Р Е Ш Е Н И Е № 490 Гр. София, 05 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Татяна Кънчева наказателно дело № 1541 по описа за 2012 г. Мотивите към решението се изготвят от съдия Троянов, на основание чл. 33, ал. 5, изр.второ от НПК. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Ц. В. З. за възобновяване на в.н.ч.д. № 218/ 2012 г. на Русенски окръжен съд, отмяна на решение № 72 от 28.05.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Молителят изразява довод, че приложението на чл. 68 от НК е незаконосъобразно. За извършените в изпитателния срок престъпления не е било налагано наказание лишаване от свобода, а едно общо наказание пробация, чиято замяна по чл. 43а от НК не налага привеждане на условно отложеното наказание. Осъденият Ц. В. З. настоява за отмяна на въззивния съдебен акт. Служебният защитник (адв. А. В.) изразява становище за удовлетворяване на подаденото искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Съдът правилно приложил чл. 68 от НК и постановил законосъобразен съдебен акт, поради което няма нарушения, които да послужат за възобновяване на делото. Върховният касационен съд обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 72 от 28.05.2012 г. по в.н.ч.д. № 218/ 2012 г. Русенският окръжен съд потвърдил определение 216 от 15.03.2012 г. по н.ч.д. № 570/ 2012 г., по описа на Русенски районен съд, с което е приведено в изпълнение, на основание чл. 68 от НК, наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на осъдения Ц. В. З. по н.о.х.д. № 223/ 2008 г. на Русенски окръжен съд, за което бил определен първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Процесуално допустимото искане на осъдения е неоснователно. Наказанието от три години лишаване от свобода, наложено с влязлата в сила на 12.05.2009 г. присъда по н.о.х.д. № 223/ 2008 г. на Русенски окръжен съд е било отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години. В този срок осъденият З. извършил други умишлени престъпления от общ характер, за които с присъда по н.о.х.д. № 2753/ 2010 г. на Районен съд - Тутракан и със споразумение по н.о.х.д. № 258/ 2010 г. на Районен съд - Русе били определени наказания пробация, измежду които било наложено едно общо най-тежкото от тях: пробация, включваща задължителните пробационни мерки за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за три поредни години (определение № 286 от 17.03.2011 г. по н.ч.д. № 471/ 2011 г. на Районен съд - Русе. С определение № 13 от 16.11.2011 г. по н.ч.д. № 558/ 2011 г. на Окръжен съд - Русе, в сила от 23.01.2012 г., пробацията била заменена частично с наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Обжалваното определение е законосъобразно. Институтът по чл. 68 от НК задължава съда да приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, ако до изтичане на изпитателния срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода. Замененото, на основание чл. 43а, т. 2 от НК, наказание лишаване от свобода винаги е последица от незаконосъобразното поведение на осъдения. Институтът по чл. 68 от НК не въвежда възможност за съдебна преценка и неговото приложение е задължително при настъпване на предвидената в нормата хипотеза. Той не прави разлика кога е наложено наказанието лишаване от свобода - дали първоначално с присъдата (респ. споразумението) или по-късно, в предвидените от закона случаи. Когато една санкция се налага впоследствие, а не с присъдата (респ. споразумението), това не променя правният й характер. Законът не я изключва от въведената в чл. 37 от НК система от наказания, нито й придава друго значение. Без съмнение определения за изпълнение по чл. 43а, т. 2 от НК размер на лишаване от свобода също е наказание. След неговото изтърпяване осъденият се счита за осъждан на лишаване от свобода. И тъй като нормата на чл. 68 от НК допуска по-късно определеното наказание лишаване от свобода да бъде наложено и след изтичане на изпитателния срок, неговото проявление задължително налага привеждане в изпълнение на отложеното наказание. Русенският окръжен съд не е допуснал нарушение на материалния закон по чл. 68 от НК, поради което не е налице визираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 28.05.2012 г. по в.н.ч.д. № 218/ 2012 г., по описа на Русенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: OM ЧЛЕНОВЕ:1. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ТАТЯНА КЪНЧЕВА Не споделям мнението на състава, че е налице основанието по чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието три години лишаване от свобода, наложено на Ц. З. по нохд № 223/2008 г. на Русенския окръжен съд. В изпитателния срок на това осъждане З. е извършил друго престъпление, но то е санкционирано не с лишаване от свобода, а с пробация и не са били налице материално правните предпоставки за привеждане в изпълнение на условното осъждане по нохд № 2753/2010 г. на Русенския районен съд. Основание за приложение на чл.68 ал.1 от НК не е и последвалата замяна по реда на чл. 452 от НПК във вр. чл.43а от НК на наказанието пробация с лишаване от свобода. Замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода е начин да се санкционира поведението на осъдения, който без основателна причина не изпълнява наложените пробационни мерки, но не променя вида на наказанието, определен с присъдата. Фактическото изтърпяване на наказание лишаване от свобода, неналожено с присъда, а определено по пътя на замяната по чл.43а от НК, би имало значение при последващо осъждане на дееца/при правната квалификация или режима на изтърпяване на наказанието/, но не е основание за активиране на предходно условно осъждане по реда на чл.68 ал.1 от НК. Съдия Кънчева: