди на двамата ответници. Направеното възражение за съпричиняване е прието за недоказано поради липсата на обстоятелства, допринесли за възпалителния процес при ищцата, но, според съда, при липсата на доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, въззивната инстанция не следва да обсъжда размера на дължимото обезщетение.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
В раздел I, т. 3 от ППВС № 1/1953 г. изрично е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съдът по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Подчертано е, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля като посочи причините за това. На последно място, мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях. Акцентира се върху особената важност на мотивировъчната част на решението: тя трябва да съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно; мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни. Посочва се специалната значимост на правилното установяване на фактите от страна на съда и на преценката им от гледището на закона – съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.
Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в множество решения на ВКС, включително решение № 98 по гр.д.№ 3871/2016 г., ІІІ г.о., в която е прието, че правните изводи на съда (включително тези относно преюдициалните за спора въпроси), съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, като фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Ето защо, дори и препращането към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Цитираната съдебна практика е напълно споделяна от настоящия съдебен състав.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Още с въззивната жалба на касатора се сочат доводи за заинтересованост на вещите лица, участвали при даването на заключения пред първоинстанционния съд (включил експерт в тричленната експертиза, чието единично заключение е оспорено, експертът и ищецът са професионални конкуренти, член на тричленната експертиза е подчинен на същия експерт), както и за едностранчив и избирателен подход от страна на съда при оценка на доказателствата. Сторени са оплаквания за липса на преценка за причината за възникналата при ищцата инфекция – компрометиран имунитет поради ендокринно заболяване, налично информирано съгласие за извършеното лечение, неспазване на необходимата устна хигиена. Изрично е подчертано, че съдът не е разграничил болките и страданията от самото оперативно лечение за отстраняване на кистата от челюстта, от допълнителните болки и страдания, свързани с костната пластика, отхвърлена чрез възпалителен процес от организма. При изрично възражение по отношение на заинтересоваността на вещите лица в откритото съдебно заседание от 31.05.2018 г. (и тримата експерти работят в болницата, в която е извършена последната оперативна интервенция, при която е участвал и един от експертите, и белегът на лицето на ищцата е направен в отделението на вещите лица, трите вещи лица работят в общ екип, един от тях е ръководител на отделение, а другите двама са подчинени, а медицинските документи за интервенцията са подписани от ръководителя на тези експерти) съдът сочи, че всички възражения, касаещи обективността на заключенията на вещите лица, ще се съобразяват при кредитиране на всяко едно от заключенията, предвид задължението на съда да изложи мотиви защо приема или не приема конкретно експертно заключение. Искано е назначаване на нова тричленна експертиза с вещи лица извън София, но искането е оставено без уважение, тъй като по делото са приети експертни заключения, на които може да се основе извод налице ли е виновно противоправно поведение при провеждането на лечението спрямо ищцата.
Видно е, че въззивният съд не е изложил мотиви по преценка на експертните заключения, свързани с доводите и възраженията на касатора за наличие на обстоятелства, поставящи под съмнение безпристрастността на вещите лица, изготвили съдебно-медицински експертизи в първоинстанционното и въззивното производство. Съответната преценка е била необходима, доколкото становището на вещите лица по въпросите, изискващи специални знания, е следвало да бъде обсъдено и е било обсъдено от въззивния съд в мотивите на обжалваното решение, обосновало е част от фактическите констатации на съда, а оттам е определило и изводите досежно правните последици на установените посредством съдебно-медицинските експертизи факти с правно значение. При разнопосочни данни по делото относно релевантните за спора факти и противоречивите заключения на изслушаните единични и тройни медицински експертизи (относно наличие на медицински показания за поставяне на костна присадка, поставянето й по правилата на добрата медицинска практика и основната причина за възникналото възпалително усложнение при ищцата), допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е съществено, още повече, че ответникът не се е ограничил да релевира оплакване, касаещо обективността на вещите лица, а е формулирал изрично доказателствено искане за назначаване на нова тройна съдебно-медицинска експертиза, както с въззивната жалба, така и в проведеното на 31.05.2018 г. открито съдебно заседание.
По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, въззивното решение – в обжалваната осъдителна част по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди, следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия спорът не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, а съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да назначи нова тричленна съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение и да отговори на въпросите, които са били предмет на допуснатата във въззивното производство медицинска експертиза, включително на въпроса какъв е видът на поставената костна присадка.
По сторените за касационното производство разноски ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1847 от 16 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 6076/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в обжалваната му част, с която е уважен на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД частично предявеният от В. Х. Д. против Р. П. С. иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 28393,90 лева, ведно със законната лихва от 11.09.2009 г. до изплащане на сумата.
ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в [населено място] за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |