8
Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр.София , 01 август 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Тома Комов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 474/2016 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Л. Ж. П., депозирана чрез служебният му защитник адв.С., срещу въззивна присъда №266 от 15.10.2015 г., постановена по внохд № 2603/2015 г. по описа на Софийски градски съд, НО.
С жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди се, че фактическата обстановка е изяснена, но единственият правилен правен извод е ,че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Моли се да бъде отменен въззивния съдебен акт и да бъде оставена в сила първоинстанционната оправдателна присъда.
В допълнението към касационната жалба се посочва ,че престъплението ,за което е осъден Л. П. не е доказано по несъмнен начин, тъй като по делото липсват доказателства получените средства в резултат на продажбата на поименните компенсационни бонове да са преведени по сметка на С. С. В. в [фирма], открита чрез използването от подсъдимия на неистински документ –лична карта, както и ,че Л. П. е получил средствата по първата и втората сделка с поименни компенсационни бонове.Заявява се ,че по делото липсват доказателства за това кое лице е получило с нареждане от 08.12.2008 г.сумата от 30 000 лв. от сметката с титуляр С. С. В.. Навеждат се доводи и във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК,като се застъпва тезата ,че са налице условията на чл.58 б.“а“ във вр.с чл.55 от НК. Правят се алтернативни искания-да бъде отменена въззивната присъда и потвърдена тази на първата инстанция, с която подсъдимият е оправдан или да бъде изменен атакувания акт и намален размера на наложеното на П. наказание, както и размера на изпитателния срок по чл.66 от НК.
В съдебното заседание пред ВКС, адв.С.,защитник на подсъдимия П. моли да бъде уважена жалбата по изложените в нея съображения и с направените искания.Отново акцентира на това ,че по делото няма доказателства той да е получил сумите по реализираните сделки.
Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище ,че въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон като е постановила осъдителна присъда; че твърдението на защитата за недоказност на обвинението е неоснователно ; че безспорно е установено обстоятелството за използване на три пъти от подсъдимия на неистински документи пред оторизиран брокер на фондовата борса, като са били извършени продажби на компенсационни бонове, в резултат на които са получени парични средства от бюджета на държавата по сметка на лицето С. В.; че подсъдимият безспорно е съзнавал, че извършва процесната документна измама; че наложеното наказание не е явно несправедливо.В заключение предлага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила.
В последната си дума подсъдимият Л. Ж. П. моли да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 16.10.2014 г., постановена по нохд №463/2014 г.,Софийски районен съд е признал подсъдимия Л. Ж. П. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.4 във вр.с ал.1 пр.2 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.18 пр.1 от НК.
По протест на Софийска районна прокуратура пред Софийски градски съд е било образувано внохд №2603/2015 г., приключило с нова въззивна присъда №266 от 15.10.2015 г., с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда,като подсъдимият Л. Ж. П. е признат за виновен в това ,че в периода от 26.11.2008 г. до 10.12.2008 г. при условията на продължавано престъпление чрез използването на неистински официални документи,направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои,като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини:
-на 26.11.2008 г. в офиса на инвестиционен посредник [фирма], находящ се в [населено място],ул „улица“/№/ чрез използване на неистински официални документи получил чуждо движимо имущество-собственост на държавата в големи размери -30 683,36 лв.с намерение да го присвои;
-на 10.12.2008 г. в офиса на инвестиционен посредник [фирма], находящ се в [населено място], /улица/, /№/ чрез използване на неистински официални документи получил чуждо движимо имущество-собственост на държавата-2500 лв.с намерение да го присвои и
-на 10.12.2008 г. в офиса на инвестиционен посредник [фирма], находящ се в [населено място], /улица/, /№/ чрез използване на неистински официални документи направил опит да получи чуждо движимо имущество, собственост на държавата в особено големи размери-62500 лв. с намерение да го присвои, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.212 ал.4 във вр.с ал.1 пр.2 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила и на конфискация на ¼ от имуществото му.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон.
Претенцията на жалбоподателя за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, не се споделя от ВКС.
Приетите фактически обстоятелства от Софийски градски съд, касателно поведението на подсъдимия Л. П. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл.212 ал.4 във вр.с ал.1 пр.2 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК.
Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението , ангажирало наказателната отговорност на подсъдимия .
За да е налице отговорност по чл.212 ал.1 от НК, деецът трябва да е осъществил следното :1. да е използвал документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, чрез който да е въвел, поддържал или използвал заблуждение у длъжностните или други лица, които упражняват фактическа власт върху имущество, за да извършат те действия на фактическо или юридическо разпореждане с това имущество; 2. под влияние на това заблуждение съответните оправомощени лица предават, изплащат или нареждат на други лица, които държат това имущество да го предадат или изплатят ,т.е. деецът да е получил чуждо движимо или недвижимо имущество без правно основание; 3. да има намерение да присвои това имущество.
Всъщност защитата единствено оспорва получаването от подсъдимия на чуждото имущество по първата и втората сделка с поименните компенсаторните бонове ,като твърди ,че липсват доказателства за превеждане на паричните средства от продажбата на компенсаторните бонове по сметка на С. С. В. в „банка“, както и доказателства за това кое лице е получило с нареждане от 08.12.2008 г. сумата от 30 000 лв.
На първо място следва да се отбележи , че по споразумение, постановено по нохд №23024/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НО, подсъдимият Л. Ж. П. се е признал за виновен в това ,че на 26.11.2008 г.в офиса на /банка/, /клон/-/населено място/, съзнателно се е ползвал от неистински официални документи –български документи за самоличност- л.к. /№/ с посочена дата на издаване 20.06.2002 г. на името на С. С. В. ,но със снимка на Л. Ж. П., който документ е представен пред служител на „банка“ ,/клон/–А. А. и открил банкова сметка №[банкова сметка], B.:B. на името на С. С. В., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК , одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която е задължителна за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Ето защо , използването на неистински документ от подсъдимия Л. П.- лична карта , издадена на името на С. В., пред служител на С. за откриване на сметка № [банкова сметка], B.:B. на името на С. С. В., е несъмнено доказано, тъй като това е станало с влязло в сила споразумение.
От приетата от първостепенния съд графологическа експертиза се установява ,че ръкописните текстове „С. С. В.“ и „населено място 26.11.2008 г.“, изписани върху спесимен на подписите на С. С. В. в /банка/ –/клон/ от 26.11.2008 г., са изпълнени от подсъдимия П.. В коментирания документ ,озаглавен „Спесимен на подписите“ е посочено, че с парите по сметка №[банкова сметка] има право да се разпорежда единствено С. С. В..
По делото е налице счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. и приета от съда, от която е видно ,че по извършените две продажби на поименни компенсаторни бонове /125 208 ПКБ и 10 000 ПКБ,/ в клиентската сметка на С. В., открита в [фирма] са преведени общо 32498,40 лв.
От сметката, с нареждане- разписка , с посочен в нея наредител С. С. В., легитимиращ се с л.к./№/ /неистинската лична карта, за използването на която пред С. от подсъдимия, има влязло в сила споразумение /, е изтеглена и получена сумата от 30 000 лв. в брой на 08.12.2008 г., като ръкописният текст в съпровождащата нареждането декларация за произход на паричните средства и имуществото по чл.4 ал.7 и чл.6 ал.5 т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари,видно от графологическата експертиза , е изпълнен от подсъдимия Л. П.. В самата декларация собственоръчно той е посочил ,че произхода на паричните средства в размер на 30 000 лв. е „продажба с цени книжа“.
Предвид всичко изложено дотук ,се налага извод, че паричните средства от продажбата на поименните компенсаторни бонове са постъпили по сметка №[банкова сметка] в С. .От тази сметка ,видно от спесимена, единственото лице ,което е могло да се разпорежда със сумите по нея е титуляра й С. С. В., зад чиято самоличност фактически е стоял подсъдимия, който както за откриване на въпросната сметка, така и за изтеглянето на сумата от 30 000 лв. с нареждане-разписка от 08.12.2008 г., се е легитимирал с неистински официален документ. Фактът на превеждане на сумите от продажбата на ПКБ по банкова сметка, за която по необорим начин е установено ,че е открита от подсъдимия П. е достатъчен ,за да се приеме,че инкриминираните парични средства са получени от него. Дали той ги е изтеглил от сметката и получил на каса , или не ,е без значение за наличието на обективния признак „получаване без основание на чуждо имущество“. Независимо от това ,по настоящото дело са налице убедителни доказателства ,обсъдени по-горе, за това ,че подсъдимият П. на 08.12.2008 г. е изтеглил от откритата от него сметка в С. сумата от 30 000 лв.- средства, получени от продажбата на ПКБ по инкриминираното първо деяние, в рамките на продължаваното престъпление.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Наложеното на подсъдимия Л. П. наказание в минималния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл.212 ал.4 от НК,а именно три години лишаване от свобода, не е явно несправедливо. За да бъде допълнително смекчена отговорността му е необходимо приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Както въззивната инстанция, така и ВКС не намира да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,нито пък изключителни такива, при които и най-лекото , предвидено в закона за конкретното престъпление наказание ,се явява несъразмерно тежко. Констатираните от СГС смекчаващи отговорността обстоятелства-добри характеристични данни,влошено материално и социално положение и най-вече факта на протичане на наказателното производството извън разумния срок, са го мотивирали да приеме, че размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе, е на законовия минимум за извършеното от него престъпление- три години лишаване от свобода, извод който се споделя от настоящия касационен състав.
Доколкото престъплението е квалифицирано като опит, следва да бъде обсъдена и възможността от прилагането на чл.58 б. „а“ от НК , каквото е и искането на защитника адв.С.. На стр.24 от въззивното дело, Софийски градски съд е обсъдил тази възможност и мотивирано я е отхвърлил. Отчитайки,че две от деянията ,включени в рамките на продължаваното престъпление са довършени ,а третото е приключило във фазата на опита благодарение единствено на своевременната намеса на св.Д.-служител в ГД „Криминална полиция“ –МВР, който е предотвратил настъпването на още по-големи вреди за държавата, както и обстоятелството, че получената сума от подсъдимия в резултат на документната измама е в размери, по –високи от размера, необходим за квалификацията „особено големи размери“ , ВКС приема, че не са налице основания за приложението на чл.58 б. „а“ във вр.с чл.55 от НК.
На следващо място, настоящият съд приема,че не следва да бъде намаляван и изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК ,определен на пет години. Високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, изводима от броя на деянията ,включени в състава на продължаваното престъпление, броя на използваните неистински официални документи, създали привидно основание,че подсъдимият има право да получи инкриминираната парична сума, размерът на получените средства, надхвърлящ значително седемдесет кратния размер на минималната работна заплата за 2008 година, още повече ,че тези средства са собственост на държавата, и степента на обществена опасност на дееца- също завишена, предвид характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност, мотивират ВКС да приеме, че приложението на чл.66 ал.1 от НК е неоправдано, тъй като целите на наказанието не биха били постигнати чрез условното осъждане. Липсата на съответен протест от прокуратурата обаче, прави невъзможно утежняването на правното положение на подсъдимото лице.
Досежно наложеното наказание конфискация, в допълнението към жалбата не са изложени конкретни съображения,по които ВКС да вземе отношение.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №266 от 15.10.2015 г. , постановена по внохд №2603/2015 г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|